Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Този метод на захранване се препоръчва от британската акушерка и консултант по кърмене Джил Рапли. Вместо специално приготвените, смлени и пасирани пюрета, по-естествено, според нея, е бебето само да взема парченца храна, да ги поднася към устата си, да ги дъвче и преглъща. По този начин да открива вкуса на храните, тяхната форма и консистенция. Вероятно така са захранвани децата, преди да бъдат „измислени“ пюретата в бурканче. Моя възрастна колежка педиатър ми разказа как е била захранена самата тя - с леко намачкани зърна сварен боб. Всички са чували от по-възрастните как едно време са топили залчета хляб в соса на яденето или са намачквали с пръсти от храната на семейството и са слагали в устата на бебето.

Кога да започнете?

Захранване водено от бебето започва, когато то е готово, т.е. храносмилателната, двигателната и нервната му системи са достатъчно развити. Както и при общоприетото захранване това става около шестия месец - бебето може да седи добре, изчезва рефлексът на изтласкване на храна от езика, има контрол над врата и главата си, проявява интерес към храната на възрастните, в състояние е да хваща само яденето, да го поднася целенасочено към устата си, да го дъвче и преглъща.

С какво да започнете?

При този метод на захранване, пюретата не са естествения преход от хранене с мляко към твърда храна. Смята се дори, че пасираната храна може да окаже неблагоприятно въздействие при захранването – децата няма да получат възможност да се научат да дъвчат. Около шестия месец, бебето е в състояние да взима само яденето и да го поднася към устата си, способно е да го дъвче и преглъща. Приема се, че храносмилателната му система също вече е готова за твърда храна. Привържениците на този метод твърдят, че бебетата, захранени по-този начин, рядко са злояди, научават се бързо да контролират ръцете си, дори избягват сами храните, които организмът им не понася добре.

Кои са преимуществата на метода?

Според тази система на захранване, бебето е изложено на по-малък риск от задавяне, тъй като само контролира какво слага в устата си. От самото начало се учи да ползва венците и челюстите си за дъвчене и стриване на храната, започва да яде и по-едри частици и да не се дави с храната. Докато при хранене с лъжичка, храната се поставя пасивно навътре в устата на бебето, то не се  учи да я сдъвква и няма възможност да я измества бавно към задната част на устата и гърлото.

Според привържениците на това захранване, когато бебето вече може да взима и да поднася само храната към устата, тогава е развило и способността си да дъвче. Смята се, че това е свързано и със зрялост на храносмилателната система да преработва твърда храна и ако бебето не може само да поднесе храната към устата си, то и стомахът му не е в състояние да я преработва, т.е. нещата стават , когато физически  и емоционално е готово за тях. При захранване водено от бебето също има примерни схеми за включване на различните видове храни.

При захранването, водено от бебето, то само може да избере кога и какво да яде. Няма нужда от специални пюрета и каши. В началото подходящите храни се предлагат на  дълги резени, защото бебетата държат парчетата храна в юмруче и ако са по-малки не знаят как да ги поставят в устата си по този начин. После, когато се овладее хващането с два пръста, те вече успяват да хванат парченце храна и да я сложат в устата си .

Кои са недостатъците?

Има някои неща, които лично мен ме притесняват при захранване водено от бебето- например, това че се дава възможност за едновременно включване на повече от една нова храна. Разбира се, става въпрос само за опитване, но при проява на някаква реакция, няма да се знае на коя храна се дължи тя.
Освен това се препоръчва по-рано включване  на храни с повече фибри (броколи, карфиол, пълнозърнест хляб), същото важи и за храни съдържащи глутен.
При този вид хранене съществува възможност да попадат в стомаха на бебето по-едри парченца храна, което би затруднило процеса на смилане и усвояване на храната, съществува и риск от задавяне. Разбира се, не е добре и прекалено дълго на бебето да се предлага само пасирана храна, такива деца трудно се научават да дъвчат и да приемат по-твърди и сухи храни. Подходът е индивидуален, според степента на развитие и уменията на всяко бебе.

При захранване водено от бебето, процесът може да стане твърде бавен и захранването много да закъснее. Да, в някои случаи може би това е темпото на детето, но бихме могли да предложим пасирана или намачкана храна или подходяща каша, да видим реакцията и пак да следваме ритъма и желанието на бебето. Както на практика се получава в повечето случаи, тъй като не всички бебета са „чели“ нашите схеми и препоръки за захранване. Колко често се случва да се даде на бебето да близне и опита храна, към която проявява голям интерес, дори тя да не е включена още в схемата за захранване и това не е фатално.

Основни препоръки за въвеждане

Добре е редът на предлагане на храните да е следният: първо на определените зеленчуци, после на безглутенови и с глутен зърнени храни, плодове, яйце, месо и т.н.

Известно е, че късното захранване след 6,5-7 навършени месеца води до недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества само от кърмата и може да предизвика хранителни дефицити, забавяне на растежа и нарушения във физическото и интелектуалното развитие. Често се получава желязо-дефицитна анемия, тъй като кърмата и преходните адаптирани формули са с ниско съдържание на желязо, а бебето има запаси от него до към шестия месец.

Всъщност и при двата вида захранване се препоръчва бебето да се храни заедно с цялото семейство, за да може да наблюдава, подражава и имитира възрастните.

Как може да комбинираме захранването водено от бебето с традиционното захранване?

Аз бих препоръчала да се спазват основните принципи на традиционното захранване. Според тях към захранването също се подхожда индивидуално, по преценка на личния педиатър и според готовността и проявения интерес към храната от страна на бебето. Успоредно с това може да се прилагат и някои от похватите на захранване водено от бебето.

Добре би било да се следват стъпките на постепенно въвеждане на еднокомпонентни храни, според схемата на захранване, и първата различна от мляко храна в началото да бъде  пасирана, дадена с подходяща лъжичка. Това отговаря на физиологичните особености на храносмилателната система на бебето. Попадането на по-едри частици твърда храна може да причини стомашно-чревен дискомфорт, колики, диария поради затруднение храната да бъде преработена и усвоена.  И в този случай, ако бебето не хареса нашия първи избор на храна, пристъпваме към предлагане на друг продукт, подходящ за възрастта.Често бебето не проявява голям интерес, изяжда само няколко лъжички и търси гърда, в тези случай също следваме ритъма на детето и изчакваме постепенно неговата готовност да се замести едно цяло млечно хранене. Някои бебета предпочитат по-рядка, други по-гъста консистенция на пюрето, винаги е добре да наблюдаваме и да се съобразяваме с предпочитанието на бебето, да се доверим на инстинкта му, да проявим търпение и да не му се налагаме на всяка цена.

Ако отхвърли една храна, можем да я предложим след време под друга форма, да не се опитваме да приложим буква по буква всичко написано в схемите на захранване. Да го храним бавно, без да бързаме да напъхваме една след друга лъжичките в устата му и да го караме да преглъща бързо, да не го принуждаваме непременно да изяде цялото количество храна, която сме определили, да дадем възможност да  прехвърли и „сдъвче“ храна по неговия си начин, да пипне и опознае храната, а защо не и да се пооцапа с нея. Бебетата „с характер“ обикновено не позволяват агресивно налагане на нашия ритъм и съвсем естествено ние започваме да следваме тяхното темпо. Постепенно според възможностите на бебето и проявения от негова страна интерес, пюрето става по-едро смляно или само намачкано. Паралелно още в началото можем да предлагаме на бебето парче от сварения за пюрето зеленчук, с подходяща за хващане форма и размер и да го оставим само да се запознае с него, повечето бебета проявяват интерес към храната, искат да пипнат и опитат сами. В подходящото време ще предложим и плод, и коричка хляб, и бисквита, и по-течна храна и т.н.

Около 8-9 месец може да се предлагат храни подходящи за хващане с пръсти, това го има в стандартната схема на захранване

При всички случаи може да оставим бебето да ни води, да му даваме възможности за избор, но все пак по пътя, който ние сме набелязали.

И при двата вида захранване препоръките са първите шест месеца от живота си бебето да бъде само на майчина кърма, съответно адаптирана формула, а след тази възраст в менюто му да бъдат постепенно включвани допълващи храни, които не изместват кърменето, а се дават успоредно. Кърменето е хубаво да продължи до края на първата година, а най-добре толкова дълго, колкото майката и детето пожелаят.

Най-често, от практическа гледна точка, времето на захранване на бебето е периодът, в който цялото семейство започва да се храни „по-здравословно“, ястията се приготвят с качествени продукти, с малко сол и подправки, без пържене, така че да може и бебето да опита от тях. Съветът ми към майките обикновено е след като са захранили с основните зеленчукови пюрета,  да приготвят зеленчукови, а по-късно и местни ястия и супи за цялото семейство, да отделят част от тях за бебето, която да намачкат или пасират, а към останалата част да добавят сол и подправки за цялото семейство. Така съвсем лесно се приготвя храна за всички.

Ето как продължава храненето по-нататък.
Около първата година възраст функционалните възможности на храносмилателната система и обмяната на веществата у децата достигат известна зрялост. Според традиционната схема на захранване, около 10-месечна възраст детето е готово за преходна храна. Постепенно се преминава от  млечните и кашави кърмачески храни, които са по-фини, лесно смилаеми, добре усвоими и не изискват активно дъвчене, към т.нар. преходна храна - по-твърда и нарязана на късчета, близка до храната на възрастните. Това трябва да е плавен преход, съобразен с индивидуалното развитие и съзряване на детския организъм. Подобно на внасянето на нови храни, най-добре е да стане постепенно, като  в началото на обедното хранене се дават няколко лъжички по-едра преходна храна, след това се дохранва със съответното пюре и за около седмица се преминава изцяло на преходна храна.

В края на първата година детето има само 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полу-кашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца ли намачкани, големината на частичките е с размер около 0,5-1 см. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането и в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства. Разбира се детето се стимулира в опитите да се храни само - с пръсти, а по-късно и с прибори.

След поникването на първите кътни зъби на 15-18-месечна възраст, следвани от кучешките на 1година и 8 месеца-2 години и към края на третата година на вторите кътни зъби, дъвкателния апарат на детето е вече напълно развит, то е готово да премине от преходна към обща храна. Вече може да дъвче и отхапва и по-сухи и груби храни, добре развити са както нервно-рефлекторната, така и химическата фаза на храносмилателната секреция, обемът на стомаха е по-голям, напреднали са в развитието си отделителната система и обмяната на веществата, но все още не е готово за храната на възрастните. Месото се дава едро смляно или нарязано на малки късчета, а плодовете и зеленчуците на парченца- с размери около 1-1,5 см.

 

Това са  насочващи препоръки, които да ориентират майките кога и какви храни да предложат на детето, а те могат да ги модифицират според вкусовете и предпочитанията на бебето, както и съобразно темпа на неговото развитие, да проявят въображение и фантазия, да се съобразят и със семейния модел и традиции в храненето. Добре е на детето да се предлага богат избор на храни, приготвени и поднесени по различни начини, така че то да опита всякакви вкусове и да изгради своите предпочитания. Когато е готово, и проявява интерес, можем да го включим и в процеса на приготвянето на храната.

Важно е да се подходи правилно към захранването на бебето, тъй като в ранната детска възраст се формират хранителните навици, които се запазват обикновено през целия живот, привиква се към вкусовите качества и аромата на различни продукти и ястия. В по-късна възраст много по-трудно се свиква с вкуса на храни, които не са консумирани през ранното детство. Добре е да се предлага богат избор както от отделни храни, така и разнообразни и традиционни комбинации от тях.

Препоръчваме ви още Захранването - какво трябва да знаем

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

От същия автор можете да прочетете и кои са хранителните алергии и как да захраните алергичното дете. 

Добавяме таблица с храни, които трябва да се избягват при този тип захранване, както и с подходящите храни :)