Ninja Editor

Ninja Editor

Как да изградим силна връзка с децата си?

Първото ниво на привързаност се появява след раждането. Това е привързаност чрез органите на чувствата – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Кои са лесните ежедневни стъпки към изграждането й:
- да се усмихваме и говорим нежно на бебето от първите минути заедно;
- да кърмим;
- да го гушкаме и носим на ръце;
- да му правим масаж и да му говорим или пеем песничка;
- да повтаряме заедно първите му звуци;
- да гъделичкаме мъничето;
- да целуваме бузките и дупето;
- да „хапем“ ръчичките и крачетата;
- да спим заедно;
- да спим заедно през деня (или просто да лежим до детето);
- да слагаме детето да спи върху нас, по време на дневния сън;
- да се къпем заедно във ваната;
- да пеем;
- да танцуваме с детето на ръце;
- да използваме различна интонация, когато разговаряме или четем приказка;
- да правим „муцунки“ един на друг;
- да се гледаме заедно в огледалото;
- да четем стихове изразително;
- да разглеждаме заедно картинки, книги, улици, паркове;
- да рисуваме картинки по „поръчка“ на детето;
- да милваме лицата си с ръцете на другия;
- да позволим на детето да взема храна от чинията ни, за да опита, ако му е интересно.
17919075 10211342556413390 1327531506 n

От 1 до 3 години
През втората година се развива способността на детето да се привързва, посредством имитацията. Детето имитира тези, които обича, старае се да прилича на тях: с поведението, интонацията, предпочитанията си.
Всичко, което сме правили заедно до момента, изграждайки връзката помежду си е все така важно, но можем да добавим и нови моменти в общуването си:
- да направим заедно списък на покупките с картинки;
- да пазаруваме заедно;
- да возим детето в количката за пазаруване;
- да поверим управлението й на по-голямото дете;
- да позволим на каката или баткото да подават продуктите, а малкото да ги нарежда в количката;
- да позволим на детето да прибере бележката с покупките и да я „пази“;
- да играем на „какво работи мама (или тате)“;
- да позволим на детето да премери или да поноси дрехите, които иска, дори да не им е сезона;
- да се облечем еднакво и да си направим „снимка на близнаците“;
- да обличаме детето с подходящи аксесоари;
- да му позволим да ни помага в подреждането на продуктите в хладилника;
- да мием заедно съдовете – можем да му доверим по-малките и леки предмети;
- да приготвяме заедно по-лесните ястия;
- да печем заедно курабии, а детето да изрязва фигурки от тестото;
- да сортираме заедно дрехите за пералнята;
- да му позволим да натисне копчето на пералнята;
- да „мием“ колата заедно;
- да се грижим заедно за цветята, да си засеем малко собствена градина;
- да рисуваме заедно с пръсти;
- да изрисуваме лицата си един друг и да поиграем на клоуни;
- да си изберем аромат и да се парфюмираме;
- да изпращаме заедно тате, който отива на работа и да му махаме от терасата;
- да хвалим детето за помощта, която ни оказва всеки път;
- да си измислим някаква собствена голяма „тайна“, която „само аз и ти знаем“;
- да си измислим наши собствени знаци, с които можем да си „говорим“, без другите да разбират;
- да си направим бърлога от възглавници, одеяла, столове и други „подръчни материали“;
- да разиграем сцени от любими приказки;
- да позволим на детето да „помага“ на тате в ремонта на нещо, да подава инструментите;
- да му позволим да седне на шофьорското място, докато колата е спряна, и да „покара“ въртейки колана, издавайки специалните звуци; да пусне уредбата в колата и т.н.;
- да приготвим заедно картичка или подарък за някой друг;
- да играем на криеница вкъщи;
- да търсим предмет на принципа „топло-студено“;
- да вървим в стъпките на другия – по пясъка, в снега – пръв е таткото, а всички останали стъпваме в оставените от него следи, докато обсъждаме чии са най-големите стъпки и колко трябва да порасне детето, за да оставя такива следи;
- да измием косичката на момиченцето с нашия шампоан, да го оставим да пробва крема ни за лице или ръце;
- да си направим си венчета от цветя;
- да нарисуваме на тате смешна картинка, за да не е тъжен, след това му я подарим и после проверяваме забавлява ли се наистина;
- да се гледаме продължително в очите, да играем на „разсмиване“;
- да играем на „огледало“ – седнали един срещу друг - мама прави смешни физиономии, а детето ги повтаря, после си разменяме ролите
- когато се сърдим, да се сърдим на шега, да се „хапем“, „щипем“, да се „гоним“ като в игра;
- да се крием семейно под одеялото и да си разказваме истории;
- да си облечем една дреха заедно – старата тениска на тате например
- да не забравяме да снимаме всеки момент от съвместните ни преживявания.
 deti razgovarivaut

От 3 до 5 години
Към третата година у детето се развива способността да се привързва. Това става с откриването на чувството за принадлежност и верността. Появява се желанието да бъдеш на нечия страна, да притежаваш: „Това е моята майка!“. Проявява се ревността.

Какво можем да правим:
- да играем на „мама и аз срещу възглавниците“ или „аз и тате срещу прахосмукачката“;
- с по-големите деца да си организираме срещи „насаме“ – да отидем заедно „на кафе“ само двамата, за риба, да поритаме топка, да купим нещо за дома;
- да споделим с детето хобито си;
- да го вземем един ден на работа с нас (ако това е възможно);
- да му позволим да ни „храни“ с лъжичка, така, както ние сме го правили за него до момента;
- да му позволим да излее гнева си;
- да плуваме заедно в басейна;
- да търсим съкровища;
- да събираме листа, кестени, жълъди;
- да караме колелета или ролери заедно;
- да се надбягваме;
- да се обличаме в клоунски костюми;
- да си устройваме семейни спектакли с кукли или ние самите да сме актьори;
- да разиграваме любими сцени от приказки или филми;
- да се търкаляме по дивана и да се бием с възглавници;
- да си разменим ролите и да позволим на детето да бъде родител за малко;
- да пеем заедно караоке;
- да украсяваме заедно дома за празниците;
- да правим заедно сапунени мехури и да ги пукаме;
- да танцуваме заедно и да „свирим“ с подръчни инструменти;
- да позволим на детето да ни „гримира“, да ни направи „прическа“;
- да го разхождаме на раменете си;
- да танцува с нас върху стъпалата ни;
- да правим упражнения заедно;
- да играем на „прави като мен“;
- да се надскачаме, надбягваме и надпяваме заедно;
- да си подаряваме „джобни“ целувки, които се прибират „за после“ и във всеки удобен момент могат да се „извадят“ и сложат на бузката, ако мама или тате ги няма.
3aa1e21362f23bb7da76bd1bbbafa68f

Към четвъртата година детето осъзнава собствената си важност и значимост в живота на близките. Децата стават по-компромисни, по-отстъпчиви и щедри. Търсят потвърждение, че са важни за нас.

Какво можем да правим заедно:
- да играем на криеница;
- да играем на „среща и раздяла“;
- да приготвяме заедно масата за хранене, да възложим на детето подреждането на приборите, да налеем заедно сок в чашите;
- да направим кът на детето в банята, с неговите принадлежности;
- да му поверим поливането на цветята;
- да се смеем заедно на шегите му;
- да го нахраним, ако ни помоли, дори да може само, то просто търси близост;
- да одобряваме приятелите му, а ако не харесваме някои техни черти много подробно да обясним на детето защо това е така.

Петгодишното дете открива обичта. То ни дава сърцето си. Ако по-рано е казвало: „обичам мама“-  повече имитирайки другите, сега вече наистина знае какво е това. Може да пее песни за любовта и да рисува сърца. Тази привързаност чрез емоциите е времето, когато детето е физически готово да се разделя с хората, които обича, без да пострада съществено психиката му.

Какво можем да правим:
- да направим картичка за баба, която живее другаде;
- да отидем заедно и да пуснем писмото в пощата;
- да разглеждаме заедно семейните снимки;
- да търсим мама и тате по снимките и да ги посочваме;
- да разглеждаме заедно първия албум на детето;
- да му разказваме какво бебе е било и как сме очаквали да се роди;
- да звъним заедно на тате в работата;
- да си правим чести семейни прегръдки.


От 5 до 7 години 

Последното ниво на привързаност – когато те опознават. Детето започва да споделя свои тайни, за да можем по-добре да го разберем, да е по-близо до нас. Психологическата привързаност е най-дълбоката привързаност и най-уязвимата. Не всеки възрастен има подобен опит.

Какво можем да правим:
- да споделяме с детето своите чувства – „днес се разсърдих на…“, „беше ми тъжно защото…“, „зарадвах се, че….“;
- да поискаме извинение от детето, ако сме избухнали;
- да назоваваме чувствата му с конкретните думи;
-  да го слушаме активно;
- да обсъждаме заедно възникнали конфликти, след като първоначалната буря е утихнала;
- като крайна мярка, ако детето е силно разстроено – да спим при него, за известно време, докато се успокои и почувства сигурно.

get img
От 7 до 11 години

Какво можем да правим:
- да споделим хобито му;
- да му поверим приготвянето на вечерята или закуската;
- да му четем на глас вечер, както сме го правили и преди;
- да не пропускаме ден без прегръдка (минимум 8
J);
- да му правим масаж, ако ни помоли, това е начин да задържи близостта си с нас;
- да гледаме семейно видеа от бебешкия му период;
- да водим лична кореспонденция помежду си.


От 11 до 17 години е важно:

- да прегръщаме детето си;
- да го слушаме активно;
- да бъде бъдем на негова страна при „заплаха отвън“;
- да си отделим специално време да бъдем един с друг;
- да го търсим за съдействие, ако не можем да се справим с функция на телефона или с компютъра си;
- да се съветваме с него по семейни въпроси;
-  да запазим тактилния си контакт – докосване, целувка се при среща и раздяла, прегръдка, тези ритуали са много важни, за да съхраним близостта си;
- да си пишем забавни съобщения;
- да го посрещаме и изпращаме, казвайки му нещо мило всеки път;
- да го слушаме, когато има потребност да ни каже нещо, а не когато имаме време;
- да го питаме го за мнението му – от политика до цвета на салфетките, които мислим да купим;
- да го помолим да обоснове мнението си;
- да му задаваме въпроси;
- да го учим го да формира мнение и да го отстоява;
- да гледаме заедно новини, обсъждайки това, което се случва в страната и по света.

И да го обичаме, обичаме, обичаме – във всяка възраст, по всяко време на денонощието!

Материала подготви Янка Петкова

Юлия Спиридонова - Юлка, наш любим детски автор, преведе за бъдещите писатели тази чудесна книжка с топ трикове и тайни на оксфордските експерти. Предлагаме ви откъс от това забавно и много полезно четиво.


pyrvavtiratreta

chetvyrta

petashestasedma

Новите попълнения в семейството не винаги са повод за радост. В това ни убеждават реакциите на по-големите деца, уловени от изненаданите им родители.

 

Аз исках истински плюшен заек!

0JqFLwJ
И сега какво, вече не съм ли най-любимото дете?

55465 kids dont want siblings 101 58e34bb197f7b 700 1492567170 650 aba3a3d808 1492605046

 

А само преди дни аз бях най-малкият!

55515 kids dont want siblings 3 58e349b5bd806 700 1492567420 650 71bfda9dae 1492605046

 

Още колко снимки ще му направят?

55565 58e34742963b6 biKWcsi 700 1492567618 650 0f5f99d384 1492605046

 

Той завинаги ли ще остане при нас? 

X86yFe0

 

Ако му напълня устата с пуканки, дали ще спре да реве? 

lMf27Tn

 

Това е моята бисквита! 

5eKgHVK

 

Аз съм каката! Длъжна съм да покажа кой тук е главният! 

55615 kids dont want siblings 2 58e349597ed4d 700 1492567975 650 e922fbe5b1 1492605046

 

Човек вече и в банята не може да остане сам! 

F5v9fRF

 

Продава се! 

y1NCkZJ

 

За едни радост - за други тъга!

55665 58e347a891682 FywC5nU 700 1492569405 650 5cb1b4f58b 1492605046

 

Един път да свърши тази фотосесия...

55715 kids dont want siblings 8 58e34e778ab03 700 1492569875 650 255b135471 1492605046

 

Снимки: imgur.com и reddit.com

Не можем да ги отречем, защото са вече утвърдено присъствие в живота на децата ни. Но не пречи да поразсъждаваме как влияят на способността им да мислят. Можем ли избегнем негативните последствия от тях?

Тестовете вече са закономерност в битието на ученика и то от най-ранна възраст. Утвърдена практика е да се прилага тестово изпитване още в началния курс. Започва в първи-втори клас и е неизменна форма на оценяване през следващите десет години. Стандартните тестови задачи не позволяват да се разсъждава върху предложения въпрос, да се установят причинно-следствените връзки, не се провокира критично мислене. Но за съжаление се използват все по-често в учебната програма.

Дете, което през по-голямата част от времето се занимава с подобен вид задачи, престава да ги съотнася към себе си и живота си. То свиква с факта, че правилният отговор вече е даден от някой друг. Трябва само да го запомни и точно да го възпроизведе при необходимост.

Постоянната работа с тестове научава детето да живее в режим "стимул-реакция", "въпрос-отговор". В голяма степен ежедневието ни е устроено по този начин. Но избирайки този режим, ние затваряме вратата за по-нататъшно развитие; за творческо мислене; за успех в професии, в които трябва да можеш да излезеш от рамките на статуквото и на стандартното. Откъде у дете, което от първи клас  е привикнало да съществува в система на готови въпроси и отговори ще се появи навик – да пита и да търси нестандартни решения?

 deca tesove4

Части без цяло

За разлика от изпитите във вече далечни времена, въпросите в тестовете нямат логическа връзка помежду си. Те изискват да се оперира с голям обем данни и бързо да се превключва от една тема на друга. В този смисъл, тестовата система се въвежда навреме: точно това изискват от новото поколение съвременните средства за комуникация.

Децата, които растат в епохата на високите технологии, гледат на света по друг начин. Тяхното възприятие не е последователно и не е текстово. Те възприемат информацията на принципа на клипа – ефектно поднесени детайли с изведено решение в края. Затова и тестовете приучават детето да се концентрира върху детайлите. Вниманието му става краткосрочно, фрагментарно, все по-трудно му е да чете дълги текстове, да решава нестандартни и сложни задачи.

Всеки изпит е отговор на конкретни въпроси. Но в теста  - това са много малки конкретни въпроси, които правят общата картина твърде раздробена. Прекрасно е, че децата учат физика, биология или химия, а след това с тестове се измерва доколко добре са усвоили предмета. Но дори цяла година да те засипват с тестове по физика, няма гаранция, че ще започнеш да я разбираш. В тестовете като инструмент за оценяване няма нищо лошо. Важно е да не заменят ученето. 

Да видиш разликата
Би било грешка да твърдим, че всички тестове в еднаква степен ограничават мирогледа и приучават детето да мисли опростенчески, да решава еднотипни изолирани задачи без взаимовзръзка с контекста им в живота.
Тестовете, които се свеждат до въпроси с избор на готови отговори и се използват масово в процеса на обучение, оказват негативно влияние върху мисленето. То става репродуктивно. Детето по-скоро запомня вече готовото решение (разчита на паметта си), вместо да се опитва да проумее как се стига до него или да потърси ново. Стандартните тестове не предполагат търсене, логически изводи, въображение.

Все пак развитие и в тази система на оценяване има и това е доказват въпросите, които предполагат свободен отговор. Такива има и в тестовете от Националното външно оценяване и матурите. Те са „по-висока топка“, защото изискват предварителна работа с източници, интерпретиране на факти, аргументиране на гледна точка.

Този тип тестови задачи са за предпочитане – колкото повече ги решава ученикът, толкова повече неговите знания и мислене (в дадена област) се превръщат от декларативни (отвлечени, теоретични) в конкретни и практически. Така знанията се трансформират в компетентност, в умение да се решават казуси.

deca testove3

Факторът страх
Тестовата система предизвика още един негативен ефект, свързан с рейтинги, класиране, санкции. Създаде се опасна тенденция, да се оценява работата на училища и учители въз основа на резултатите от тези изпити. В ситуация, когато цената на всяка грешка е твърде висока и учители и ученици са под напрежение, заради евентуален неуспех, трудно можеш да изпиташ удоволствие от учебния процес.

За да може детето да заобича четенето, да разсъждава, да почувства интерес към науката, да развие вкус към изкуствата е необходима безопасна атмосфера, основана на доверие и позитивно отношение към грешките. Това е едно от основните условия за качествено училищно образование.

До този извод еднозначно е достигнал и известният новозенландски учен Джон Хети, който се позовава на резултатите от над 50 хиляди изследвания, посветени на факторите, които влияят на успеха в ученето.

Образованието е консервативна система, и както се убеждаваме неведнъж, трудно й се въздейства. Какви са полезните ни стъпки като родители?
Можем да създадем безопасна атмосфера у дома. Добре би било да показваме на детето, че зад пределите на тестовете се открива необятен и интересен научен свят. Можем да го водим на интересни срещи и лекции, да му предлагаме книги и видеоуроци с най-различна степен на сложност. И непременно да му покажем, че резултатите от тестовете не са толкова важни за вас, колкото разбирането на предмета. Ако за родителя оценката от теста е най-важна, твърде вероятно е това да стане приоритет и за детето.

deca testove6

Как да се усъвършенства решаването на тестове

1. С тестовете трябва да се свикне, което предполага,че трябва да се тренират. Упражненията ще ви дадат представа за нивото на знания на детето и евентуалния му резултат (плюс-минус 5-7 %). Това означава, че винаги ще се намерят задачи, които то може да реши, дори да срещне немалко такива, които няма да може.

2. Винаги първо се решават лесните задачи, тези, чиито отговори са ясни мимоходом. Ако детето се замисли или колебае, нека пропусне въпросната задача и да продължи нататък. Когато стигне до края, може да се върне към нерешените условия в теста. Как да прецени дали времето ще му стигне – оставащите минути се делят на броя нерешени задачи. Така се определя оптималното време, което може да си позволи за всеки въпрос. Ако не стигне до отговор на един от въпросите, по-добре е да го остави и да се съсредоточи върху следващите. Тази тактика ще му позволи да загуби точки само за това, което действително не знае, а не защото не му е стигнало времето.

3. Добре е максимално да се използват отговорите, които се предлагат като избор. Често детето просто може да се досети, кой от тях е правилният. Ако има предположение, но не е уверено, нека все пак отбележи този вариант. Дори нищо да не знае, и да разчита на късмета си, все някъде ще улучи.

4. Предупредете го да си остави време за проверка на изпълнението: правилно ли е попълнило листа със собствените си данни, има ли правописни грешки и на точното място ли са поставени хиксчетата.

5. Не е добра идея да се използват готови текстове от съчинения или есета от сборници. В голямата си част тези текстове са стари, респективно - добре познати на проверяващите и далеч не са толкова качествени. Не бива да се забравя, че някой ги е писал, за да запълни определен обем страници. Рисковано е, ученикът да се стреми да впечатли проверяващите с ярка, необичайна гледна точка, може да попадне на човек без чувство за хумор и въображение. Винаги са добре дошли силните аргументирани текстове. Трябва предварително да се обмислят началото и края, да се набележат опорни точки и ако се имат някакви конкретни източници предвид. Ако текстът има добро начало и хубав край – всичко останало е въпрос на техника.

6. Открийте източници с качествени тестове, които ще ви дадат възможност да тренирате вниманието, паметта, зрителното въображение, логиката на детето и решавайте заедно, при всяка възможност.

Материала подготви Янка Петкова

Автор: Янка Петкова

Има случаи, когато отиваш да се срещнеш с хора, за които имаш предварителна нагласа какви точно ще бъдат. Когато става дума за месечната среща на майките, привърженички на многократните пелени, обикновено това чувство не те подвежда. Това са онези интелигентни, начетени жени, които се интересуват от всичко естествено, свързано с отглеждането на детето. Раждат естествено, носят бебето си в слинг от първите дни, кърмят продължително, захранват водени от бебето и разбира се, ползват многократни пелени. Подозрението ми, че това е по-трудният начин се оправдава, но аргументът, че го правят, защото така е по-добре за децата им, си струва усилията.

Христина, майка на две деца - на 5 години и на 10 месеца. Добър медиатор, може да те убеди в преимуществата на каквото си иска, затова не й представлява никаква трудност да обобщи ползите от употребата на многократните пелени.

Още когато бях бременна открих, че има такава опция и реших, че това ще бъде моят начин. Тези пелени имат много плюсове. Това, което мен много ме грабна първоначално, беше самата еко идея. Смятам, че е важно да мислим за тези неща. Можем да направим много в тази посока. Голям плюс ми се стори и това, че дупето на бебето не е в химикалите, които съдържат еднократните пелени. Да е в непрекъснат контакт с тях, в продължение на две години, не ми се стори добра идея. Ние, като жени, знаем какво е чувството при ползване на дамска превръзка. Химичните вещества, които съдържат еднократните пелени, причиняват обриви и подсичане. Аз не ползвам за детето си такава козметика, защото не ми се налага.
Освен това многократните пелени са удобни. Сменят се на 2-3 часа. През нощта бебето изкарва с една пелена. Между 15-20 пелени се използват за два дни. Някои майки предпочитат да ги перат ежедневно, други на два дни.
Има различни видове. При някои подложките са зашити към пелената. При вариантите със сменяща се подложка, кавърът (гащичките) може да се ползва отново. В този случай, разполагаме само с няколко кавъра и сменящи се подложки. Обикновено са от непромокаема материя и съхнат много бързо, така че няма проблем при пране. Продават се, може да се ушият, някои майки ползват тензух или бархет, който сами си подготвят. Това е един много икономичен вариант. Над 5000 еднократни пелени са необходими за две години, това са над 2000 лева. С многократни, в зависимост от това каква система си изберем, е значително по-евтино - няколко кавъра и подложки или пелени със зашити подложки. Има универсален модел, който се регулира с копчета – може да се ползва от новородено до година-две. 15-20 бройки от него спокойно могат да свършат работа за целия период. Предлагат се и пелени за недоносени – които са много малки. Има модели, които могат да се регулират, за да не нараняват пъпчето. Някои кройки са по-тесни, други - по-обемни, съществува разнообразие. Повечето модели са "всичко в едно". За лятото има изработени от по-дишащи материи. Вече и в България могат да бъдат закупени на няколко места. Пазаруваме много и от Англия, има намаления. След като детето се научи да ходи в гърне, пелените могат да се продадат или да се запазят за следващото дете. Това спестява средства.
Много майки твърдят, че тези пелени са начин детето по-бързо да се научи да ходи на гърне, защото има пелени, които държат сухо, но има и такива, при които влагата се усеща. Децата разбират какво се случва, когато се напишкат или наакат. Аз на около две години махнах пелените на първото си дете, не знам как би се случило с еднократните, но не съм бързала. Много майки практикуват естествена бебешка хигиена и ползват тези пелени. Аз не го правя, най-вече защото изисква непрекъснато наблюдение на бебето.
Определено майките, които предпочитат този вариант, стават повече. Подобни решения вземат родители, които имат достъп до чужди източници. Аз например чета и се интересувам се при всяка следваща стъпка в грижите. Децата ми се отглеждат в родителски кооператив – защото това за мен е по-добрият модел. В нашият кооператив с децата работят учители, родителите се включваме в поддържането на хигиената и готвенето.
Понякога си мисля, че е толкова по-лесно да правиш всичко като останалите. Този начин на отглеждане и възпитание изисква пълно отдаване. Не мисля, че личната ми реализация страда. Има жени, за които майчинството е абсолютен приоритет. Аз имам и свои лични амбиции, имам нужда от време за себе си. Бебето е обсебващо, което е нормално, но въпреки това можеш да намериш време.

 18056062 10202822151112419 2641105452775018963 o

Ивелина - майка на седемесечен, изключително лъчезарен и контактен син, когото все още кърми независимо къде се намира

Естествената бебешка хигиена е добър вариант, когато бебето подава сигнал на родителя, че му се пишка или ака. Когато е новородено, това става лесно и е най-добрият момент да се започне, но много родители не успяват, защото все пак изисква сериозни усилия. Прилагат я успешно при 2-3 дете, защото вече са добре запознати със сигналите на бебето. Могат да преценят, кога му предстои да извърши голямата си нужда. Идеята е, когато подаде този сигнал, родителят веднага да го събуе и да го покани, държейки го на ръце. Трябва да се следят знаците и когато му се пишка. Това се превръща в навик – когато подаде сигнал – се събува. Процесът е взаимен. Имам приятелка, на която детето е на осем месеца и вече не ползва пелени, защото то извършва нуждите си над гърне. Първоначално се ползват и пелени, но такива, които държат влага на дупето, за да може детето веднага да усети разликата, когато е мокро. Логиката на тези, които практикуват естествената бебешка хигиена е, че децата се раждат като котките – обичат да акат и да пишкат на сухо. Смята се, че ние, ползвайки пелените, които ги държат сухи, ги отучваме от тези вродени инстинкти, затова е трудно и махането на еднократните пелени.
По-ангажиращо е и това е основен аргумент за повечето родители да не го правят. Смята се, че преди втория месец и между 6-8 месеца са моментите, в които родителите могат да се научат да разчитат сигналите на бебето. Затова са благоприятни.
Личните ми наблюдения са, че многократните пелени не пропускат толкова, като еднократните – миналата седмица например бяхме на почивка и понеже нямаше къде да пера, взех памперси, пропускането беше проблем. С другите това не ми се случва.
Иначе споровете в групите, в които членувам във фейсбук, започват още с избора нормално раждане или със секцио, защо да кърмим на поискване, защо да е продължително. Но не са само младите жени.
Баба ми например не може да повярва, че още кърмя. Синът ми е на 7 месеца. Нашите майки са от поколението, при което са измислени адаптираните формули, връщали са се по-рано на работа и това е било приемлив вариант. Масово в онова време не е кърмено. Кърменето на обществено място е табу, според мен, защото принципно кърменето на голямо дете е табу. Ако е на 2-3 месеца се приема, в по-късна възраст вече предизвиква въпроси
Скоро говорих с майка, чието дете е на 4 дни и се оплакваше, че няма кърма. Казах й за кърменето при поискване, при което ми отговори: „На тебе ти е лесно, но аз съм пушач.“ - Нямаше какво повече да й кажа. Единственият ми убедителен довод беше, че кърменето е по-евтиният вариант. Понеже СЗО препоръчва изключително кърмене поне до шест месеца, масово се спира след този период, на 6 месеца и един ден, кърменето приключва и се предлага адаптираната формула.

17917446 10202822150592406 4455912028144427329 o

Марина - майка на малко сладко момиченце, което спокойно се занимава в детския ъгъл

Хубаво е, че имаме фейсбук групи. Срещаме се, за да обменяме опит. Сближаваме се. Разбирането ни за отглеждане на децата е еднакво. Аз сама приготвям храната на детето си, бебеносенето  и продължителното кърмене също са важни аспекти за мен. Дъщеря ми е първо дете, кърмя я и се надявам това да продължи до година и половина-две. Практикувам захранване водено от бебето, но много често импровизирам, съобразявайки се с детето. Мисля, че по-добрия вариант е да се прави информиран избор, да четеш, да се интересуваш и да се преценяваш кое е най-добре за детето ти.

18010797 10202822148072343 5637937513542940731 n
Виктория и Ида – привързани една към друга във всеки смисъл

В момента, в който се прибрахме от болницата, започнах да я нося в слинг, улеснява се и кърменето на поискване. Не мисля, че бебеносенето прави детето по-зависимо от мен. Откакто стана на 4 месеца започнах да работя по няколко часа седмично и я оставям на баща й. Може би по-зависима е майката. Има дори лека ревност към бащата. През деня я приспивам, докато я нося в слинга, върша каквото имам, вечер си спи в креватчето. Когато бебето е сигурно, че получават отклик на нуждите си, е по-спокойно, дори за известно време майката да е разделена с него.
Когато трябваше да раждам, избрах държавна болница, защото там работеше лекарят, при когото ходех на консултации. Раждането се случи както исках, таткото присъстваше. Проблематичен беше периодът след това, не срещнах подкрепа от медицинския персонал. В началото не ми я носеха, защото беше с инфекция, трудно ми беше да убедя акушерките да й дават кърмата, която съм изцедила. За три дни престой може да не е проблем, но на нас ни се наложи да останем десет. Не подкрепяха кърменето, а за бебе с инфекция, мисля, е много по-важно да получи кърма от първия ден. Просто бях много мотивирана и имаше от кого да потърся съвет, но с много жени не е така.


Надя и скорпионката София, която може да те изтощи само ако я гледаш

Едно дете е, но като че ли имам 100, а е само на година и пет месеца. Решили сме да имаме още две. Родих я на 28 години, със секцио, защото така се наложи. Гледана е с многократни пелени, захраних я на 6 месеца, водейки се от нея. Просто приготвих няколко зеленчука и я оставих сама да избере към кой да посегне. Обикновено посяга към най-яркото на масата – морков, тиква. Спокойна е, но е енергична, весела, можеш да се разбереш с нея, много си говорим. Аз съм украинка и детето говори двата езика еднакво добре.
Събираме се в този клуб, защото храната, която се предлага, може да се даде и на детето – няма захар, няма консерванти. Виждаме се поне веднъж месечно. Предпочитаме да е на открито, когато времето го позволява. С някои майки сме толкова близки, че си правим домашни партита всяка седмица. През лятото със София сме цял ден навън. Обича да ходи на гости вуйчо си в Украйна. Стремим се да вижда всичките си баби и дядовци. Градът отдалечава хората, но аз искам да има родово чувство за принадлежност.

Разговорът тръгна от преимуществата на многократните пелени и съвсем закономерно стигна до чувството за принадлежност. Така става винаги, когато събеседникът ти е интересен.

Списание "Майчинство" и www.deteto.info организират семинари, по време на които бъдещите майки имат възможност да получат полезни съвети за бременността и отглеждането на бебетата. На срещите присъстват опитни специалисти от различни сфери. Семинарите осигуряват възможност за консултации с лекторите.

Какво да очаквате?

полезни и интересни теми, касаещи периода на бременността, раждането и след това първите грижи;

информация за всички новости в областта;

практически съвети;

лектори с авторитет и опит;

приятна и предразполагаща обстановка;

приятелско отношение;

подаръци и изненади за всички.

Срещите са безплатни!


Програма


София

Park Center Sofia, бул. Арсеналски 2


06.04.2017    Раждане

13.04.2017   Първи грижи

20.04.2017   Кърмене

27.04.2017   Бебето у дома

22.04.2017   Всичко нужно на едно място (практическа лекция)

Начало – 10:30 часа

Повече информация тук.

Пловдив

Рива Център, ул. Порто Лагос 49, ТонБонбон

12.04.2017    Първи грижи

26.04.2017    Кърмене

Начало – 15:00 часа

Повече информация тук.

Варна

МОЛ Варна, Playground

11.04.2017   Кърмене

18.04.2017   Бебето у дома

25.04.2017   Раждане

Начало – 11:00 часа

Повече информация тук 


Бургас

МОЛ Галерия, Playground

10.04.2017    Бебето у дома

24.04.2017    Раждане

Начало – 14:00 часа

Повече информация тук.


Стара Загора

магазин Аико

12.04.2017  Бебето у дома

26.04.2017  Раждане

Начало – 10:00 часа

Повече информация тук.

Тема на проявата е „Здравословната диета и режим на хранене при деца до 7-годишна възраст“, с лектор д-р Бояна Петкова. Родителите ще научат повече за захранването на бебето, осигуряването на правилно и балансирано хранене на детето, създаването на навици за здравословно хранене. По време на обучението ще бъдат обсъдени последствията от неправилното хранене, най-често допусканите грешки при съставяне на менюто на детето и как да бъдат избегнати. В рамките на събитието, родителите ще имат възможност да поставят и други важни за тях въпроси.

Обучението е част от проекта „Грижа в ранната възраст”, в подкрепа на правото на всяко дете да има пълноценно развитие още от своето раждане. Проектът се осъществява от Фондация „За Нашите Деца“, с финансовата подкрепа на фондация ОУК. Целта му е да подобри развитието и благосъстоянието на децата в ранна детска възраст (0-7 г.) като въведе интегриран здравно-социален и семейно-ориентиран подход към грижата.


Дата:
27 април
Време: от 14:00 ч. до 17:30 ч
Място : кв. Сердика, ул. Гюешево № 21 (в двора на Център за обществена подкрепа „Св. София“)
Потвърждаване на участие на тел. 0882516103, Доброслава Стоилова.

Да, Линда Еванджелиста го призна преди години – тя спи „облечена“ само в капка от култовия парфюм. Не е лоша идея, особено, ако сме сигурни кой точно парфюм да капнем върху нежното си тяло. Защото, оказва се, съществува специален парфюмериен етикет.

Приема се, че обонянието е най-остро сутрин, а в края на деня способността ни да възприемаме аромати се притъпява. Това не е вярно. Рецепторите работят еднакво през целия ден. Просто веднага след събуждането, след дългата почивка през нощта, ароматите се възприемат по-ярко от чисто психологическа гледна точка. Затова можем да си избираме парфюм по всяко време на деня.

Възрастта може да изиграе лоша шега на обонянието ни. Но постоянното натоварване на всички „органи на чувствата“ може да помогне да го съхраним до дълбока старост. Възможно е да „раздвижим“ обонянието и с нов аромат.

Не е добра идея да избираме парфюм, ако скоро сме изкарали грип или друга инфекция. Тези заболявания по правило за дълго снижават способността ни за възприемане на ароматите.

Топлите дни рязко повишават възможностите на обонянието и засилват влиянието на всеки мирис върху тялото. В горещо време е по-добре да избираме леки свежи аромати.
e4bcae272bd24cff36954f53e5909ab2 fitted 740x0

Парфюмеристите твърдят, че когато купуваме парфюм, не бива да пробваме повече от три аромата. Останалите или няма да възприемем въобще, или ще възприемам неправилно. Правилото било да се започва от по-леките аромати.

Преди да вземем решение дали да си купим даден парфюм, е добре да изчакаме поне 10 минути, след като сме го нанесли върху кожата си. Толкова време е нужно, за да се изпари спиртът, който обикновено заблуждава обонянието.

Не бива да избираме парфюм, който сме харесали от някой друг. Парфюмите никога не „стоят“ еднакво на всички. Причината е в индивидуалните химически процеси, които правят ароматът уникален и подходящ именно за нас. Това е особено валидно за мъжките аромати.

Как да ползваме парфюма? Експертите препоръчват много и разнообразни начини за нанасянето му по тялото. Най-ефективният от тях, и доказан във времето, е пръскането в точките на пулса. Предпочитани места са ушите, шията, гърдите, китката, свивката на лакътя, сгъвката на коленете. В тези места кожата има най-висока температура, което означава, че ароматът по-бързо се разпространява във въздуха.
1508554471

Върху флакона обикновено е обозначено дали продуктът е парфюм, парфюмна или тоалетна вода. Разликата е в съотношението между ароматните масла и спирта, съответно в трайността и интензивността на аромата. Най-много ароматни масла от 20 до 40 % има в парфюмите. Следва парфюмната вода – 15-20 %, и тоалетната вода от 10 до 15 %. Това, разбира се, е отразено и в цената им.

Най-подходящото „място“ за пръскане на парфюмната вода е косата. Но само ако е чиста. Мазнината и прахът, които се натрупват върху косъма и кожата на скалпа засилват аромата и могат да го променят. Не е добра идея и да слагаме парфюм върху много суха и изтощена коса.

Добре е да знаем, че трябва да пазим бижутата при пръскане с парфюм. Той може да увреди перлите, кехлибара и други камъни.

Парфюмната вода може да се нанася върху тъкани, ако предварително сме пробвали дали не остават петна. „Най-приятелски“ настроени към ароматите са кожата и коприната. Синтетичните тъкани може да променят аромата до неузнаваемост.

В някои парфюми, ароматът е по-концентриран, затова е най-добре да се нанася само върху кожата. Защото само тя ще позволи на композицията от аромати да се разкрие максимално ярко.

За да е ярък ароматът на парфюмната вода, тя трябва да се нанася на всеки три-четири часа. Тези, които имат по-суха кожа е добре да го правят по-често, защото тя по-слабо „задържа“ аромата.

Ароматът винаги се „движи“ от долу нагоре. Затова, ако жената нанесе капки парфюм само зад ушите си, ароматът по-бързо „изчезва“.
collistarbenessere

Парфюмерийната продукция негласно е разделена на „аромати за блондинки, за брюнетки и за червенокоси“. Кожата на блондинките по правило е суха, затова слабо задържа аромати. Те интензивно изпълват пространството и активно въздействат на околните. Затова тежките ориенталски аромати върху кожата на блондинката са като оръжие за масово поразяване. Препоръчва се светлокосите дами да ползват парфюми с цветни нотки.
При брюнетките кожата е по-матова и по-мазна, което позволява на аромата да се запази по-дълго (кожната мазнина го „консервира“). Той по-бавно и по-незабелязано се разпространява в пространството. Затова по-тежките източни аромати не предизвикват неприятно чувство у околните.
Нежната кожа на червенокосите може да бъде несъвместима с аромати, в които преобладават зелени нотки.

Това, което ядем, влияе на това как ароматът ще „легне“ върху кожата ни. Висококалоричната пикантна храна прави ароматите по-интензивни. Ароматите се променят и при пушене, употреба на лекарства, а също и при промяна в температурата на тялото. Ако тя се повиши – ароматът се засилва.

Официално срокът на годност на парфюма е 3 години. Но ако не е отворен, може значително да увеличи годността си. Главните врагове на ароматите са светлината и топлината. Парфюмът се съхранява на сухо, прохладно място, далеч от пряка светлина, но не в хладилника (изключение са само одеколоните).

Всеки от нас има свой „ароматен ореол“ – неговият радиус е около една ръка разстояние. При правилно нанасяне, би трябвало околните да не усещат парфюма ви, ако не са в този обсег.

Такива са правилата на добрия „парфюмериен тон“ – едно от най-изтънчените лични послания, предназначени за хората, с които общуваме.

 

Материала подготви Янка Петкова

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам