Коликите, гърнето, детската градина и началното училище са зад гърба ни, но най-доброто предстои – сложната преходна възраст. Това е период, в който може да се нагледаме на всичко – червена коса, зелена коса, татуировки зад ушите, пиърсинг на пъпа. И отвсякъде ни съветват да сме спокойни, за да не загубим връзката с детето, което явно не е на себе си.

Сигурно ви е направило впечатление, че напоследък не сте най-търсените събеседници. Психолозите ще ви кажат, че в тази възраст вашият пубер има остра потребност предимно от общуване с връстниците си. Едновременно с това обаче вкъщи е повел битка за независимост, търси утвърждаване, изживява се като много зрял. Това може да е повод за чести конфликти, за които основната причина е неадекватната преценка на силите и възможностите на тийна и нарасналите му претенции към родителите. Започва да подражава на поведението на „големите“ (момичетата откриват света на козметиката например); интересът към противоположния пол рязко се засилва; появяват се първите вредни навици – пушене, пиене; копира се дори модела на комуникация на по-големите. И всичко това фона на бурни хормонални битки в името на половата идентификация.

Прочетете

Изгубени в превода 

Обсебени от външния си вид, тийнейджърите често преувеличават или си измислят недостатъци (носът ми е голям, дебела съм, ушите ми са криви).

Порасналите деца, като никога по-рано, са привлечени от риска, от желанието да изпитат границите на допустимото, но заради занижената себеоценка и завишените им изисквания към себе си са склонни към разрушително поведение, нерядко - с пагубни последствия.

За тийна да рискуваш значи да се откроиш, да станеш лидер, да се самоутвърдиш.

А най-лесно можеш да се откроиш с предизвикателен външен вид – ярки дрехи, ексцентричен цвят на косата, пиърсинг, татуировки. Малко са родителите, които ще останат хладнокръвни пред подобна гледка. Тази ярки външни белези много често са причина за конфликти. Какво да правим, ако детето ни се прибере с халка на носа, със зелена коса или с пиърсинг на пъпа?

Житие и страдание
на тийнейджърския гардероб...

Ако не сме широко скроени, първата ни реакция ще е да възстановим статуквото – "Измий косата, ще я върнеш в предишния цвят!" ,"Махни тази халка от носа си, да не я виждам повече!", "Свали пиърсинга, нищо че не ти виждам пъпа постоянно!". Ако се замислим обаче, какви ще са последствията от това? Защо реагираме като ужилени? Може би проблемът е наш, а не на детето?

Вероятно ще е интересно първо да разберем какво е провокирало тези действия. В крайна сметка човек нищо не прави просто така. Ще е полезно да разберем какво е предизвикало желанието на пубера за промяна. Възможно е, като чуем причините, станалото вече да не ни изглежда толкова страшно.

Един интересен случай от практиката на психолога

Момиче е увлечено по пиърсинга и татусите. Майка му е категорично против. По време на поредния скандал, жената най-сетне задава въпроса: „Защо?“ Дъщеря й се разплаква и казва: „Просто искам да бъда красива.“ Това е нейният начин да се чувства красива – едно от най-популярните желания сред момичетата. И майката би трябвало да приеме, че критерият на дъщеря й за красиво е различен от нейния.

Пубертетът - неизбежното зло

Какво значение има какъв цвят е косата му, ако детето е щастливо и уверено в себе си?

Все още съществува стереотипът, че неформалната външност е белег за порочно поведение и неморалност. Това е вече много стар мит. Себеизразяването е естествена потребност на човека, особено в пубертета. Доказано е, дори с проучвания, че интересът към пиърсинга и татусите не е свързан с престъпни наклонности или зависимо поведение.

Ако на въпроса „Защо?“ ни отговорят, че така е прието в средата им, трябва да се постараем да разберем повече за тази среда. Защо детето ни е привлечено от нея? Ако тийнът разбере, че не сме против увлеченията му, няма да се крие от нас и да потъва все по-дълбоко в субкултурата на общостта, към която принадлежи. За него е крайно важно да е част от общност. Ако се замислите, дори в това има противоречие – иска да се открои, но се чувства добре в група, а не като бяла врана. Още една характеристика на възрастта. Разбира се, проявата на интерес от наша страна не трябва да напомня на разпит.

Оцеляване сред тийнейджъри:
кафе, кафе и пак кафе 

Желанието да проявим разбиране движи прогреса в отношенията с тийнейджърите.

Те трябва да чувстват, че на нас действително ни е интересно и важно да разберем какво се случва в душата им. А там е истинска буря.

Оказва се, че като в много други случаи, и в този можем да избегнем конфликтите помежду си единствено с доверие и любов. Така много по-лесно ще намерим компромиса и решението на всеки проблем. Нищо по-просто и нищо по-сложно.

Източник: ya-roditel

Препоръчваме ви още:

И мама е правила глупости

Защо тийнейджърите смятат своите родителите за идиоти

Пубер вкъщи