Въпросът винаги ми е бил задаван набързо, точка от дълъг списък, който гинекологът, акушерката и педиатърът трябва да отметнат:

„Ще кърмите ли, или ще храните с шише?“ 

Като майка за първи път се притеснявах за несигурните неща, които стояха пред мен и не ми беше комфортно от безкрайните въпроси за приближаващото ми раждане. Като лекар бях облекчена, когато се стигнеше до въпроса с кърменето. Беше прост отговор „да“ или „не“. Уверено отговарях: „кърмене!“ всеки път, когато ме питаха, спокойна заради знанията, които имах от медицинското училище и препоръките на Американската Академия по педиатрия (ААП), според които детето трябва само да се кърми през първите 6 месеца, след което да има продължително кърмене до 2-годишна възраст или повече. Чудех се кой би избрал нещо друго. По-късно осъзнах че кърменето не е категоричното решение, което си мислех, че е.

Като майка за първи път нямах идея в какво се забърквам. След като се роди синът ми, веднага поисках консултант по кърмене, но тъй като беше събота, такъв дойде чак в понеделник – два пълни дни по-късно. Основната му препоръка беше да използвам протектори за зърна (малки пластмасови шапчици, които се слагат на зърната и падат за една милисекунда), които теоретично помагат за болката от кърменето. Веднага след като ни изписаха, се видях с друг консултант в кабинета на нашия педиатър. Тя бързо отхвърли препоръката от страна на предишния, което само изостри моето объркване.

При първото посещение при педиатъра, установихме, че синът ми е с тегло по-ниско от нормалното – първият знак, че кърменето не вървеше както се очаква. Беше ми казано да започна да прилагам т.нар „тройно хранене“ – цикъл от кърмене, помпане на кърма и адаптирано мляко, което отнема поне 60 минути и се повтаря на всеки 3 часа. Тази техника се препоръчва за хора, които не произвеждат достатъчно мляко, за да увеличи производството, като в същото време помага на бебето да се научи да суче продължително и да наддава с подходящ темп. Сега ми се струва иронично, че първият съвет, който ми дадоха като  на човек, който очевидно има проблеми с кърменето, бе да утроя усилията си (опитай наистина много упорито) и се очакваше това да доведе до магически резултати.

След това посещение се вманиачих да водя подробен дневник за всяко хранене и спане. Прекарах часове скролвайки през лекарски „мамини записки“, за да намеря някакъв магически лек за провала ми да произвеждам достатъчно мляко. Най-много ме беше срам от болката, която изпитвах по време на кърмене (ако всички жени минават през това, защо аз не мога?) и често ридаех, докато кърмех. Търсих отговори навсякъде. Всичко налично онлайн обсъждаше „ползите“ от кърменето, включително връзката с бебето и отслабването и припомняше на новите майки колко по-лесно е кърменето от бутилките, предвид факта, че „не се налага да ставаш от леглото посред нощ“, за да приготвиш бутилка. Прочетох това изречение няколко пъти със замъглен поглед в два през нощта преди да го разбера.

„О, някои жени могат наистина да кърмят без да стават от леглото нощем?“

При посещението на педиатъра на първия месец от раждането на сина ми все още прилагах тройното хранене, имах максимум 2 часа сън наведнъж. Упоритостта  и постоянството, които бях натрупала по време на обучението си за лекар ми бяха помогнали да стигна до там. Заради тях се бях адаптирала неадекватно и бях поела тази свръхчовешка отговорност. Спомням си страха, който изпитах,  когато сестрата ми каза теглото на сина ми, едва имаше някакво наддаване. Бях още по-обезкуражена, когато педиатърката, излизайки от стаята ми се усмихна и каза да продължавам „да правя, каквото правя“ и ще се видим след месец. Как щях да оцелея още един ден на текущия ми график, да не говорим за цял месец?

Очевидно повечето жени, които „правят, каквото правят“ не са в състояние да продължат да кърмят. Само около 25% от жените в САЩ кърмят екслузивно за препоръчителния период. След моите трудности, тази статистика ми се струва реалистична, но преди самата аз да премина през това, нямах никаква идея колко трудно може да е. След това посещение се чувствах нещастна. Нямах никаква идея как нещата  ще се подобрят. От мен се искаше да правя все повече и повече, за да се получи кърменето, докато изпадах все повече и повече в депресия и безпокойство.

Около третия месец най-после произвеждах достатъчно мляко, за да „кърмя ексклузивно“. Бях постигнала целта си, но се чувствах нещастна. Въпреки, че е направено много за подкрепа на майките със следродилната депресия, връзката между проблемите с кърменето и следродилното ментално здраве се дискутира по-рядко.

Скорошни проучвания показват, че при жени, които имат проблеми с кърменето, има по-висок дял на следродилна депресия спрямо онези, които могат да кърмят.

Започнах да приемам лекарство за безпокойство и депресия около времето, когато синът ми навърши 6 месеца. Толкова време ми отне да придобия кураж и да говоря с личния си лекар за симптомите ми. Той бе първият лекар, който прояви съчувствие за моите проблеми. Той ме окуражи да започна да взимам лекарството и да спра да кърмя същата тази седмица. Въпреки, че вината заради спряното кърмене никога не си отиде напълно, радостта и щастието в живота ми бързо се завърнаха.

Сега синът ми е на 3 години и е в 90-те процента по отношение на тегло и височина. Въпреки че имам много любящи спомени за него, първите 6 месеца от живота му остават замъглени и често изключително болезнен период за мен, ако разсъждавам над тях.

Сега живея в друг град и със съпругът ми очакваме второ дете. Безпокойството за шише срещу кърмене бавно пропълзя обратно в моя свят. Сега се чувствам комфортно да обсъждам с лекарите си проблемите ми след раждането, но отново и отново ми се напомня деликатно и не чак толкова деликатно какви са ползите от кърменето. Дори след като им казах, че този път може да избера да не кърмя, множество лекари ми „напомниха“, че е установено, че майчиното мляко съдържа антитела срещу Covid-19 – поредната причина да се чувствам засрамена, ако избера да не кърмя. Един от лекарите дори ми препоръча да продължа да пия антидепресанти по време на бременността, защото „помагат за насърчаване на кърменето“. Надявам се, че този път ще мога да приема адаптираното мляко по-бързо, ако това е начинът, който работи най-добре за мен и моето бебе, но се притеснявам, че ще се колебая, когато моментът настъпи.

Ексклузивното кърмене не проработи за мен преди и може да не се получи и този път. Не съм сама в тази борба. Насърчавам ААП и други национални здравни организации да обмислят как изявленията им за ексклузивното кърмене се възприемат от обществото. Ако 75% от нас не могат да се справят с тази цел, е необходимо да има подход и препоръки ориентирани повече към пациента. Опитът на всеки е различен и е време доставчиците на здравни услуги и здравните организации да припознаят тези разлики и да работят с пациентите си за по-състрадателен и индивидуален подход за подкрепа за подходящия път за всеки родител и дете.

Автор: д-р Ейми Дж. Кенди за The New England Journal of Medicine (15 април 2023 г.).

За статията и превода благодарим на Савина Груева.