Да не умираш на инат!

Да не умираш на инат!

28 Юли, 2021
0 коментар

Като се тръшнах три деня да мра, ама не е истина. Умирам, а че умирам, ви казвам! Кръвното ми ниско-ниско, таман до два метра под земята, накъдето се бях запътила. Бе ха шоколад, бе ха захар, бе ха нес кафе – няма и няма. Какво ли си вика оня отгоре:“Я, почини си, Траяно, полежи си, преди да хукнеш по кърищата, че сетне пак да те тръшна, като се върнеш към септември!“. Лежа и пъшкам драматично, пак лежа и пак пъшкам, още по-драматично. Мога и да не пъшкам, ама някак си по-изискано се получава, смятам.

- Нали ще ме гледате, като одъртея, майка?

- Мене не ме брой! – #остъйманашеснайсетсъм е категоричен. Той и без това ми е сърдит, щото го записах да почне работа още на 1-ви юли, тъй че от него съчувствие не чакам.

Сестра му е по-деликатна:

- Аз къде съм се записвала за такова нещо? Документ ми покажи, документ!

- Ми, майка, нали децата гледат родителите си!

- Ако смяташ тъй да се плющиш по креватите, хич не се и надявай!

- Рекох, че памперси ще ми сменяте, вий срама нямате!

- Памперси ли? Гледай да умреш, преди да стигнеш до тях, моля ти се, без такива!

Любов семейна, ви казвам, чак страх да те хване! На първия ден, по едно време, се присетих да люсна един айран с повечко сол. Туй обикновено ме спасява. Ма няма и секунда как го глътнах и #остъйманашеснайсетсъм се появява в стаята. Не знам какво точно ми каза, ама тъй рязко ми се качиха и двете граници, че чак ми прилоша, сега пък от високо кръвно! Сестра му дудне:

- Тюююю! Язък за млякото! Таман мислех да си правя мюсли, пък ти изпука млякото! И за какво? Викай сина си другия път, стига хаби продукти, да му се не знае!

Вечерта се прибира баща им. #Остъйманашеснайсетсъм гордо заявява:

- Тате, пък мама умира.

Аз лежа, ни жива, ни умряла, той хич и не ме поглежда.

- Лъже, татевата, лъже! Тя, да е човек, че да умре, пък то...Двайсет години само лъже и напразни надежди ми дава. Не вярвам вече, не вярвам.

- Наистина бе, тате, тъй вика.

- Вземи един нож я заколи, сине, поне да не се мъчи, че и нас да не ни мъчи. Остави я, кажи как беше на работа?

Еееееей, игра си играят тия хора, срама нямат. На втория ден почнах да умирам чак към 11:00. Таман си бях изпила кафето, изпушила порядъчно количество тютюн и се отрязах като талпа. Дъщерята ме жали уж, ама понеже е практична, отдалеч си прави сметката.

- Майко, я кажи какво искаш? Да те погребваме или да те кремираме.

- Ооооооох, да ме кремирате.

- Що?

- Оооооох, сетне да ме разпръснете в морето на Албена, оооооох.

- Тъз пък! Пари и за път да даваме! Не искаш ли да стоиш в урната?

- Що?

- Да те разкарваме, бе.

- Къде?

- Ми в Бон, в Аахен...

- Ходила съм там.

- Нищо де, таман ще се рахождаш и след смъртта, то и без туй не си се спряла да видиш деца и къща имаш ли!

- Стига бе! Аз умирам, тя...

- Умираш ти! Дай да уточним ковчега тогава.

- Че какво да му уточняваме?

- Ми какъв искаш?

- Че какви има?

- Ми с картинки, без картинки, с цвят, без цвят...

- Ти луда ли си ма?

- Аааааааа не! Сетих се! Ти ще си единствената, погребана в пластмасов ковчег!

- Що?

- Ми как що? Нали толкоз години продаваш екологична пластмаса, направо си е редно да те погребем в нея. Гледай сега! Отгоре, на капака на ковчега, ще сложим една от твоите вълшебни купи. Идват хората, ние хакаме вътре продуктите за тесто и таман докато те заровим, капакът ще изпука! Знайш какъв оборот ще направим! Ако има къде, такива мекици ще извъртим, таман ще спестим от подавки. Аз ще се изправя и ще кажа:“ Ако нещо не сте разбрали, след полагането на тленните останки на тази жена в земята, ще ви чакам на паркинга за повече подробности и демонстрация. Не се тревожете, докато поднесете съболезнованията си, можете да си изберете от голяма гама продукти, оставени точно до катафалката. Само днес, в памет на починалата, ще ги вземете на преференциални цени! Не пропускайте! Само днес!“

- Сус, ма! Не мой се подиграва тъй с фирмата!

- Добре де, ама идеята си е супер! Я кажи къде са ти текстовете за другата книга, в коя папка?

- Що?

- Да ги издам посмъртно, голям фурор ще ударим, хем по-ценни, хем по-скъпи!

Каквото и да си говорим с вас тука, детето си има бизнес нюх, няма лъжа!

На третия ден обаче легнах да мра още от сабахлям. Звъни ми мама. То поне тя ме жали, горката, че аз, ако умра, кой пък ще я гледа нея, ама както и да е.

- Как си, майче?

- Оххххх, майко, ооооох. 60 на 90, ниско, че ниско.

Щерката се хили:

- Само мерките си не можа да ги докараш 60 на 90 с туй плюскане! Пък, който то знае, все си на диета. Мухахахах!

- Тихо бе! То сега се вдигна, че беше 60 на 70. Само дето не умрях!

- Умри, моля ти се, че да се свършва! Ако тъй ще я караш, на нас вече не ни се живее!

- Виж какво, момиченце! Не се подигравай на майка си!

- Да викам ли брат ми? Само кажи и ще го събудя! Да не си посмяла да изядеш и другото мляко!

- Оххххх, майка, обади се на Ицака!

Ицето е неин съученик, дето учи за лекар, ама що го учи не знам, той си е роден лекар. Да де, ама на мене ми е забранено да занимавам него или някой друг от тайфата с моите проблеми, от каквото и естество да са.

- Няма да му звъня! Питах една дружка, каза да си сложиш захарче под езика, по-бързо влизало в кръвта. И тя учи за лекар, не бой се.

- Оф, бееееееееееееееее! Обади се на Христо!

- Майко! Ние сега твоето кръвно ли ще вдигаме, или моето! Или спирай, или умирай!

Сънен, гурелив и, естествено, сърдит се задава #остъйманашеснайсетсъм.

- Майка ми, не мога да стоя по 8 часа на работа! Чуваш ли?

- Знам как да стоиш по-малко, майка.

- Кажи, моля ти се!

- Умирам и ти звънят за погребение, ще ти дадат и 3 дни за близък роднина.

- Наистина ли?

- Да бе!

- Ще го направиш ли за мене?

- Бе да се махаш, че като станааааааааааааа...

- Готово, како. Вдигна й се кръвното, аз излизам.

Тоя народ хич да не се надява, че ще легна и ще умра просто ей тъй! Първо ще дочакам внуци, сетне правнуци, да ги побъркам, да подлудя родителите им, че чак тогава евентуално ще си помисля за умирачка! В крайна сметка, винаги съм казвала, че ако някой от нас с мъжа ми умре, АЗ ще гледам децата!

П.С. Туй за фирмата с пластмасите хич не е лъжа. В коментар ще ви пусна групата, да зяпате, ако си нямате друга работа.

Траяна може да следите и на страницата й във фейсбук.

Ето и още нейни истории:

Искам да живея в Барселона!

За мама... няма!