Записки от терасата

Автор: Мая Цанева

Много обичам да пера – ритъмът на пералнята ме успокоява. Хем работи, хем ми прави безплатни психосеанси. Но сега няма да пиша за прането като терапия срещу стреса, а за следващия етап след изпирането – простирането на терасата.

Логично, когато переш често, често и простираш. Аз разполагам с малка и тясна тераса, която проектантът на кооперацията ни артистично е стеснил допълнително в единия край. Това прави упражнението простиране с двойно, дори тройно предназначение – хем гимнастика с елементи на йога и пилатес, хем – освежаване на дрехите на слънце. Третата полза от него е, че ми осигурява и така нужния на интровент като мен реален светски живот. Как по-добре да опознаеш съседите си, освен по прането им... Ако ви звучи леко налудничаво, разбирам ви, но истината е, че със съседите от кооперацията срещу нас се познаваме само по тераса и дори сме си помагали, без да се срещаме в двора или на улицата.

Йога за напреднали

Действието се развива на тераса, която е ограничена с два реда простор и със сушилка. „И раз, два, три“ навеждане, изправяне, леко завъртане надясно и повтаряме с тениска номер 2 – така започва моята редовна йога сесия, която продължава два легена дрехи. Всеки път споменавам хем с добро, хем с лошо, артистичния проектант на сградата, който е направил чупка на балкона, така че само аз, и то с прибран корем и със стегнато дупе, да мога да стигна до края на простора. Това стеснение е мярката ми за излишество в килограмите.

Откакто ходя на спорт, се научих как да се навеждам и да се изправям по-безопасно за кръста си, така че гледката на любопитните от съседната кооперация стана и по-разнообразна. Научих упражнението „плие“, което пази от натоварване и го препоръчвам на всички. Освен това твърдя, че мога да конкурирам актрисата от филма „Клопка“, която се виеше между лазерни лъчи, за да открадне един диамант. Госпожице, аз това го правя поне три пъти в седмицата заради тясната тераса и сушилката на нея! Ей така се сгъвам като жената каучук за една щипка или чорапи на земята, и никой не ме номинира за „Домакиня на годината“! Аз съм йога и простирам, както мога.

История с котки и кучета

В апартамента срещу нашата тераса живее млада двойка. Познаваме се по... домашни любимци. Първа завърза запознанство нашата госпожица Мери Късокосместа. Един ден, в изблик на авантюристично настроение, реши да се изперчи на една гарга. Въпреки достопочтенната си възраст от почти 10 години се качи на парапета на терасата и а-ха да полети. Съседката от другата сграда я забеляза и започна голямото мяукане. „Мяу, коте! Слез от перваза!“ - казвам аз. Тя: „Къш гарго, къш!“ и леко отстъпва към стаята, защото все пак това е гарга. Кучето им се включи в акцията с лек фалцет, защото все пак е малко куче. Мери леко се обърка от многото герои в случката и реши да се прибере преди всички намесени да са загубили окончателно разсъдъка си. 

Една вечер вече споменатото куче се оказа на терасата само и скимтеше. Аз простирах, естествено, към 22 часа, и го забелязах как драска по вратата, а после се качи на прозореца и нервно сновеше по парапета. 

Но пердетата бяха спуснати. Не можех да го оставя така и щом съзрях движеща се фигура в стаята и светлина, започнах да скачам, да ръкомахам, да соча, докато момичето ме забележи. Кучето или разбра идеята им, или се уплаши от шашавата съседка и започна да лае по-високо и след няколко секунди или минута, в която стопанката му се гледаше с недоумение, се сепна и отвори вратата на терасата. Кучето се прибра и двамата ми помахаха за лека нощ.

Колекционерът на щипки

Хората колекционират марки, книги, магнити, а аз – щипки за простиране. Всеки път, когато простирам, някоя щипка полита надолу като парашутист, който се цели в шахтата. За моя радост някои от тях са неточни и се приземяват на земята. Според моите наблюдения, моите щипки не са единствените парашутисти в блока и често, особено вечер или през уикенда, се чува как летят може би с надеждата за спасение.

Сега познайте какво винаги имам в чантата си, освен мокри кърпи и детски пистолет? Щипки. Щом изляза от вкъщи, ги събирам и ги връщам на служба. Оказа се обаче, че не съм единственият колекционер в блока ни. Често може да чуете от някой етаж: „Ей, падна ми щипката! Би ли ми я донесла?“. Вярно, че един пакет щипки е по левче, но никой не си ги дава лесно. Затова сложихме кутия за изгубени щипки на партера на кооперацията ни. Там всеки събира и оставя каквото е намерил. Понякога в кутията попада и някой чорап, носна кърпа и дори сутиен, но нищо не се губи. Всички си пазим колекцията от щипки ревностно, защото какво е прането без простиране... То е като тераса без спомени. 

Прочетете още:

Да случиш на съседи

Майката и съседите

Как почти се превърнах в мама-рекламикус

Последно променена в Вторник, 27 Август 2019 09:47
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

8 решения на детските кризи

8 решения на детските кризи

12 Ное, 2019 Възпитание

Приятелят на Дядо Коледа

Приятелят на Дядо Коледа

09 Ное, 2019 Ревюта

Беше Архангелов ден...

Беше Архангелов ден...

08 Ное, 2019 Истории

Църквата и ваксините?

Църквата и ваксините?

06 Ное, 2019 Истории

Трийсе

Трийсе

05 Ное, 2019 Забавно

Как ги правите тези момчета

Как ги правите тези момчета

04 Ное, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам