logomamaninjashop

Случки от нудистки плаж

Случки от нудистки плаж Travel photo created by awesomecontent - www.freepik.com

Автор: Богомил Димитров

Преди доста години едно лято отидох в Созопол. Стопът вървеше и пристигнах там преди обяд. За да използвам деня, реших вечерта  да потърся квартира и с раничката с багажа ми на гърба поех в северна посока да потърся див скалист залив, в който да поплувам далеч от човешката суета. Пътят ми мина през централния, после през „Царския плаж“, който бе с много фин пясък  и изглеждаше наистина царски. В края му взех да срещам и чисто голи хора, а след още няколко минути само такива, предимно чужденци. Като малък бях чувал за „Адамов“ и „Евин“ плаж, но на мода вече явно бяха нудистките. Сред голи жени, с раница и бански се почувствах леко неудобно. Спомних си за Одисей, за песните на Сирените и как той накарал моряците си да си запушат ушите с восък, а него да завържат за мачтата, за да преминат покрай съблазнителния, но опасен остров, без да слязат на брега.

Седнах на едно по-празно място с поглед, yж зареян в морето. Тук жените ходеха без излишна суетност, като деца, а и не малко мъже строяха клекнали пясъчни замъци. Скоро по силата на човешкия  конформизъм всичко там взе да ми изглежда съвсем естествено, а и защо не? В края на краищата, животът на Земята се бе зародил първо във водата, а и всички се раждаме голи. Съблякох се и заплувах. Усещах се като блажено божие чедо в пълен синхрон с природата. Кръвта ми бе сякаш газирана от обзелия ме възторг от галещия допир на морето. Плувах кроул, дишах равномерно и порех уверено навътре. За жалост това трая кратко, защото ми мина ми идиотската мисъл как ли изглеждах плуващ съвсем гол. Вероятно гениталиите ми се клатеха наляво-надясно. Дядо ми обичаше да лови риба в реката „на блесна“, която представляваше няколко цветни метални заврънкулки, подобни на обички, бляскащи търкалца и накрая - две кукички. Бе ми обяснил, че на хищните риби блесната им приличала на рибка и бързали да я налапат въпреки липсата на стръв. Щом в реките имаше такива риби, в морето би трябвало да са още по-хищни и панически заплувах към брега само с дясната ръка, а с лявата само пазех „блесната“ си. Този стил на плуване ме изтощи напълно. Когато най-сетне излязох невредим, побързах да си обуя банските и да легна по-далеч от морето. Когато слънцето ме затопли, си дадох сметка, че страховете ми относно блесната са били плод на болно въображение и се засрамих от фобията си.     

Вечерта намерих квартира и преди да заспя си припомних Нуди-плажът. Ако вчера някой ми бе казал, че ще бъда на такъв плаж, щях да му се изсмея. Според тогавашните ми представи нудистите търсеха публика за хубавия вид  на тялото си, но на плажа им бях видял и хора, за които това едва ли се отнасяше. Всъщност, там ми беше харесало. На сутринта младият хазяин ми препоръча един „Нуди плаж“, който бил на Юг, след „Каваците“ и поех натам. Още в началото му дочух:

- Ей, Бога, ела при нас! 

     Бе моят състудент Владо, който се бе изправил сред една група и настоя да ме запознае с всички. Аз, все още по бански, се усмихвах неловко докато се ръкувах с тях. Седнах до него, а той взе да разказва на компанията весели случки, в центъра на които съм бил аз. Историите им харесаха и някои взеха да се надигат да видят пак Шегобиеца Богата, а аз нервно палех цигара от цигара и мечтаех приятелят ми най-сетне да млъкне. Вчерашният плаж също бе нудистки, но там бях анонимен, а тук бях обявен за Шегобиеца, което вече ми звучеше като „Иванку, убиецът на Асеня“. По едно време една от мацките каза:

- А бе, Владо, този твой приятел е много непринуден!

     Явно намекваше, че те са нудисти, а аз не, но се направих на тъп и й заобяснявах, че още от малък съм си такъв, дърдоря повече и много обичам смешките. След малко друга от групата подхвърли: 

- Бога, по-добре сваляй банските си, тук да си облечен е леко неприлично!

Честно казано, в онзи момент усещах пениса си доста под „санитарния минимум“ и не бих събул банските си за нищо на света. За сведение на читателките ще поясня, че женската суетност е нищо в сравнение с мъжката, когато се касае за нашия атрибут, който при страх или притеснение се свива като охлюв в черупката си и се крие засрамен в гащите. Погледнах към изказалата се и съвсем се спекох, защото и тя бе хубава. Спомних си как преди години, като войник, в една болница трябвше да ми направят клизма. Бе влязла възрастна сестра и ми бе наредила да си сваля гащите и да легна настрани към нея, което и направих. В този момент бе дошла млада сестра, която каза на възрастната, че я търсят по телефона. При вида й веднага бях вдигнал гащите си, почервенял като рак и дори й се бях извинил.         

- Хайде, хайде, Бога, сваляй банските! - подкани ме весело първата мацка. 

- Добре, де-  отговорих, станах и ги свалих. Всички избухнаха в смях, защото под тях имах още едни и това съвсем не бяха очаквали. 

- Искаш ли да поплуваме, Бога? - попита ме след малко пак тя. 

- Разбира се!

Във водата влязох с банските и заплувах след нея. Пред мен голото й тяло бе обвито в мехурчета досущ като тези в кръвта ми. Плуването й бе като на нимфа и бях готов да я последвам и вдън море. Наоколо имаше и голи плувци, които явно не се плашеха като мен от хищни риби. За радост мадамата поплува доста преди да поеме към брега. Близо до него се засрамих, че май тук само аз, капризната девица, бях с бански. Свалих ги и ги и захапах в уста за да не ми пречат. На брега излязохме заедно. При вида на банските в устата ми компанията прихна и с овации ме обяви за „принуден“. А „моята“ им бе заявила: 

- Не му се смейте! Какво друго можеше да направи той? Не е първият мъж, който при вида ми си изяжда банските! 

От разговорите в групата стана ясно, че всички от компанията бяха състуденти в Софийски Университет, само аз и Владо бяхме от Техническия. И че никой на никого не бе гадже. Въпреки широко разпространеното мнение, че в Техническия сме сухари, с Владо бяхме център на внимание и бълвахме смешки или предлагахме игри. Стана  интересно и до обяд изобщо не помислихме за плуване. Темата секс отсъстваше. Накрая се излегнахм и всеки се уви в своите мисли. На мен ми се доспа, но счетох това за обидно спрямо четирите жени. Чудех се дали да поканя „моята“ да поплуваме. От една страна нямаше да е честно спрямо гаджето ми в София, а от друга, да плувам с нея ме съблазняваше. Все още се двоумях, когато на близкия до плажа път спряха две милиционерски камионетки. Трима униформени дойдоха сред нас и ни  наредиха строго:

- Обличайте се, ще ви закараме в участъка за проверка на паспортите ви!

- Ама чакайте, защо? - попита приятелят ми.

- За нарушаване на обществения морал! 

- Никого не смущаваме или развращаваме! Вижте- тук всички са голи!

- Другите изглеждат чужденци, а тях не бива да закачаме! 

По онези времена държавата ни водеше война с вредното Западно влияние сред младежта. Милиционерите слагаха печати по краката на мадамите с къси поли,  дългите коси и брадите на младежите ги подстригваха, а по доклад на някой от БКП или ОФ можеше да те изхвърлят като мръсно коте от Университета. Всички се заобличахме, само „моята“  продължи да се излежава гола, правейки се на заспала. Взех да се ядосвам, че ако преди малко се бях престрашил да я поканя да поплуваме, сега двамата нямаше да имаме тези грижи.

Старшият милиционер, стараейки се да не гледа директно в нея, й рече строго: 

- Хайде и ти бе, малкия, почни да се обличаш, какво чакаш?

Тя се изправи бавно, зачервена от гняв и му каза:

- Вие май се опитахте да сте деликатен и ме нарекохте „малкия“. Забелязал сте, че нямам бански, а че съм жена- не! И много моля, говорете ми на “Вие“!

От компанията й казахме наум едно огромно „Евала“ и се позасрамихме. Старшината също се изчерви, а подчинените му се поухилиха. В милицията ни заплашиха, че при второ подобно нарушение ще последва глоба 20 лева и вписване в характеристиките ни. В следващите два дни компанията ни бе на Северния, а после се върнахме пак на Южния нудистки плаж. Започнахме игра на криеница с милицията. Най-обсъжданата тема бе за тяхната „деликатност“. Вече се оглеждахме, имахме си дежурен и ако се наложеше, панически се обличахме. Смеехме се, че при тази наша тактика  единственият им възможен ход бе да ни пратят гол милиционер, който да ни залови на местопрестъплението. Което обаче би означавало, че и него ще сме го „принудили“ и щеше да е наш триумф.  А той не би могъл да се легитимира пред нас като орган на реда. Фантазиите ни на тази тема  дори ни поразнообразиха. Особено доволен бях, че „моята“ мацка не ме форсираше да станем гаджета. Харесвахме се и дори целувахме без никакви ангажименти.

След още години, вече женен, убедих жена ми и наши приятели да бъдем нудисти заедно с малките ни деца. Когато това се случи, забелязах, че 4-годишната ни дъщеря на този плаж бе необичайно мълчалива. Размислих се дали аз като малък бих искал да съм заедно с голите си родители на море. Вероятно на нейната възраст не бих бил притеснен, но по-късно - със сигурност. Дадох си сметка, че тя е вече индивид, с който не се бях съобразил. Извиних се на другите за тъпата си идея и скоро заведохме децата си на обикновен плаж, където щерката бе отново весела. Темата пол, а особено пък секс на родителите е доста смущаваща за децата и спрямо тях те обикновено са доста строги моралисти. 

От нудисткия ми период в главата ми са останали две образни представи, които, ако бях художник, бих превърнал в картини с маслени бои: „Нудистка спори с милиционер“, на която гневна млада дама се кара на свелия глава униформен и  „Принудения“, в която захапал банските си мъж тича от морето към брега след гола жена. Картините не бих изложил пред публика, защото ще се започне безсмислена полемика относно нудизма, морала, чуждото влияние, Истанбулската конвенция, соросоидите, предразсъдъците и какво ли не още и ще стана удобна дъвка в устата на разни хейтъри, критици и прочие възбуждащи се при спор хищни люде, които ще ме излапат целия като че съм някаква блесна.

Историите на Бого и дъщеря му Ния вече можете да четете в семейния им блог - Забавното семейство.      

Последно променена в Вторник, 19 Октомври 2021 09:43
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вълнени чорапи

Вълнени чорапи

26 Ное, 2021 Истории

Навръх Коледа

Навръх Коледа

24 Ное, 2021 Приказки

Живот

Живот

12 Ное, 2021 Истории

Омразата

Омразата

09 Ное, 2021 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам