Автор: Любов Даскалова

Искам да Ви кажа, че този август трябва да ни го броят за работен и отпуската да ни се прехвърли за 2021! Как пък не остана медия, която не изля своя стратегия за предстоящата учебна година, бе?! Аз се чувствам денонощно на работа само докато чета препоръки и правила от журналисти, музиканти, продавачи, инженери, юристи, космонавти, хотелиери, стари баби или дори обикновени житейски философи, които творят с неизчерпаема енергия така, че до 2078 година да са добавени в поне една учебна програма с фундаментално откритие, изплувало в наши дни на страниците на нещо като медия. Откъде се пръкна тази дълбока всенародна експертиза в образованието, та всеки говори с нескрита убеденост на персоналната си гледна точка и така умело привнася имагинерен опит като доказателствен материал, бе?!

Ето, днес съм се зачела в поредния вариант на иновативна форма на обучение тип тюрлюгювеч, в която присъственото обучение ще се съчетава с дистанционното, а аз вече заживявам с мисълта, че може и за киборг да се наложи да подпиша допълнително трудово споразумение през септември. Звъня веднага на Петрова, информатичката, която я познаваме като същинска амазонка в дигиталния свят, оцеляла непосечена от хакерските атаки на петокласници, от сривовете на zoom по време на педагогически съвет и опазила храбро и успешно електронния дневник от ученическа намеса, благодарение на която училището можеше да завърши на първо място по успех за тази и съседните области.

Петрова е любезна женица с железни нерви и прецизна отзивчивост, която винаги може да намери решение на всеки технически проблем. Викам й:

- Петрова, хвърляй спасителния пояс, че сме попаднали в мъртво вълнение и за пореден път нещо ни влачи към дъното, бе! Казвай къде да отида и как да се въоръжа с тежка обучителна техника, за да мога през новата учебна година да изпробвам клонирането в реална и виртуална среда!

 Тя отсреща ме пита:

- Муци, ти правила ли си преглед по онази Наредба 4? Как си със здравето? С колко човека си говоря в момента? – леко несигурна нотка в разговора започва да се усеща.

- Петрова, аз съм си цяла-целеничка, все още неразполовена, защото е август. Води се отпуск, усеща се като октомври, снимачна площадка, камера, микрофон, проба 1-2-3, клапа, „Урок за нови знания“, учебен предмет „Математика“, тема „ … „. Реално присъстват двадесет ученици, виртуално присъстват 6 ученици, осем баби, две майки, четири каки, един батко, три бебета и 1 братче в яслена възраст. Котки, кучета, папагалче, хамстер, чинчила и рибки не ги отмятам по списък. Аз съм пред лаптопа, пуснала съм камера, микрофон и говорители. Седнала съм на учителския стол, с едното око гледам класа, с другото – монитора. Започвам с плавен преход от предишния час и каня децата да си покажат домашните. Двадесет реални деца започват да разлистват тетрадки, три виртуални залепват лист на камера, където се вижда последна сричка от дума и съюз, едно виртуално дете крещи „Мамоо, написа ли ми домашното снощииии?“, две виртуални деца закусват още. Бабите им не са реализирали изпълнение на най-ниското ниво на пирамидата на Маслоу и поради тази причина налагат забрана за преминаване към второ ниво. Девет реални деца се смеят с глас, микрофонът от класната стая пренася озвучаването в шест отделни домакинства, две кучета започват да лаят възмутено на детския смях. Тичам до говорителите, изключвам ги за една минута, докато кучетата се усетят, че това е учебен процес, а не нашествие на гладни котки.

Тъкмо пускам говорителите отново и чувам повече от шест разнообразни форми на един и същи въпрос – „Къде е тая Даскалова? Така ли си кара часа, като се крие от камерата?“. Едно от кучетата още не се е успокоило. Давам кратко виртуално обяснение, че проверявам тетрадките с домашните на учениците. Три виртуални деца ме питат „А на нас кога?“. После. Нали урокът тече, а времето препуска еднакво бързо в реална и виртуална среда?

Любов Даскалова и дните на отворени врати преди летния трансферен прозорец

 Сядам зад монитора и започвам да гледам в двоичен код – 1 - към реалността, 0 – към виртуалността. Има колеги, които увеличиха диоптър, аз трябва да внимавам за страбизъм, но това ще е екстра, ако се размина само с него. Освен очите, може и в съзнанието нещо да се изкриви, но ще внимавам. Задавам въпрос за преход към новата тема. Говорители, микрофон, камера – работят. Всичко е статично, а аз се размечтавам да взема с дясната ръка един микрофон с голям оранжев дунапрен, пред мен да пристъпва висок и снажен оператор, който се казва Джейсън Момоа, и аз да го гледам право в очите. Той да ми се усмихва с лявото око, а дясното да се вижда уголемено в обектива на камерата. Само така ще се чувствам изключително мотивирана, да не кажа окрилена и на „гребена на вълната“, сърцето ще играе със сто удара в минута, а аз ще съм перфектна във всяко едно отношение, защото този поглед ще ме вдъхновява. Започвам да пиша на дъската, обаче Джейсън не е до мен, а аз съм забравила да извъртя камерата към моето амплоа.

Реалните дечица следват стъпките ми, виртуалните започват да ме търсят. Чува се телефонен разговор между две баби „Абе, тая Даскалова пак ли изчезна? Така ли й дават заплата залудо?!“, другата й отговаря, че по нейно време такива своеволия никога не е имало; първата се сеща за нещо вълнуващо от ученическите й години и започва да разказва за първото си либе в осми клас. Осемнадесет реални деца се смеят до припадък, аз едва намирам сили, смелост и вътрешен баланс, за да помоля бабите да продължат разговора си в съседна стая, защото всичко се чува от всички. Тъкмо преминавам към второто важно определение, което трябва да обясня на учениците, когато едно виртуално дете ме пита може ли да отиде до тоалетна. Шест реални деца му отговарят, че може, защото си е у тях. Една майка гардира вратата на детската стая и не допуска миграционни процеси към други територии на семейното жилище, съобразявайки се с учебното време.

Така.

Аз продължавам от средата на определението към неговия край и съвсем естествено задавам дежурния въпрос „Има ли въпроси“ , който, ако можеше да покаже колко е изтъркан, сигурно щеше да онагледи най-много „грапавините“ на един силициев атом. В този момент седем реални ръце се вдигат в класната стая и пазят мълчание. Три виртуални ръце са маркирани в Teams. Една котка преминава пред камера, едно малко дете си търси самосвала, четири реални деца едва сдържа смеха си. Една майка си признава на глас, че нищо не е разбрала, което в миг изкоренява всички задръжки, а реалният и виртуалният смях се вплитат в една обща звуково-светлинна феерия, достойна да отбележи с целия си колорит Деня на хумора и сатирата в Габрово през 2021 година.

Аз я разбирам жената. Започвам да преподавам новата част на урока за втори път. Изключила съм всички микрофони на виртуалните ученици, за всеки случай дърпам щепсела на моите говорители и в монолог преподавам сбито. На един виртуален екран вече стои отблизо баба и размахва пръст. Аз освобождавам нейния микрофон, за да чуя процедурна реплика. Бабата на свой ред ме пита как не ме е срам да изключвам микрофона на внучката й! С какво право лишавам детето от комуникация с мен? Какъв урок за нея е това да не може да си говори с учителката в клас? Можели да си гледат по тази логика и клипчетата от БНТ2, щото там дори с интерактивни дъски работели хората, а не като мен – с някакъв си маркер, който на края на изречението на дъската вече избледнявал до такава степен ,че задачите се превръщали в китайски ребуси!

Аз не съм конфликтна личност и споделям на бабата, че е права, но все още образованието търси и експериментира най-разнообразни мисловни находки на популярни хора от всички браншове и отрасли на икономиката, социалния строй, здравния статус и т.н. Тя не ме разбира съвсем добре, бил ми прекъсвал микрофонът. Излъчването на живо крие различни препятствия. Досещам се, че трябва да напиша доклад до директора, да ми изпише един соларен панел в случай, че спре токът, четири акумулатора за голям дизелов двигател, с които да захранвам лаптоп, мултимедия, говорители и осем зарядни на ученици. Ще внимавам да не забравя да заръчам малък микрофон с предавател, който да закачам отзад на катарамата на сутиена като истинските телевизионни водещи, защото предимно с рокли ходя. Може би е добре да се поръча PTZ-камера за всяко едно отделно виртуално дете, което самостоятелно от вкъщи да си я управлява и да я насочва дистанционно към мен, докато съм в движение. Също така наистина ще питам за оператор, но ако не е Момоа, просто няма смисъл да идва друг. Може би е добре да се помисли за GPS-тракер, с който да не се губи доказателствен материал къде съм по време на час. Към втория срок вече можем да говорим за триизмерна реалност, а към края на годината и за холограма. После поемам към Орбиталната станция със следващата ракета на Илон Мъск, обещавам! Ще видите, че и оттам ще преподавам!

- Алоооо, Даскалоооооваааа!!! Жено, мини през личната да ти пусне един преглед при психиатър, бе! Вярно, че са жеги тези дни. И на мен ми е малко напрегнато.

- Какъв преглед бе, Петрова?! Ей сега ще дойде септември! Искам само да се молиш самият Мъск да не реши да ни пише стратегията за учебен процес по време на Ковид-19, че ще прескочим всичко написано и следващия разговор ще го говорим през сателитен телефон! Айде, със здраве!

Вижте също:

НВО - невероятна и велика онтогенеза