Когато птичето излети...

Автор: Една щастлива майка

Родих го на 30. Винаги съм твърдяла и не пропускам да му кажа, че го обичам колкото всички майки на света, взети заедно, обичат децата си. При възпитанието му много исках и се старах да не допусна грешките на родителите си - липсата на свобода, доверие, право на самостоятелни решения и избори, липса на самочувствие. Някои успях да избегна, надявам се. Но допуснах други, мои си грешки - прекалена загриженост и обгрижване, много страхове за физическото му здраве, прекалена помощ в почти всичко и много други, за които се укорявам и мисля всеки ден. И въпреки мен, но и, надявам се, поне малко благодарение на мен и баща му (до 15-та му година, когато съпругът ми почина), на гените и възпитанието ни, синът ми стана много умен, интелигентен, с чувство за хумор, образован, амбициозен, успешен, талантлив, търсещ, любознателен, отговорен, честен, справедлив, чувствителен (дали това помага или пречи?!)... Или както казва леля му - дете-мечта. Не може да лицемерничи и лъже, да изнудва, да се бори с лакти, да „прескача” хора, да постига всичко на всяка, дори аморална цена, не се бие, не псува... 

Достатъчно е просто да обичаш

599426 3794001082297 2074835229 n

На тази снимка Ивето е уловила момента, в който Теди ми казва: "Да знаеш, че всичко дължа на вас."

И досега се разплаквам, като си го спомня.

Вчера се разходих до седмото небе благодарение на него - изпращане в училище на абитуриентите, награждаване на отличилите се на олимпиади (той е сред първите!), поздравления, песни и изяви на други деца от гимназията... Той благодари за наградата с подговена реч от 5 смислени, кратки, умни, оригинални изречения. Говореше сякаш друг, голям човек, чух неочаквано твърде зрели думи от устата на моето дете...

Познавам ли го напълно?

Не знам, но това, което виждам, ми харесва. Харесаха ми и всички негови съученици - 6 класа от 18-19-годишни младежи-деца - талантливи, освободени (дори иронизираха учителите си с чувство за мярка), буйни, шумни, скандиращи с пълни гърла числата от 1 до 12, няколко пъти (но това никак не ме подразни), повечето успешни, амбициозни, мислещи, пълни с енергия, поскачащи, викащи, отговарящи (защо не!), изказващи мнение (независимо дали винаги е правилно), несъгласие, одобрение или неодобрение... 

Чудесни деца, да ви кажа, нищо им няма „на младите”.

Единственото, от което имат нужда, според мен, е нашето доверие, поощрение, одобрение, подкрепа или мъничко помощ (понякога аз като родител ползвам помощ от сина ми). Да, те са различни от нас - ние бяхме мълчаливи, тихи, послушни, предпазливи, изпълнителни, еднакви, унифицирани до неузнаваемост.... И слава Богу. Така че, съдете ги по-малко (но непременно тогава, когато трябва), обичайте ги много, много силно, винаги, безусловно, казвайте и показвайте им го - те не могат да си правят изводи само от поведението и постъпките ви особено когато са по-малки, покрепяйте техните начинания и стремежи (не само тези, подобни на вашите). Нека са сигурни, че винаги могат да разчитат на вас - и при лоши случки и обстоятелства, и в радостта си.

248116 3794026002920 445436069 n

Вчера за мен беше много вълнуващ и незабравим ден... Прекарах два часа в рев и с „омекнали” крака. Сякаш изведнъж, ей така - в един миг осъзнах, че птичето излита от гнездото и скоро ще си има свое гнездо, свой друг свят, кръг, град на живеене, място, дом, в който да се прибира всяка вечер.

Но вчерашният ден ми даде и едно ново чувство - спокойствие - птичето може да лети!

Вече съм спокойна, че този човек, моят син, е личност, свят, който може и трябва да съществува отделно, да мисли и гради свое бъдеще... Не ми остава нищо друго освен да съм там, където и когато моят и неговият свят все още се пресичат. И да отварям вратата на моя дом винаги с усмивка и радост, когато той застане на прага му.

Авторката пожела анонимност. Използвах снимките от абитуриентския бал на най-големия ми син, защото моите чувства в онзи прекрасен момент не бяха по-различни от нейните. Успешен полет на нашите излетели птичета! 


Препоръчваме ви още:

На добър път, абитуриенти

 

 

Последно променена в Четвъртък, 17 Май 2018 12:00
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам