Автор: Ясена Врачева

Ако някой ми беше казал преди една година, че тази „богохулствена“ мисъл не просто ще мине през главата ми, ами и ще седна да пиша текст по нея, щях да му кажа, че е луд.

Аз. Да. Се. Срещам. С . Други. Майки. АБСУРД!

Онези, страховити създания, в групички по 4-5, които бутат заедно колички и като че ли, освен че движат в едно темпо, сякаш и дишат в същото. Разговори за памперси, обриви, захранвания, зелено ако, кафяво ако, гърнета, пюрета.  Искрено ме ужасяваха всички тези теми.

А всъщност станеш ли майка, искаш или не влизаш урболешката в света на л@йната – буквално и преносно. С двата крака, понякога и до уши. Пак буквално и преносно. 

Голямата заблуда е, че като се абстрахираш от тях и седнеш на вино с колежката си, която няма деца и е във вихъра на социалния си живот, то и ти самата ще се завърнеш победосно в него като спартански войник. Да, ама не. Двата часа в разговори за новия филм на Алмодовар са временна глътка въздух, която  (бога ми) е необходима всекиму, но е временна, както казах. После пак се връщаш вкъщи при малкото човече, което, особено в първата си година, е обсебило дните, че и нощите ти. И най-вече мислите ти.

Постъпвам ли правилно?

Виках ли много днес?

Обърнах ли му достатъчно внимание?

Храни ли се добре?

Тази пъпка на коремчето му, същата ли е като онази преди две седмици или да се обадя на педиатърката?

Утре за закуска какво да му сготвя?

А дали има чисти чорапи?

Котката яде ли.... Тази седмица?

И по дяволите, цветът на това л@йно нормален ли е?

Когато тези въпроси започнат буквално да оживяват в главицата ти и да приемат човешки облик, започваш да се замисляш дали пък не е добре да имаш някоя дружка по съдба, с която просто да си говорите за л@йна?

Тогава плахо се доближаваш до онази групичка от майки. И си отдъхваш. Виждаш, че понякога всички сме на ръба. Че нямаме време да сготвим, да изчистим, да бъдем в най-добрата си форма като майки и жени. Виждаш, че понякога всички правим онези неща, заради които сме гледали осъдително майката на съседната пейка: 

да креснеш

да дадеш нещо за хапване между закуската и обяда

да не видиш, че детето е напъхало в устата си 3-тия поред камък

да не видиш, че е напъхало и един в устата на съседското дете

да си признаеш, че има дни, в които чакаш съпруга си на вратата с малкия бозайник и просто му го връчваш

да си признаеш, че има дни, в които би го чакала и пред офиса му, но просто мразиш да шофираш в час пик.

И още много. Неща, които може да си споделиш само с онези майки, от които обикновено те е страх. Така че, срещайте се с други майки. Дори само, за да си легнете вечер без онова чувство за вина, че само вие бъркате, чувствате се изтощени и понякога адски ви писва от всичките л@йна!

Бележка на редактора: През тези 25 години, откакто имам деца, съм се срещнала и сближила с толкова майки, в толкова майчински групи - в парка, в градинката, в класа, в интернет, че вече не мога да преброя всички приятелства, които завързах по този начин. С някои се разделихме, позабравихме, други продължават и до днес. На всички тях съм УЖАСНО ПРИЗНАТЕЛНА, че са били до мен, когато съм имала нужда от подкрепа и разбиране. Майките сме голяма сила!

Още по темата: 

Синдромът "Мили мами"

За раждането и бременеенето не по план