Защото така са възпитани – в семейството, в квартала, в който живеят, в града, в държавата си и както се оказва на планетата си. И в стремежа си за чистота са толкова последователни и убедителни, че са в състояние дори разочаровани от загубата на националния си отбор по футбол да вземат пликовете, да заличат следите от присъствието си на стадиона и да заразят с манията си за чистота дори сенегалските запалянковци.

По същото време, в един гръцки курорт, българско семейство спокойно наблюдава как детенцето им си върши голямата работа в басейна и това не му прави никакво впечатление, защото персоналът ще изчисти, това му е работата. „Културни“ различия.

Японски запалянковци чистят сектора си след мач на националния им отбор по футбол

Съблекалнята на японския национален отбор по футбол след загубата му от Белгия

Но да се върнем на японците. Едва ли има човек, посетил държавата им, който да не е останал силно впечатлен от чистотата й. Светлана Запара е живяла в Япония 10 години и едно от нещата, които най-силно са я респектирали е отношението на японците към средата, в която живеят.

Защо Япония е толкова чиста?

В тази страна рядко ще видиш графити по сградите, също толкова рядка гледка е да забележиш хвърлен боклук на улицата. В Япония чистотата е издигната в култ, създаването на навици за поддържането й започва още в началното училище, където децата се грижат сами за хигиената на средата, в която учат.  Но не е само това. Какво впечатлява чужденците, посетили страната?

Парк в Йокохама

Няма кошчета за отпадъци – няма проблем

Първото, което можете да забележите, стъпвайки на японска земя е, че тук кошчетата за отпадъци са изключение. Местните са възпитани така, че не очакват някой друг да се погрижи за боклука, който правят. От ранно детство ги учат сами да носят отговорност за това, да вземат отпадъците със себе си вкъщи и да ги изхвърлят където и когато трябва.

Казват, че има и друга версия за липсата на кошчета по улиците. След атаката със зарин в токийското метро преди години, било взето решение да бъдат премахнати.

Една от причините, поради които получавате пликче в магазина, дори да сте си купили само една стока е, че в него ще можете да съхранявате отпадъците. Пликът, разбира се, прибирате в чантата си, за да го изхвърлите, когато се приберете у дома. Подобни пликове можете да видите и в автобусите, които обслужват летищата или международните линии. Логиката е, че след дълъг път, вероятно имаш нужда от торба, в която да събереш боклука, който си направил. Затова в тези автобуси има пликове на всяка седалка.

Живеещите в частни домове и работещите в офиси сами поддържат прилежащото пространство. На кого са нужни чистачи, когато жителите на района са потенциален ресурс. Всяка сутрин можете да видите хора, които метат около домовете и офисите си. И съвсем не са обслужващ персонал. Обикновено чистенето се прави по график и се смята за напълно нормално.

Токийска улица

Изкуството да сортираш

Когато става дума за изхвърлянето на домашните отпадъци, японците са изключително педантични. Всяка жилищна общност има строги правила. Предварително сортираният боклук се изнася на специално определени места. За да е сигурно, че всичко е разпределено както трябва, съседите дежурят по график. Не сте отделили вестниците от списанията? Не сте измили бутилката от соев сос преди да я изхвърлите? Ще ви се наложи да ви върнат торбите обратно.

За сортирането на отпадъците в Япония е писано много. Когато живеех в град Гифу, до дома ми имаше оградено място, където всички съседи изнасяха боклука си. Тогава още не знаех добре японски и не бях изучила правилата за изхвърляне на отпадъците в сградата. Така една сутрин изнесох големия прозрачен плик с боклук и тръгнах за работа. Когато се прибрах вечерта, го намерих пред вратата си. Върху него имаше залепен жълт етикет, чието предназначение не можах веднага да разбера. После съседка ми обясни, че когато отпадъците не са правилно сортирани, ти ги връщат. Но това, което ме порази, беше как човекът, който ги е проверявал, е разбрал, че са точно моите. Сградата беше 7-етажна. Любопитно ми беше да разбера и кой точно го беше направил. Излизайки на улицата на следващия ден, видях в ограденото място старец, който разглеждаше торбите. Тогава разбрах защо пликовете за отпадъци там са прозрачни – за да се вижда правилно ли са разпределени. Този случай ме научи да бъда много внимателна и при всяко преместване, едно от първите неща, които правех, беше да проверя какви са правилата за изхвърляне на отпадъци в сградата и в района.

Камион за събиране на отпадъци на доброволческата организация Greenbird

Доброволчески организации се грижат за чистотата и реда

В много префектури в Япония има поделения на Greenbird, организация, която редовно кани местните жители да почистват района си. И не става дума за бутилки или кенчета от бира, а за малки парченца хартия или фасове от цигара.

Безупречната чистота в обществения транспорт е норма

Всеки, който е посетил Япония, е видял това със собствените си очи. Защо е толкова чисто? Защото японците не цапат, и защото има доброволци, които почистват (най-често след чужденците).

Японски влак

Чистите пътища

Ако посетите страната, вероятно ще ви направи впечатление колко чисти са автомобилите, които се движат по улиците. Чиста са, защото са чисти пътищата. Това се отнася дори за товарните коли по строежите, за чиито шофьори е въпрос на чест да поддържат возилата в идеален вид. Може дори да ви направи впечатление, че шофьорите на таксита в Япония са с бели ръкавици, а колите им блестят от чистота.

Съботници по съседски

Ако сте живели в Япония навярно са ви канили да се присъедините към редовното (полузадължително) почистване на района. В определения ден, в 7 сутринта съседите слагат ръкавиците, грабват кофи, гребла и косачки и започват заедно да чистят уличните канавки, да косят тревата и да обрязват храстите и дърветата. Не спират, докато не приведат в ред цялата прилежаща територия, дори малките паркове, ако има такива в района и обществените тоалетни. Това е типично за по-малките градове. В по-големите също се прави, но обикновено в кварталите, в които живеят предимно японци. Трудно е на местните да организират чужденците в подобни акции.

Кобе

Най-интересно е обаче какво правят с домашните отпадъци в Япония.

В страната има много начини за преработка на отпадъците. Затова местните ги сортират още в домовете си, преди да ги изнесат на определените за целта места.

Как се сортира и какво ще стане, ако не го правите?

За да компенсират донякъде липсата на полезни изкопаеми японците са развили вторични производства за преработка на отпадъци. От пластмасови бутилки те правят канцеларски материали, мебели, дрехи (училищни униформи, спортни екипи) и др. Имат заводи за преработки на стъкло и глина, например завод за преработка на стъкло в плочки за облицоване на стени и улични настилки.

Във всеки магазин за електроника има специални контейнери за стара техника и батерии.

Отделно се събират и преработват хранителни отпадъци, кашони, амбалажна хартия. От хранителните се правят торове. Има заводи да преработка на олио, което се събира от заведенията за хранене, училищните столове и домакинствата. Напълно възможно е жената да предаде използваната за готвене мазнина и дори да получи известно възнаграждение. След преработката от тази мазнина се правят миещи препарати.

Страната е приела дори закон за преработката на отпадъците (през 90-те години на миналия век). Местните отдавна са разбрали простата истина, че по-лесно се преработват отпадъци, които се събират разделно.

Осака

Какви са правилата, които следват?

Основно правило е отпадъците да се разделят горими и негорими. Към горимите са отнасят – хартия (малки парченца), хранителни отпадъци, прах от прахосмукачка, тъкан, дърво.

Картонът и много плътната хартия, списанията, вестниците и друга печатна продукция се сортират – кашоните се сгъват, завързват и изхвърлят отделно.

Още по-сложно е с негоримите отпадъци, където разделянето е на още повече видове и за всеки от тях си има контейнер: пластмасовите са в различни според вида напитка, който са съхранявали, същото е и със стъклените.

Картонените кутии за мляко или сок се измиват отвътре, разрязват се и се нареждат в спретнати пакети, капачките се изхвърлят на друго място, както и етикетите от бутилките.

И с това ангажиментите не приключват. Има разписание, по което отпадъците се изнасят за изхвърляне. Горимият боклук се изнася в един ден, негоримият в друг. Около всяка жилищна сграда има поставено такова разписание. Спазва се много строго. Защото, ако изнесете горимите си отпадъци в ден, който не е предвиден в графика – ще ги намерите пред вратата си и ще чакате два-три дни, за да имате отново тази възможност. Не можете например да изхвърляте стъклените си бутилки в сряда, защото това се прави в петък.

Японците не са вещомани. А и малогабаритните им жилища не го позволяват. Затова всяка излишна вещ се предава в пунктове, в които също работят доброволци, и се насочва към хора, които имат нужда от нея.

Метростанция в Токио

Както разбирате - трудоемко е, но това никога не е било аргумент за един японец. Най-мотивиращото е, че така си полезен на средата, в която живееш и на страната си. Малко е трудно за разбиране, но така е с повече японски традиции.

Снимки: blog.study-japan-guide.com и euroradio.fm

Препоръчваме ви още:

Тайните на японското възпитание