Автор: Мария Касимова-Моасе

Когато ми отваря вратата на дома им, първото, което ми идва да й кажа е: “Малката, вашите вкъщи ли са?” Слабичка, спортно облечена, русолява, с небрежно прихваната на тила коса и широко усмихната,Тони прилича на тийнейджърка. Досещам се, че всъщност тя е едната основна половина от семейство Антония и Страхил Кюлюмови, само защото съм наясно, че у тях децата са две - син на двайсет и една и дъщеричка на осем. “Като момиченце си!”, й казвам, докато влизаме заедно в цветното им фамилно жилище и погледът ми се разхвърчава като ято пеперуди по картините, снимките и малките красиви предмети наоколо.

“Ами, ами… момиченце” - отвръща ми Тони и за първи път от много време виждам как пораснал човек се изчервява от свян. “Ето го момиченцетооо”, почти изпява тя и откъм кухнята долетява малката Яница - госпожица с две перфектни плитки покрай грейналото си лице, които, естествено, ми идва закачливо да подръпна. В отговор Яница деликатно хваща с два пръста кичур от косата ми и лекичко го опъва. Приятелки сме!

Нали знаете, че домовете олицетворяват общия дух на хората, които ги населяват? У Тони и Страхил някак веднага придобиваш усещането, че цялото семейство е наоколо, въпреки че в първите минути на гостуването ми там сме само ние трите. Константин, баткото на Яница, ще се появи след около половин час - като всеки уважаващ себе си млад човек, той спи до по-късно.

Страшко пък, както нарича съпруга си Тони, става в пет, за да може да прекара няколко часа в началото на деня с възрастната си майка. Прави така от години, абсолютно всяка сутрин, без изключение. Когато малко по-късно чуваме превъртането на ключ в ключалката на външната врата, Тони приповдигнато ми обявява: “Ето го и моето момче”. И след секунди Страхил се материализира в рамката на вратата.

Двамата са заедно вече двайсет и две години. Срещнали се в едно частно радио, където по онова време били колеги. Тони работела зад микрофона още като студентка, а пък Страхил Кюлюмов е едно от познатите новинарски имена от радиоефира на 90-те. Докато се разминавали в студиото, той от време на време я закачал, а тя абсолютно отказвала да му обърне внимание. “За мен той беше някакъв си плешив чичко с мустаци, който на всичкото отгоре е и с петнайсет години по-голям!”, признава през смях Тони. Когато била на пет години, татко й напуснал семейството си по баналната схема “любов с колежка” и така и повече не се поинтересувал от двете си малки дъщери. Пълното му отсъствие в живота на Тони е травма, с която във времето, в което среща Страхил, тя все още не може да се справи.

“Та ето едно такова същество - възприемано като различно от останалите, двайсет и една годишно и вече препатило, скромно, скрупольозно и изтъкано от комплекси и страхове - в една февруарска вечер се оказа за първи път поканено на вечеря от трийсет и шест годишен ерген и колега, при това с най-красивия глас на света, в който… признавам… вече се бях влюбила!”

С точно това обобщение Тони завършва тъжната част от разказа за себе си, а блясъчетата в очите й захващат началото на историята на една специална любов.

Защото - Та-даааааам! - русолявото притеснително момиче все пак приема поканата за вечеря! И за няколкото часа, прекарани заедно, Тони и Страшко не спират да си говорят, да се откриват един друг и бавно и полека да се влюбват. Всъщност не е било нито толкова бавно, нито толкова полека, защото и двамата наричат любовта си “безумна” и “помитаща”. Това и обяснява решението им само след три месеца да сключат брак.

Слънчевото семейство на Силвена

Така на 24 юни, точно на Еньовден, Антония Маринова и Страхил Кюлюмов си казват официално „Да!“. Константин се появява първо във вид на положителен тест за бременност след три месеца - като в приказките, където препятствията пред една мечта обикновено са три. Яница пък се ражда на 29.11.2009 г. - сбор от три единайсетици, както настоятелно отбелязва майка й - нумерологичното число на специалните хора. А малката Пипилота с двете плитки наистина е специално, слънчево дете - родена е със Синдром на Даун. Факт, който за малко помрачава щастието на тандема Тони - Страхил - толкова, колкото да разберат, че допълнителната хромозома на дъщеричката им всъщност е житейски подарък за семейството им.

Днес Тони, като председател на сдружението на родители на деца със Синдром на Даун, работи в името на тези различни деца и тяхното бъдеше. Страшко е нейната опора. “На стари години”, както закачливо казва Антония, се върнал към университетското си образование по философия и на шега, на майтап, след опита в радиото и няколко бизнес фалстарта, станал учител. Синът им Косьо е студент, а Яница е в първи клас. Докато пием заедно любимото им турско кафе, а аз топя една след друга какаовите домашни курабийки в него, се опитвам да разбера кое държи това семейство така здраво заедно. Колкото и да подпитвам обаче, въпросът ми увисва - и у двамата тази заедност е толкова естествена, че не могат да я отстранят, за да я опишат с думи. Твърдят, че си приличат в много неща, но са и много различни. Страхил слуша джаз, Тони предпочита БГ радио. Тя витае в облаците, той е заземяващият елемент. В същото време всички са съгласни, че Страхил е по-иновативният и по-дръзкият от двамата. Не крият, че са от двойките, които непрекъснато спорят за нещо. И двамата са характери и често семейният им баланс минава през бурни реакции. Важното обаче е, че са екип! Каквото и да става, взаимно се покачват на рамената си и оттам виждат светлината на хоризонта. Намерили са се и вече двайсет и две години не изпускат нишката един към друг. Заедно обичат да правят много неща - да си готвят и хапват хубаво, да си правят малки екскурзии, да ходят на море, да потъват в уюта на семейните празници, които и за двамата са време за пантофи, разговори и смях у дома.

“Има ли за мен останало кафенце?”, пита Страшко, докато аз се приготвям да си тръгна. “Май свърши, но ей сега ще ти направя ново!”, отговаря му Тони и го докосва по ръката.

Става ми мило от този малък жест за доставяне на радост. Представям си как затварят вратата след мен, а светът им отново си е само техен и цял. Понякога труден, често шумен от спорове и банални, делнични реплики, но споделен и отвоюван. Безопасен. Смислен. Завършен.

Ухаещ на турско кафе и домашно приготвени какаови бисквитки.

Историята на семейството на Антония и Страхил Кюлюмови е част от кампанията на "Верея" За повече здрави семейства. 
Mamaninja.bg е посланик на кампанията.

Препоръчваме ви още:

Историята на Зара и Иво, които са родили Дани и Вальо в сърцето си

Моето семейство х 3

За по-здрави семейства с доведен родител