Автор: Траяна Кайракова

Ден първи

- Ало, мамо! От три часа висим в задръстване! Има катастрофа по магистралата!

По-късно вечерта

- Как е, майче? ( сякаш не знам пък аз, ама възпитана съм, нека да попитам)

- Голям лукс! Имам легло и ток! Няма да влизам в морето, знаеш, че не обичам, аз искам басейн! Познай тука има ли?!

Ден втори

- Тука се запознах с всички! Големи маймуни са, бееееееееееее! Ай, че нямам време!

По –късно вечерта

- Изгорял съм зверски! Заради тебе!

- Ааааа, да си се мазал.

- Мазах се! Ще умра, бе!

- Да те мисли леля ти Хари. ( Това е медицинското лице на лагера и, разбира, се голяма моя приятелка. Всичко е под контрол ☺)

- Тя вече ме мисли жената! Ако чакам на тебе...Ай, чао!

Ден трети

- Защо ме накара да дойда?! Ти си виновна! Винаги ми проваляш живота, винаги! Ходим до Созопол. Пеша! Пеша!

- Еми...летете, ако можете...

- Не ме дразни! Крака нямам! Ужасно е! Ужасно!

Ден четвърти

- Правихме си барбекю! Ама...пържолите паднаха в пясъка и не ги ядохме. Ай, отивам да играя карти!

Ден пети

- Знаеш ли какво си купих? А? Познай де!

- Мии...наргиле?

- Офффф, бееееееееее. Не, какво наргиле! От ония сокове, дето ти излиза дим от устата, като пиеш.

- Те не са ли скъпи?

- Скъпи са, ама си ги делнахме с един браток

- Всичко наред ли е?

- Наред е, какво очакваш?! Ай чао, че тръгваме!

Ден шести

- Мамооооооооооооо! Скачахме от едни скали!

- Каквооооооооооооооооооо?

- В моретооооооооооооооооо

- Ако умреш, ще те убия!

- Знам, беееееееееееее.

- Не, не знаеш! Ще те убия и ще те заровя по-плитко, че колкото пъти мина край тебе и се сетя, пак ще те изравям и пак ще те бия! Удар ще получа, чуваш ли!? Удар!

- Споко, бе! Пращам ти снимки.

- Ауууууу, много е красиво, майче!

- Красиво е, я! Нали аз съм там! Ай, бай!

- Чакааааааааааааааааай!

- Знам, знам – умната ще е!

Как оживях само аз си знам. За сведение, потърсете плаж“Германката“ в нета. Като видите и вие ще умрете, честно!

Ден седми

- Скъсах си джапанката!

- Няма лошо.

- Как няма, бе?! Даже не я скъсах аз. Някой я е обул, ма какво да го търся. И ся кво?

- Питай някого няма ли още едни джапанки.

- Бе, брат! Кой носи по два чифта на море?!

- Аз например...

- Евалата, брат! Направо ми се издигна в очите!

- Купи си от Созопол.

- А дотам с какво да ида?

- С маратонки, с какво?

- В тая жега?!!

- Ми ходи бос, ако искаш лети! Де да знам!

- Ма ти кога ли знаеш нещо! Айде, бай!

В това време ми звъни леля му Хари. Пуска жената ежедневна сводка, какво да прави ☺

- Ходихме на кино.

- Къде?

- В кафе“Куче и куче“.

- Кое, кое?

- „Куче и куче“, не ме ли чуваш?

- Ма какво е туй кафе бе, жена?

- За кино.

- И кучета ли има?

- Не, ама има коктейли.

- И какво гледахте?

- „Аржентина отвисоко“.

- Ахахахаха, демек само ти си гледала.

- Не и още две колежки.

- Хич ви няма! Що не пуснахте едно порно, целият лагер, че и къмпинг щяха да гледат!

- Стига се подиграва! Само дето не умрях!

- Що?

- Щото моят син не спря да се киска, че като посегнах с едно горнище да му отвъртя един, само дето не се убих. То да имало стъпало. Като се люснах, паднах си на тазобедрената кост и само дето не се счупих!

Така се смях, че корем ме заболя и зъб ми падна. Само медицинско лице може тъй образно да ти опише травмата си! Аз нито я знам де е тая кост, нито дали баш нея ще счупя, ако падна.

Ден осми

- Честит рожден ден, майка! Да си....

- Мерси, мерси! Я си разпери ръката.

- Що?

- Разпери ли?

- Да, какво?

- Ей такъв молец вчера влезе в стаята! Огромен! Три джапанки и два юмрука и не мре!

- Бе изяжте го! Нали все сте гладни!

- Бе, брааааааааааааааааат! Айде!

Ден девети

- Как сте, майче?

- В магазина сме.

- Що?

- За хляб, салам и лютеница.

- Нали има храна?

- Има, ама ако има качество, няма количество. Ако няма качество, има количество. Тъй че преживяваме на хляб и лютеница, споко.

- Ааааа, споко съм аз. От жега, глад и кир още никой не е умрял! Качество нямало! Де да не съм била аз на тоя лагер, знам каква е храната, супер си е! Лиготии не ми се слушат!

- Офффф, ай чао!

Ден десети

- Почвай да готвиш! До 3 часа се прибирам!

- Какво искаш?

- Всичкооооооооооооооооооо!

- Ок, прати ми локация, като стигнете Нова Загора.

Правя се и аз на умна, белки знам какво е локация, ама така е модно сега да се говори, нали? 

-  В града сме!

- Аз да не съм изтребител? Сега ще чакаш!

Прибирам го аз почернял и изгорял. Хвърля багажа и яде на умиране.

- Къде ти е четката за зъби?

- Ми забравих я.

- Е как изкара?

- Ми мих се с ръка и повечко дъвки, споко!

Бе оправно е хлапето, няма какво. Всеки ден в хранителния магазин, ама четка за зъби не му е била приоритет явно.

Само да ви кажа, че от всички тия разнопосочни настроения, няма как да разберете, че още от първия ден не е излизал от водата на морето, дето не го обича, и е командорил половината лагер. Щото...какво да ви кажа, тя, тая круша, не ражда ябълки. Все пак е мой син, няма какво да си кривя душата. Най-голямото ми постижение в тоя живот, с адски мъки и почти десетгодишни опити, е всекидневното обаждане по телефона. Минута-две, няма значение! Голяма борба е, откакто сме му дали телефон в ръцете. Щото, ако го питаш него, животът му мен не ме касае, за какво е нужно въобще да хаби скъпоценно време и най-вече едносрични думи, вадени с ченгел, че да ми се обажда, че и да ми се обяснява! Прибра се щастлив и доволен, като котарак, наял тайно млякото.

- Можех да изкарам още една смяна от 10 дни точно с тия пичове и мадами!

- Нима?

- Мдаааа!

Е това беше целта, смятам, поне моята. Защо са ти лукс и ол инклузив, сине? Хората, хората... те са всичко!

Траяна можете да следите на новата й страница във фейсбук - ето линк. А как прати сина си на лагер ви разказва в предишната си история - Да провалиш лятото на детето.