Работя за себе си

Автор: Мая Цанева

Още когато детето ми беше на 6 месеца, мислех как да започна работа. Макар че се наслаждавах на следобедите в градинката, с Киндъл в ръка, вече усещах, че ако остана още малко единствено в компанията на бебето и на съпруга си, мога да изгубя чувството си за реалност. Имах късмета, че ме поканиха да ръководя екип по нов, интересен проект и веднага приех. Работата беше супер! Можех да работя от вкъщи, по интернет, а идеята беше аз да определям как и колко ще съм „на линия“, стига да има резултати. Харесвах проекта и влязох на 100% в него.

Намерихме бързо прекрасна бавачка за сина ни. Той я гушна топло още първия ден и аз нямах опасения, че може да му се случи нещо лошо, докато работя. Съпругът ми ме подкрепи изцяло за решението и бях повече от доволна!

Но както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“. Получих страхотен професионален шанс, но установих, че не работя на 110% както преди. Не се получаваше. Бях амбицирана от преодоляването на разни професионални предизвикателства, обгрижвах колегите си и те се превръщаха в сплотен екип, шефовете бяха доволни.

Какво е да си майка, която работи у дома?

6373d1470844afe3e9d86261f2292612 XL

Но преходът от яростна кариеристка към отдадена майка и после обратно не се случваше както го планирах. Бях самотна. Криех се в банята, за да водя конферентен разговор, докато съпругът ми си играе с момчето ни. Исках да се будя от неговото мрънкане за вода, а не от алармата за сутрешната смяна на редакторите, които изпитвах нужда да надзиравам, за да съм сигурна, че всичко е наред.

Изгубих много слънчеви следобеди в парка и през уикендите, защото вместо това пишех имейли, звънях по телефона или следях графици. Помня, че една петъчна вечер пътувахме в проливен дъжд по магистралата към родителите ми. Бебето беше гладно и плачеше, а аз се безпокоях за някакъв график. Съпругът ми ме погледна и каза: „Сега, ако нещо се случи с нас, дали някой ще го е грижа за твоя проект, или ще попита как е бебето?“

На първия рожден ден на сина си станах в 6 сутринта, за да организирам всички индивидуални задания на хората от екипа ми, а не за да поръчам торта на хлапето си. Завиждах на майка ми, която строеше с него къща от кубчета, а аз довършвах някаква таблица. На този 3 септември мечтаех само за едно – да изкъпя сина си сама, да го приспя и да му се извиня, че не съм до него.

Въпреки това бебето беше здраво, усмихнато, нахранено с домашно пюре от мен. Подскачаше енергично в бънджито си, спеше следобед и му никнеха зъби. Всъщност не помня много, но оцеля въпреки почти отсъстващата си майка. Не то, а аз имах нужда от него.

Няколко месеца по-късно напуснах работата си, защото проектът се „роди“ и пое по пътя си по-бързо, отколкото аз можех да го ръководя. Аз се чувствах както удовлетворена от успеха му, така и съсипана. Бях разбрала, че не ставам за „шеф“, имах съмнения дали ставам и за „майка“.

Защо се провалих като ръководител, след като се посветих на 110% на проекта? Исках пълен контрол, а го нямах... Приемах лично всяка грешка и гасях пожари, без да знам какво да правя след това... Не разбирах кое е важно и кое не.

За професиите, които работят с хора

7592968031fd007e15d6ada9d9844880 XL

Ако не можех да се справя с 20-на възрастни, какво щях да правя с бебе... По-късно осъзнах, че майките стават отлични ръководители, когато разберат, че няма как да контролират всичко, и второ, че няма как да успеят, ако не приемат, че ще грешат.

След този проект останах няколко месеца вкъщи, а после поех нови ангажименти – малки, големи, понякога за пари, друг път за добрата кауза, но при едно условие – да работя за себе си и семейството си, а не въпреки и срещу себе си. Чувствам се добре като професионалист на свободна практика, който пише за удоволствие и работи с удоволствие.

Проектите идват и си заминават, но се случват, защото са продукт на моя живот като човек. Осъзнах, че съм най-ценна като жена, дъщеря, майка, любима. Не очаквам да ме споменават до гениална физичка като Мария Кюри, нито до писателка като Вирджиния Улф, още по-малко като кулинарка като Джулия Чайлд. Тях историята ги помни, защото са успели или изгубили всичко, единствено и само поради личните избори, които са правили.

Аз вярвам, че ще запазя място в семейната история с времето, което ще прекарам с близките ми. Те ме обичат и вдъхновяват за работата, която върша с удоволствие и с мярка. Работя за себе си и съм благодарна, че мога да направя този избор. Вечерните ми будувания или дежурства през почивните дни пред компютъра са по мой избор и поради вдъхновение. Успехът ми изисква 100% от моя живот, но не и 100% от моята работа. Работя за себе си.


Препоръчваме ви още:

Индулгенции за преводача

Работещо мамче

Ново начало

Последно променена в Сряда, 06 Февруари 2019 08:45
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам