Ninja Editor

Ninja Editor

Тема на проявата е „Здравословната диета и режим на хранене при деца до 7-годишна възраст“, с лектор д-р Бояна Петкова. Родителите ще научат повече за захранването на бебето, осигуряването на правилно и балансирано хранене на детето, създаването на навици за здравословно хранене. По време на обучението ще бъдат обсъдени последствията от неправилното хранене, най-често допусканите грешки при съставяне на менюто на детето и как да бъдат избегнати. В рамките на събитието, родителите ще имат възможност да поставят и други важни за тях въпроси.

Обучението е част от проекта „Грижа в ранната възраст”, в подкрепа на правото на всяко дете да има пълноценно развитие още от своето раждане. Проектът се осъществява от Фондация „За Нашите Деца“, с финансовата подкрепа на фондация ОУК. Целта му е да подобри развитието и благосъстоянието на децата в ранна детска възраст (0-7 г.) като въведе интегриран здравно-социален и семейно-ориентиран подход към грижата.


Дата:
27 април
Време: от 14:00 ч. до 17:30 ч
Място : кв. Сердика, ул. Гюешево № 21 (в двора на Център за обществена подкрепа „Св. София“)
Потвърждаване на участие на тел. 0882516103, Доброслава Стоилова.

Да, Линда Еванджелиста го призна преди години – тя спи „облечена“ само в капка от култовия парфюм. Не е лоша идея, особено, ако сме сигурни кой точно парфюм да капнем върху нежното си тяло. Защото, оказва се, съществува специален парфюмериен етикет.

Приема се, че обонянието е най-остро сутрин, а в края на деня способността ни да възприемаме аромати се притъпява. Това не е вярно. Рецепторите работят еднакво през целия ден. Просто веднага след събуждането, след дългата почивка през нощта, ароматите се възприемат по-ярко от чисто психологическа гледна точка. Затова можем да си избираме парфюм по всяко време на деня.

Възрастта може да изиграе лоша шега на обонянието ни. Но постоянното натоварване на всички „органи на чувствата“ може да помогне да го съхраним до дълбока старост. Възможно е да „раздвижим“ обонянието и с нов аромат.

Не е добра идея да избираме парфюм, ако скоро сме изкарали грип или друга инфекция. Тези заболявания по правило за дълго снижават способността ни за възприемане на ароматите.

Топлите дни рязко повишават възможностите на обонянието и засилват влиянието на всеки мирис върху тялото. В горещо време е по-добре да избираме леки свежи аромати.
e4bcae272bd24cff36954f53e5909ab2 fitted 740x0

Парфюмеристите твърдят, че когато купуваме парфюм, не бива да пробваме повече от три аромата. Останалите или няма да възприемем въобще, или ще възприемам неправилно. Правилото било да се започва от по-леките аромати.

Преди да вземем решение дали да си купим даден парфюм, е добре да изчакаме поне 10 минути, след като сме го нанесли върху кожата си. Толкова време е нужно, за да се изпари спиртът, който обикновено заблуждава обонянието.

Не бива да избираме парфюм, който сме харесали от някой друг. Парфюмите никога не „стоят“ еднакво на всички. Причината е в индивидуалните химически процеси, които правят ароматът уникален и подходящ именно за нас. Това е особено валидно за мъжките аромати.

Как да ползваме парфюма? Експертите препоръчват много и разнообразни начини за нанасянето му по тялото. Най-ефективният от тях, и доказан във времето, е пръскането в точките на пулса. Предпочитани места са ушите, шията, гърдите, китката, свивката на лакътя, сгъвката на коленете. В тези места кожата има най-висока температура, което означава, че ароматът по-бързо се разпространява във въздуха.
1508554471

Върху флакона обикновено е обозначено дали продуктът е парфюм, парфюмна или тоалетна вода. Разликата е в съотношението между ароматните масла и спирта, съответно в трайността и интензивността на аромата. Най-много ароматни масла от 20 до 40 % има в парфюмите. Следва парфюмната вода – 15-20 %, и тоалетната вода от 10 до 15 %. Това, разбира се, е отразено и в цената им.

Най-подходящото „място“ за пръскане на парфюмната вода е косата. Но само ако е чиста. Мазнината и прахът, които се натрупват върху косъма и кожата на скалпа засилват аромата и могат да го променят. Не е добра идея и да слагаме парфюм върху много суха и изтощена коса.

Добре е да знаем, че трябва да пазим бижутата при пръскане с парфюм. Той може да увреди перлите, кехлибара и други камъни.

Парфюмната вода може да се нанася върху тъкани, ако предварително сме пробвали дали не остават петна. „Най-приятелски“ настроени към ароматите са кожата и коприната. Синтетичните тъкани може да променят аромата до неузнаваемост.

В някои парфюми, ароматът е по-концентриран, затова е най-добре да се нанася само върху кожата. Защото само тя ще позволи на композицията от аромати да се разкрие максимално ярко.

За да е ярък ароматът на парфюмната вода, тя трябва да се нанася на всеки три-четири часа. Тези, които имат по-суха кожа е добре да го правят по-често, защото тя по-слабо „задържа“ аромата.

Ароматът винаги се „движи“ от долу нагоре. Затова, ако жената нанесе капки парфюм само зад ушите си, ароматът по-бързо „изчезва“.
collistarbenessere

Парфюмерийната продукция негласно е разделена на „аромати за блондинки, за брюнетки и за червенокоси“. Кожата на блондинките по правило е суха, затова слабо задържа аромати. Те интензивно изпълват пространството и активно въздействат на околните. Затова тежките ориенталски аромати върху кожата на блондинката са като оръжие за масово поразяване. Препоръчва се светлокосите дами да ползват парфюми с цветни нотки.
При брюнетките кожата е по-матова и по-мазна, което позволява на аромата да се запази по-дълго (кожната мазнина го „консервира“). Той по-бавно и по-незабелязано се разпространява в пространството. Затова по-тежките източни аромати не предизвикват неприятно чувство у околните.
Нежната кожа на червенокосите може да бъде несъвместима с аромати, в които преобладават зелени нотки.

Това, което ядем, влияе на това как ароматът ще „легне“ върху кожата ни. Висококалоричната пикантна храна прави ароматите по-интензивни. Ароматите се променят и при пушене, употреба на лекарства, а също и при промяна в температурата на тялото. Ако тя се повиши – ароматът се засилва.

Официално срокът на годност на парфюма е 3 години. Но ако не е отворен, може значително да увеличи годността си. Главните врагове на ароматите са светлината и топлината. Парфюмът се съхранява на сухо, прохладно място, далеч от пряка светлина, но не в хладилника (изключение са само одеколоните).

Всеки от нас има свой „ароматен ореол“ – неговият радиус е около една ръка разстояние. При правилно нанасяне, би трябвало околните да не усещат парфюма ви, ако не са в този обсег.

Такива са правилата на добрия „парфюмериен тон“ – едно от най-изтънчените лични послания, предназначени за хората, с които общуваме.

 

Материала подготви Янка Петкова

Автор: Янка Петкова


Родители дежурели денонощно пред столично училище, за да пазят ред за записване на първолаци. Новината може и да е озадачила някого, но на мен ми навя само свидни спомени. Кога минаха осем години? И колко е хубаво, че нищо не се променя! Сякаш вчера беше времето, когато ние с таткото на бъдещата първокласничка се бяхме разхвърлили по учебни заведения, за да успеем да „вкараме“ детето в желаното школо. Проблемът беше, че училищата, които си бяхме харесали, ги бяха забелязали и много други. Как се развиха епичните събития от онези паметни три-четири дни? Мога да ви разкажа.


Мълвата тръгна в петък следобед, от едно телефонно обаждане. Разбрахме, че пред нашето училище подозрително започват да се оформят групи от родители, които най-вероятно ще дежурят денонощно до понеделник, когато ще се подават документи за записване в първи клас. Бог да благослови майката, която навреме ми звънна! Понеже бяхме близо, успяхме да се пребазираме и попаднахме сред първите сто. Тъй като училището нямаше никакво отношение към гражданската ни инициатива, се самоорганизирахме в изготвянето на присъствен списък. Дори успяхме да се обединим около някакъв своеобразен регламент.

Попаднал си в списъка, но това все още нищо не означава. Защото започват проверки на присъствието на всеки два часа (през деня) и в малко по-облекчен режим – на четири часа (през нощта). Който отсъства отпада – естествен отбор. Пак казвам, критерий „входящ номер“ нямаше, но ние бяхме решили да се застраховаме срещу евентуални изненади.

Тези почти три дни, тъй като аз поемах дневните дежурства, а мъжът ми - нощните, са ми много мил спомен. След като нещата се регулираха и вече го нямаше първоначалното напрежение, пък мина и първата проверка и отработихме проверяването, започнахме да се поразговаряме и да се опознаваме. Запознах се с интересни хора, дори преоткрих тези, които вече познавах. Разговорите първоначално вървяха около училището – кой какво е чул за него. Легенди се носеха всякакви – от „тук все искат пари за нещо“ до „това е най-доброто училище в района, а и в София“.
Всъщност районирането, като основен критерий нямаше абсолютно никакво значение, защото впоследствие съучениците на моето дете се оказаха от Малашевци, Обеля, Младост, Люлин - все квартали в радиуса на идеалния център. Но това няма никакво значение. Какъв родител си, ако не направиш всички нужни адресни регистрации и не се наемеш на работа в офис наблизо?


Покрай „достоверната информация“ за училището, от „сигурни източници“, все пак се промъкваха и лични впечатления. Една от майките, която се оказа позната, потвърди, че училището е наистина е много добро, голямата й дъщеря учила до седми клас в него и имат отлични впечатления, както от базата и вътрешния ред, така и от отношението и професионализма на учителите.

След като се сдобихме с информация от първа ръка, вече можехме да сменим темата. Междувременно сформирахме и логистична група, която отговаряше за доставките на тонизиращи напитки и храна. Разговорите се въртяха основно около децата, почивките, които планираме, когато най-сетне кампанията приключи. Защото със сигурност щяхме да имаме нужда от възстановяване. Постепенно се поотпуснахме, започна пестеливо да се прокрадва лична информация - една малка „социална мрежа“ от скучаещи родители, които трябва да убият два часа до поредната проверка, а после да мислят за останалите „по два“ до мръкване. Не можеш да четеш, защото е трудно да се съсредоточиш, едно, че всеки води автономен разговор, друго, че може да ти се изплъзне някоя особено важна информация.

Времето минаваше, идваше следващата проверка. Това винаги леко ни напрягаше, защото понякога се налагаше да участваме в измама. Случваше се, някоя майка да не успее да дойде навреме за кръглия час, и да звънне да се обадиш при проверката вместо нея. Това беше наистина неудобен момент. Защото, скрит сред тълпата, трябва да извикаш „тук“ с модулиран глас, за да не предизвикаш съмнение у проверяващия.


После поотпуснахме малко режима. Пръскахме се за час-два и отново се събирахме за проверката. Имаше и опция да се обадиш предварително на четеца, че няма да можеш да присъстваш на следващата проверка, защото например трябва да си прибереш по-малкото дете, което си хвърлил при приятели да го пазят. Рано или късно вечерта се спускаше и нежните половинки отивахме да спим. Вечерната проверка беше повод да се срещнем с бащите, да разменим новини около дома и училището и да се сбогуваме до следващата смяна.

Зората пуква, ние сме на крак. Но в следващите дни вече бяхме подготвени – надуваеми табуретки, сгъваеми столчета, малко пресматериали, дори чадър, защото в ранния следобед слънцето зверски прижуря. Освен това се бяхме снабдили със сандвичи и термоси с кафе. Все пак са почивни дни и около училището няма много опции да се заредиш с провизии. Обменяхме клюки по нощните дежурства – оказа се, мъжете не са били толкова самоотвержени, защото се организирали по групи в наличните автомобили и отспивали между рехавите проверки.

Така избутахме съботата и неделята, за да дочакаме най-важния понеделник – Денят на записването. Бях го проиграла. Предварително си представях къде точно ще застана, за да вляза, когато ми дойде реда, понеже чухме, че пред други училища организирали гражданско неподчинение и пренебрегнали списъците. Проверявах за пореден път документите, които трябваше да подам, докато в това време таткото безгрижно отбиваше редовната си нощна служба пред учебното заведение. Трябва да ви кажа, че всички подходиха към създадения ред много отговорно. Една жена например беше извикала на помощ сестра си от провинцията, защото й се застъпваха две училища и не можеше да покрие всички дежурства. Не беше единичен случай. Както и да е. Приготвих се и хукнах към училището в едни много ранни зори. Таткото вече беше заел позиция и чакаше да дойда и да поема нещата оттук нататък. Преговорихме основните стъпки, пожела ми успех и се измъкна от тълпата. После всичко се разви мълниеносно, но организирано, за наша чест.
Както е казал поетът:

Учители тръпнат, друг път невидели,
в едно да стъпват майки, баби, лели.“

Кандидатствах(ме) и с това приключи щурмът на желаното училище.
Между другото, после дежурих и пред още едно, но там не беше толкова интересно. Хората бяха някак по-резервирани, не ставаше добър разговор.
Впоследствие с голяма чат от родителите по дежурствата станахме съученици. Това има своите предимства. Нямаше нужда да се опознаваме и веднага заработихме в екип. Ние родителската си среща вече я бяхме направили, дори няколко. Само не бяхме събрали пари.
Да ви призная, липсва ми това време. Ако някой има нужда от рамо за някое дежурство, пред някое училище – да ми се обади. Услугите ми се професионални и напълно безплатни.


Автор: Милена Макавеева, логопед

Какви са стъпките в усвояването на езика и кога да се обърнем към специалист

Често, когато се притесним за говора на най-малките, се срещаме с клишета от типа:

„Момчетата късно започват да говорят, те се развиват по-бавно от момичетата...“,

„Баща му и той късно е започнал, предава се по наследство...“,

„От инат не проронва и дума...“

„Когато е готово, детето само ще си проговори...“,

„Всичко  разбира, само дето не говори...“ и др.

Преди да решим дали да се вслушаме в подобни теории е добре да направим справка с появата и спецификата на говора и езиковите умения в ранното детство. В следващите редове ще разгледам кои са базовите стъпки в проговарянето на децата с типично развитие, кои са факторите, които оказват влияние в този процес и кога е препоръчително да се обърнем към специалист.

В първата година се полагат основите на говора, комуникацията и езиковите умения. Ето кои са необходимите предпоставки за развитието им:

Гукане – появява се около втори, трети месец след раждането и представлява неосъзната вокална активност, предимно с гърлени и гласни звукове;

Първоначално подражание – това е рефлекторна реакция на бебето на нашето поведение, което е базисно за споделеното внимание, стоящо в основата на комуникацията, изявява се между трети и шести месец;

Съзнателна имитация на звукове, мимика и жестове на възрастните - тя е възможна след шести месец – бебето наблюдава мама и постепенно опитва да прави подобни на нейните движения с веждите, устните, да имитира звуково това, което тя насочва към него;

Лепет, бърборене – към шести месец бебето използва наличните вече звукове (гърлени, устнени, преградни), като ги комбинира по различен начин, дублира, обогатява с различна интонация; продължава и се усложнява играта на имитация;

Протодуми – първите целенасочени думи, които могат да звучат различно от реалните, но задължително са насочени към един и същ обект. Това могат да бъдат звукосъчетания, или срички, с които мъничето означава хора и обекти от обкръжаващата среда. Важно е да наблюдаваме тези първоначални стъпки в целенасочената говорна продукция, за да разбираме и откликваме, това би стимулирало допълнителната им изява. Добре е, показвайки разбиране към детето, да отправяме към него реалната дума за конкретния обект. Не е препоръчително да се изполват умалителни думи, тъй като те допълнително затрудняват малките.

Комуникативни жестове  - бебетата харесват всичко, свързано с движение. Ако ние, като родители, използваме такива и оставяме време за насрещна реакция, то с израстването мъниците бързо се ориентират в ситуацията спрямо демонстрираните жестове. Така им даваме възможност не само да разбират смисъла на жестове като: „Дай!“, „Чао!“, „Ела!“ и др. , а и сами да ги използват, обогатявайки палитрата на невербалната си комуникация. Мъничето вдига нагоре ръце, когато идвате да го вземете, насочва поглед към обект, по посока на когото сочите и т.н.

Разбиране и изпълнение на прости инструкции – към края ня първата година от детето се очаква да разбира и изпълнява такива от типа на: „Дай лъжицата на тати!“, „Ела при мен“ и др. Това е важен етап в развитието, който често, улисани в ежедневието и бързащи за някъде, подценяваме. Важно е да даваме възможност на мъниците да изпълняват прости поръчки, така помагаме за езиковото им разбиране, комуникацията, вниманието и самостоятелността.

Детето е способно да разбира смисъла на често употребявани думи и да реагира с адаптивен отговор: например, при запитване за това къде е мама или тати, се обръща към тях; спира с дейността, която извършва, при чуване на „не“, при тръгване от дадено място е способно да реагира на „чао“.

zrr rebgov

В периода 12 – 24 месеца расте желанието на мъничето да общува, да комуникира с околните.

Увеличава се значително репертоарът от целенасочени думи – не само за близките хора, появява се номинирането на обекти от обкръжаващата среда, действия от ежедневието, животни и звукоподражания, стабилизира се познаването на собственото тяло, базисно за пространствената ориентация, мъничето посочва при молба и назовава части на лицето и тялото.

Декодирането на езика на възрастните също се развива с бързи темпове – достъпни за разбиране и изпълнение стават все по-сложни инструкции от типа на: „Отиди до стаята и си донеси блуза.“; „Вдигни боклука от земята и го хвърли в кофата.“ и др. Детето има търпение да разглежда книжка с мама и посочва при запитване познати изображения на животни, предмети от бита, действия от типа „яде“, „спи“ и т.н.

Много важна стъпка в този период е възможността за комбинация на две или повече думи във фраза. В началото на периода е допустимо, и се приема, комбинацията между дума и жест, например: "Мамо, ела!“, при което действието се изразява посредством жест с ръка. Постепенно, с увеличаване на речниковия запас, се натрупват и глаголите, което позволява на малките да разнообразяват и усложняват фразите.

Интересува се от цветове, форми, вгнездяване.

brat i sestra 2512

На 24 – 30 месеца речта става свързана, в телеграфен стил,  граматически е незряла, но с натрупването на опит грешките постепенно се изчистват, без да се налага специфично обучение. Звуково говорът все още може да бъде неясен, да се наблюдават някои пропуски, добавяния или замени на близки по звучене звукове, думите със струпани съгласни да се опростяват. Въпреки тези особености, думите трябва вече да са разбираеми за околните. Детето е способно да води прост диалог.

Бързо се обогатява речниковият фонд, той може да бъде между 500 и 800 думи в края на периода.

Изреченията се усложняват, макар да звучат аграматично. Появяват се някои предлози „в“, „на“, „с“, но все още няма съюзи, наречия.

Появява се множественото число на съществителните имена, като често  се унифицира множествената форма като: „един мъж, много мъжове“.

Увеличава се броят на прилагателните, например: „голямо - малко“, „топло – студено“ и др.

Появява се миналото време и назоваването на преживян опит от детето.

Мъничето започва да задава въпроси от типа на: „Какво е това?“, „Къде е тати?“.

Децата естествено преминават през различните периоди на развитие на говора и езика, но ето кои са основните фактори, които оказват влияние върху проговарянето:

- нормално неврологично съзряване и добро психомоторно развитие са абсолютно задължителни условия. Важно е да се знае как е протекла бременността, раждането, ранният неонатален период, тъй като това време носи много важна за последващото развитие информация;

- нормално състояние на слуха и другите сетивни системи;

- стимулираща социална среда: при добро развитие по горните два пункта, тази точка е по-скоро препоръчителна, но истината е, че колкото повече играем и общуваме с детето си, толкова по-насочено ще бъде то към възприемане на езикова информация и респективно, ще има за силна страна говорните и езикови способности;

- добро състояние на лицевата и орална мускулатура, както и добро моторно планиране с цел говор.
Атестат за състоянието на лицевата и орална мускулатура е начинът, по който се храни мъничето. Важно е как приема храна, хомогенна, или не, как се справя с парчетата в нея, дъвче ли добре, преди да преглътне, може ли да отхапва, пие ли самостоятелно от чаша, сламка, ползва ли зъбите и силата на долната челюст за допълнителна стабилност, има ли добър контрол над преглъщането, как се справя с храни, тип "супа", при които е необходимо първо да преглътне течността, а после да сдъвче парчетата.

Моторното планиране е доста сложен процес, благодарение на който всички ние говорим, използвайки вериги от сложни действия, без да мислим за тях, тъй като те са автоматизирани. Например, не обмисляме специално как да отворим уста, да започнем думата с първата и сричка, да превключим плавно към следващата, оформяйки устни и местейки езика в устаната кухина. При някои деца обаче, изолирано, или в комбинация с други нарушения, този процес е затруднен и това забавя и утежнява и процеса на проговаряне.
deti razgovarivaut

Не се колебайте да потърсите консултация с логопед, ако детето ви:

 

- не се обръща на името си, ако го прави епизодично и след многократни повторения; 
- не проявява интерес към имитиране – както във вербален, така и в невербален  аспект - жестове, интонация, поза на тялото;
- изразява желанията си посредством възрастния – обикновено води близките до това, което иска;
- не изпълнява инструкции от типа: “Вземи чашата от масата и я занеси на мивката“; „Отиди до стаята и донеси чорапи“и др.
- не ви гледа в очите, избягва зрителен контакт за по-продължително време;
- не ви носи играчки, не ви търси за обща игра;
- не му е приятно да му четете приказки, да се занимавате с книжки, не посочва познати обекти при запитване реално и на картинка;
- не играе с играчки, предпочита предметите на възрастните и най-вече тези, свързани с техниката;
- трудно се застоява на едно място, постоянно се движи  - по време на игра, хранене;
- към втората година използва само няколко думи, или говори неразбираемо, на свой език, няма фрази;
- отбелязва регрес на вече придобити умения – по отношение на комуникативни умения, интереси и игра;
- наблюдавате лош контрол над саливацията, т.е., детето не контролира добре слюнката и тя изтича навън;
- забелязвате затруднения в приемането и преработката на течности и храни;
- наблюдавате, че детето иска да комуникира, но не се получава по вербален път и използва предимно жестове и мимика, за да бъде разбирано.

Проговарянето е процес, който родителите очакват с вълнение да се случи постепенно, след прохождането на мъничето. Както видяхме, основите за това се полагат през първата година от живота на детето чрез споделеното внимание, партньорството и подражанието. То се случва с индивидуални темпове и до голяма степен е в наши ръце, като родители, в случаите на т.нар. „типично“ развитие, това, при което основните процеси протичат нормално. Когато се случи така, че говорът закъснява, е добре да потърсим мнение на специалист логопед, и то в ранната възраст, когато пропастта между очаквания и възможности е по-малка. “Късните говорители“, които не са получили адекватна и навременна помощ, показват признаци на специфично езиково развитие, което рефлектира върху поведението, когнитивните процеси и обучението. В някои от случаите на късно проговаряне се налага минимална намеса, по-скоро под шапката на превенцията, при което с обучение на родителите и насоки за стимулиране и игра у дома, малките бързо напредват. В друга част от случаите, се налага терапевтична намеса, която е по-успешна и пълноценна, когато е с ранно начало.

Препоръчваме ви и статията на Милена Макавеева за развиващите игри до една година.

logoped okПовече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ в продължение на 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се случва в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Много е писано за това колко важно е днес да възпитаме у детето умение да съчувства и съпреживява. Можем ли да го научим на това? И как да го направим? Както във всичко друго и тук най-важен е личният пример – потвърждава го и психологът Тара Бейтс-Дюфорт.

Пред няколко години паднах от стълбата в офиса. Пораженията – счупен глезен, охлузвания по лицето, синина под едното око. Когато най-сетне ме изписаха от болницата, и с нечовешки усилия успях да допълзя вкъщи, моите дъщери ме гледаха втрещени. На лицата им бяха изписани страх и объркване.
Като видях колко са уплашени, се опитах да ги успокоя, че вече се чувствам добре, че просто съм паднала от стълбата и че всичко ще бъде наред. Добрах се до дивана, съпроводена от уплашените им погледи. Навярно съм заспала почти веднага, безпаметно. Когато се събудих, видях, че върху разбитата ми вежда има лейкопласт, на масичката ме чака чаша чай и парче от любимия ми ябълков пай, а моите момичета седят край дивана и очакват събуждането ми.

Малчуганите имат вродена способност към съчувствие. Те интуитивно съпреживяват чуждата болка и тъга. С порастването у тях започва своеобразна вътрешна борба – емпатията се конкурира с егоизма и все още неразвития самоконтрол.

 

Децата са напълно способни да се научат да бъдат търпеливи и да мислят за другите, ако ние, родителите им, подпомагаме развитието на тези качества у тях.

 

Повечето от нас са били свидетели на истериите, които завихрят децата, когато са уморени, гладни, изпитват дискомфорт или когато не получат това, което искат или не им разрешаваме да правят това, което желаят. С времето те се научават по-добре да понасят тази неудовлетвореност.

Много важно е с поведението си да ги учим да бъдат търпеливи и да съчувстват на другите. Това са най-убедителните уроци. Ние се учим на съчувствие цял живот и затова трябва да започнем да възпитаваме това чувство у децата си от най-ранна възраст. Можем да започнем разговори за това. Важно е да не бягаме от „трудните“ отговори и открито да обсъждаме индивидуалните си различия.
Децата са любопитни и често задават въпроси за хората, вещите, за света, въпроси, които понякога ни удивляват: Как въобще се сещат да питат за това? Как изразяват своите емоции, как реагират на конфликтни ситуации и на чуждите преживявания в голяма степен зависи от темперамента им.
 

Devochka pomogayet malchiku 620x420
Стъпки към емпатията

- Поощрявайте любопитството и страстта им към опознаване на околния свят.

 - Учете ги да се грижат за другите и за себе си.

- Не подхранвайте в тях егоизма, не поощрявайте грубостта.

- С примера си показвайте как да проявяват съчувствие, загриженост, съпричастност.

- Откажете се от двойните стандарти: не се отнасяйте към определени хора по-различно, отколкото към всички останали.

- Научете ги правилно да преживяват грешките си: те са неизбежни, всички ги допускат, но е правилно да ги признаеш, да поемеш отговорността за тях, да се извиниш. Ако грешката е наша, на родителите, трябва да покажем правилна реакция с примера си.

- Следете да спазват правилата, които сте установили заедно. Ясните неизменни ограничения помагат на децата да разберат как поведението и постъпките им влияят на околните.

- Обръщайте внимание на ситуации, в които децата проявяват доброта, съчувствие, хвалете ги: „Браво! Хареса ми, че помогна да приятеля си да стане и събере нещата си! Точно така се прави! Ти си добро дете и добър приятел!“

- Поощрявайте в децата желанието им да помагат на другите.

- Не допускайте да поставят етикети на околните и да говорят лошо за тях.

- Не оставяйте лошото поведение безнаказано.

- С порастването, децата започват все по-добре да разбират важността и ценността на състраданието, особено ако ги въвлечем в благотворителна или доброволческа дейност. Състраданието им помага да развиват и други важни личностни качества, които ще са им особено необходими, като възрастни, и ще им помогнат да бъдат толерантни към другите.

За автора
Тара Бейтс-Дюфорт е американски психолог, психотерапевт, специализирал в семейната терапия и работата с психологически травми. Препоръчваме ви и статията за емоционалната интелигентност в брака.

 

„На вас кучето още ли не ви е изяло биберона?“ – това е една от дежурните реплики на възрастни лелички, които се възмущават, когато видят проходило дете с биберон-залъгалка в устата.

Биберонът разваля захапката“ – това можете да чуете от по-младитe жени.

„Голямо дете, пък с биберон!“ – общо взето този израз обобщава отношението на околните към подобна гледка.

Разбира се, подобни изявления предизвикват най-различни реакции у младите майки – от смущение и притеснение до отегчение и гняв.

Трябва да отбележим веднага, че децата са различни, всяко има индивидуални особености, предпочитания и качества. Затова някои плюят бибероните и въобще не ги понасят, други се примиряват с тях, трети държат да имат пълен комплект – един в устата и по един за всяка ръка, за да заспят спокойно. Вариантите са всякакви. Нещо, което е приемливо за едни малчугани и „работи“, при други просто не е ефективно. Разбира се, да ползва ли детето залъгалката или не, е решение, което взема родителят.
Опитът сочи, че ако например майката се върне на работа, преди детето да е навършило дори три месеца, ползването на биберон е неизбежно, защото това е една от малкото възможности то да компенсира отсъствието на най-близкия си и липсата на контакта „кожа до кожа“, който дава кърменето.

Ако търсим обективни отговори, може би е добре да се вслушаме в мнението на специалистите, които в позициите си се водят от доказаните в практиката примери, а не от принципа „чували сме да казват…“
baby 228437 960 720

Кои са рисковете и преимуществата от ползването на биберон-залъгалка?

Плюсовете

Обезболяващ ефект
Смукането на залъгалката има успокояващо действие и като следствие снижава болковия синдром, твърдят специалистите. Някои лекари препоръчват бибероните да се използват до шестмесечна възраст, в случаите, когато се провеждат някакви несложни процедури, за намаляване на болката и безпокойството – при ваксиниране, растеж на зъбки, колики, друг дискомфорт.
Други дори твърдят, че определени медицински манипулации са по-ефективни, ако бебето смуче биберона си – установена била подобна зависимост при вземането на кръв и урина за изследване.

Недоносените деца
Ако детето се е родило недоносено, смукането на биберона може да му помогне правилно да започне храненето с шише и въобще – да се успокои.

Снижаване на риска от СВДС (Синдром на внезапната детска смърт)
Американската педиатрична асоциация например препоръчва използването на биберона като превенция срещу Синдрома на внезапната детска смърт, но с уточнението, че не бива да бъде предлаган, ако детето е на кърма и не е навършило един месец. Не бива да се дава и ако бебето спи или да се настоява, ако я плюе.

Минусите

Проблеми с кърменето

Тук мненията са противоречиви. Някои изследвания сочат, че използването на биберон-залъгалките може да създаде проблеми с кърменето. Други обаче твърдят, че подобна зависимост не е коректна. Повечето педиатри препоръчват да не се избързва със запознаването с биберона, докато кърменето не се е нормализирало и не е създаден режим на хранене.

Увреждане на захапката
Най-популярният аргумент срещу използването на биберона. Толкова ли е опасно наистина – какво сочат проучванията?
Негативен ефект можело да има, ако детето ползва залъгалката до тригодишна възраст. Използването на ортодонтски биберон обаче снижавало риска от подобно увреждане – всички утвърдени марки предлагат такива варианти. Други обаче твърдят, че подобна зависимост почти не съществува, а анатомичните биберони са просто маркетингов ход. В основната си част съвременните педиатри препоръчват раздялата с биберона да се осъществи до края на втората година. Американската асоциация на стоматолозите например препоръчва това да става не по-късно от 4-та година.

Инфекции
Много специалисти са единодушни, че биберонът е съсредоточие на болестотворни бактерии, но задълбочени изследвания в тази посока липсват. Често обаче, при разходките навън, майките се сблъскват с един и същ проблем – детето плюе биберона си или го разменя с другарче.
За да се предотвратят случаи на изплюване е важно да се проверява дали биберонът съответства на възрастта на детето. Много марки произвеждат биберон-залъгалки за съответната възраст, затова този аксесоар трябва да бъде своевременно актуализиран. Освен това на детето може да бъде предложен избор – между обикновена и анатомична залъгалка – да не изключваме момента с индивидуалните предпочитания на всеки.

Как да се разделите с биберон-залъгалката?
В повечето случаи се препоръчва правдоподобна история за липсата й. Може да „изчезне“, „да бъде открадната“ или „изядена“ на сутринта, когато детето се събуди от сън. Така ще е в добро разположение на духа, освен това ще му предстои хранене, което е по-важният момент от дъвкането на биберона. После го очаква разходка, а времето прекарано навън винаги разсейва с приятните си емоции. Първият сблъсък може да е по време на дневното приспиване. Какъвто и претекст за изключването на залъгалката от „менюто“ да изберем, не бива обаче да поддаваме пред молбите или плача на детето. Трябва да се придържаме към версията си и да компенсираме приспиването с биберон с четене на книжка, приспивна песничка или с държане за ръце. Трябва да е някакъв нов ритуал, за да отвлече вниманието от липсата на биберона. Изобщо моментът трябва да бъде добре избран – да не съвпада с прохождането, с тръгването на ясла или градина или някакъв друг източник на стрес за детето.

В Испания например имало една любопитна традиция – когато предстои детето да тръгне на детска градина се устройвало "погребение" на бибероните. Под съпровода на бавна мелодия, те били заравяни в градинката, "за да спят вечния си сън". Дали е добро решение? Може би.

При всички случаи обаче, ако ще му отнемаме „успокоителното“ трябва да сме готови да осигурим алтернатива – а най-доброто решение винаги е нежното и съпричастно присъствие на родителя.

Родители освежават детски площадки в доброволческата кампания „Презареди детската площадка!“

На 17 април Гражданската инициатива за безопасни детски площадки в партньорство с АзКметът стартират кампания „Презареди детската площадка!“ в София.

Ако искате да освежите местата за игра, ще ви бъде осигурено съдействие от общинската администрация, бои "Оргахим” и материали за работа. От Гражданска инициатива за безопасни детски площадки търсят активните граждани и родители доброволци, които искат да презаредят с нова енергия детските площадки.

За участие в кампанията, гражданите трябват да заснемат и да „номинират” своята площадка на платформата АзКметът - мобилно приложение за докладване на градски нередности, комуникация и съвместно управление между гражданите и общините. Ако съберат подкрепата на повече от 30 съмишленици под своето предложение, ще бъде организирана доброволческа акция. При опасни уреди или други проблеми, или ако имате други предложения, можете да изпратите сигнал чрез АзКметът. Организаторите ще се свържат с Контактния център на Столична община и ще го проследят.

Правилата на кампанията четете на ФБ страницата на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки и техните партньори.

Началото е с акция на 22 април в кв. Стрелбище, София. Включете се и Вие!

Срок за номиниране на детски площадки за обновяване – 17 април – 15 юни 2017 г.

Период на провеждане на доброволческите акции – 22 април – 30 октомври 2017 г.

Великден отминава, а вие разполагате с прилично количество сварени яйца. Освен стандартното руло Стефани и яйчна салата с майонеза, може да приготвим и някои по-различни предястия с тях. Ето три интересни идеи.

Яйца с гъби

Продукти:

шест яйца
200 г мариновани гъби
1 глава лук
6 орехови ядки
връзка магданоз
2 с. л. майонеза
2 с. л. олио
щипка кимион
сол на вкус


farsh s gybi

Начин на приготвяне:
Разрежете наполовина сварените яйца и отделете жълтъците им.
Почистете лука и го нарежете в блендер с олиото.
Нарежете маринованите гъби на малки парченца.
Няколко по-малки гъбки можете да оставите за декорация.
Нарежете на ситно магданоза.
Натрошете жълтъка с вилица, добавете лука, гъбите, магданоза, кимиона и майонезата. Разбъркайте добре. При желание, можете да пасирате всичко в блендер – така ще получите гладък пастет.
Напълнете яйцата с плънката, декорирайте ги с парченца орех, гъби, листенца магданоз.

Яйца със сьомга
Вкусната червена риба, съчетана с топеното сирене, подправена с пикантен или сладък червен пипер ще зарадва ценителите на изискания вкус.


sas syomga

Продукти:

6 яйца
200 г пушена сьомга
2 ч. л. червен хайвер
100 г топено сирене
30 г краве масло
1 с. л. лимонов сок
листа от маруля
щипка червен пипер
чер пипер и сол на вкус

Начин на приготвяне:
Разрежете сварените яйца на две половини и извадете жълтъците.
Сипете рибата, червения хайвер и наситнете в блендер. Добавете жълтъците, омекналото краве масло, лимоновия сок, солта и отново включете блендера, до постигане на консистенция за мус.
С помощта на сладкарски шприц, декорирайте яйцата с кремообразната смес.
Подредете пълнените яйца върху листата от маруля и поръсете с червен и черен пипер.


Яйца, запечени в черупка
Едно много оригинално предястие, което изглежда необичайно и ефектно.


v cherupka

Продукти:
6 яйца
200 г пилешко филе
50 г кашкавал
30 г сметана
20 г краве масло
1 глава лук
връзка магданоз
чер пипер и сол на вкус

Начин на приготвяне:
Разделете внимателно яйцата на две половини с черупките. Издълбайте вътрешността на всяка от тях, като внимавате да не нараните ципата, която държи черупката.
Нарежете яйцата ситно, добавете лука и пасирайте с маслото.
Нарежете в блендер пилешкото филе. Към него добавете яйцата, кашкавала, сметаната, магданоза и отново включете блендера до получаване на желаната консистенция.
Напълнете черупките с получената плънка и запечете на решетка, във фурна с вентилатор, при температура 185 градуса С до получаване на златиста коричка.
Сервирайте ги топли.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

С тийнейджъри на заколение

С тийнейджъри на заколение

29 Сеп, 2019 Забавно

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам