Споделих един пост на Капачки за бъдеще, който призовава за разделно събиране и кани всички, които забележат нарушения от страна на фирмите, ангажирани с тази дейност да сигнализират за това. Масово обаче ние не вярваме, че има смисъл да се борим, за да живеем по-добре. Шумим малко във фейсбук или на масата с приятели, а понякога дори и нямаме сили да се възмутим. Или още по-зле, когато някой реши да направи нещо, го обезсърчаваме. "Баба ти все разделно е събирала." "Всичко е за пари, само ни замазват очите, че нещо се прави". Да, баба ми не е събирала разделно и донякъде затова сме сега на този хал. И всъщност по-важното е дали НИЕ правим нещо, а не - дали нещо се прави. Това безлично "нещо се прави" е най-големият проблем на нашето общество, вероятно не само в България, а в световен мащаб. И може би оттук трябва да почнем. От себе си.

Това се отнася за всички проблеми, с които се сблъскваме ежедневно, не само за разделното събиране. Всичко грозно, нередно, нарушаващо закона, поставящо в опасност човешки живот или здраве, което видите - снимайте и подавайте сигнали. Не само в социалните мрежи, а и в съответните органи. Има смисъл от това. Ако нещо не се случва както трябва, от нас зависи да ИЗИСКАМЕ промяна. Не само нарушителят носи отговорност, а и този, който допуска това да се случва, без да се намеси или без да уведоми този, който би следвало да се намеси. Тогава свидетелят ще е поел своята част от отговорността, щафетата ще бъде предадена. И това не е малко, повярвайте ми. Това е едно добро начало. По-добре е отколкото да тъпчем на едно място - възмутени, недоволни и... бездействащи.

Йоана Боянова, която редовно ви разсмива с историите си, наскоро се сблъска с камъка на обществената БЕЗотговорност. Иначе казано, момченцето й се нарани на опасен камък на детска площадка, и то лошо, като за "Пирогов" се нарани. Оказа се, че за същия камък са подадени и предишни сигнали, но така и не е бил отстранен. Йоана обаче не се отказа, намери организацията за безопасни детски площадки, те подадоха сигнал, пуснаха го и в медиите и знаете ли какво стана в крайна сметка? Камъкът все пак беше отстранен. И то преди някой от многобройните инциденти да се окаже фатален. Защото и това се случва понякога, за жалост.

Ето какво написа Йоана.

Много ми се иска да ви разкажа за успеха ми, който може би е малък, но за моята вселена е огромен. Имам тази цел, то кой ли няма, да живея добре, да създам по-благоприятни условия за себе си и семейството си и у дома, и навън. И по тази причина редовно подавам сигнали за всякакви нередности в моя си квартал, защото от сърце ми се иска да живеем в един по-хубав и чист такъв. Дори писах статия за площадките в района, писах с надеждата, че децата ще могат да играят и да се забавляват на истинска и цветна площадка. И знаете ли какво направих? Пратих статията и на кмета. Пратих освен това сигнал на една страхотна организация "Безопасни детски площадки". Искам да се похваля, че за една година се построи нова площадка, пребоядисаха стара съществуваща такава и о, чудо, правят ремонт на тротоара пред блока и пред съседния. Много ми се иска да подаваме повече сигнали, да работим в екип с общините и да изискваме от тях да живеем в едно по-добро общество. И друго правя, макар че може би за това си спечелих прякор "луда" - събирам боклуците на площадката. Колко по-красиво би било, ако вместо да се самосъжаляваме, че обществото или държавата са ни виновни, да действаме, за да можем да си го направим такова, каквото искаме да бъде. Малка победа е тротоарът, който общината направи, но стотици майки ходеха по пътното платно, защото придвижването беше кошмар.

Ще си разкажа още една лична победа. Детето ми падна от пързалка в парка Заимов. Нищо странно, необичайно или неслучвало се на почти всеки. С едно огромно НО - до въпросната пързалка имаше камък, останал с години там, част от съоръжението. Подадох сигнал към "Безопасни детски площадки", Мая Цанева реагира мигновено, въпреки петъчния ден. Оказа се, че синът ми не е единственото пострадало дете там. С гордост мога да се похваля, че вече е засипано и затревено и децата могат да си тичат на воля. Искам ми се да завърша с една любима за мен фраза, а именно, че едно поколение сади дървета, за да може друго да се крие под тях. Нека не се крием на малкото останала сянка, подавайте сигнали, малките битки накрая печелят войната. Нека бъдем общество, нека живеем в по-красив и по-добър свят. И да не забравяме, че няма кой да ни го направи, освен ние самите. 

Прочетете още:

Да изчистим България заедно

Преди да се роди детето, бях перфектната майка

Кой носи отговорност за детските площадки?

Поне ни е цветно