Автор: Любов Даскалова

Изчаквах търпеливо да минат изпитите, за да не предизвикам наплив към квесторските списъци.

Тази година съм особено признателна на нашите управници, които решиха да ни възнаградят щедро с едни пари допълнително, за да идем пак квестори. Вие знаете, че аз за квесторство и бъбрек давам, та бях готова при други обстоятелства да търся на кого да „бутна“ нещо, та да вляза в заветните листи с онези, които ще откриват нови територии, ще превземат отвътре бастиони с утвърдени имена, ще гледат на терен „кой кой е“, щото знаете, че останалото са само кухи приказки „Лелее, а това училище е много добро!“. Добро, добро, ама докато не го видя с очите си, не вярвам.

Директорът ми вика преди месец „Алоу, Даскалова, стига си мрънкала за лекторски! Изпращам те за квестор и така ще ти дам  тези пари по друг начин!“. Дано с това се разминем, че може с хонорара, обещан от министъра, да разплаща още диференцираното,  дтв-та, лекторските, икономиите, класното ръководство, соп-а и сбко-то до края на годината, знам ли? Обаче аз приемам всички оферти, стига да мога да прекрача прага на повече и повече школа.

Надиплям четири ката рокли, обувки на токове, които да не чаткат по ламиниран паркет, мозайка и балатум, вадя най-запазените чанти и купувам две сака, че всички други са ми отеснели в областта на копчетата. Някой казва, че директорите ни били длъжни да купят и да ни раздадат шлемове и маски, а това се оказва, че са две различни неща. Те били купили шлемове и маски, с което са изпълнили заръката на висшестоящите, но спестили втората част – раздаването. Сигурно не само нашият не е раздал на колектива, който е пуснат на бойното поле с оголени усти и носове, готов да се нагълта с миниатюрни вирусчета съвсем неусетно и доброволно, за да може сигурно „яко да се мре“ и бюджетите на училищата да вържат тлъст излишък на края на годината. Добре, че тези изпити действат като дни на отворените врати, та да огледаме що за стока са и нови територии, други ръководства, па може и на късмет да са ми. Половин ден, половин ден, ама си е достатъчно да премериш един директор и екипът му дали галят с перца или въртят гьостерици. Както обичам да казвам, с НВО-тата и ДЗИ-тата се отваря трансферният прозорец за даскалъка. Сега, ако от синдикатите ме изчетат внимателно и ме разберат добре, да вземат да добавят в ноемврийското КТД да се запазва заплатата, когато се отива от едно училище в друго, и така ще видите как по естествен начин учители ще обезлюдяват училища, щото едни феодали са си приели работните места за наследство по бащина линия с нотариален акт на тяхно име.

Няма да ви отвличам повече вниманието, защото знам, че тръпнете да скочите в обувките на Любов Даскалова и да се разходите.

Тоалетните

За българския квестор по време на изпити една от най-важните  и обсъждани обособени части в конкурентното школо са били и ще си бъдат тоалетните. Ако човек пусне дрон с камера и микрофон из коридорите и изпитните зали, ще подготви подробен наръчник за перфектната тоалетна благодарение на милионите изисквания и критики, които българският даскал е способен да генерира само за квадрат – квадрат и половина площ с минимално обзавеждане. Какъв трансформиращ преразказ, бе?! Какво писане на тези? Дайте на квестора листите за чернова и по време на изпит той ще изпише тонове хартия, по които може да се напише златен стандарт за обществено веце. Буди интерес и фактът, че разговорите се въртят така, сякаш след малко започва  търгът с явно наддаване и някой от придошлите за деня учители ще се наложи да изкупи или да вземе под аренда клекалата. Като казвам клекала, си е баш така. А клякането, особено след тримесечен домашен престой, си е трудна, да не кажа Божа работа. Спускането на тялото в клекнало положение става обикновено под напора на естествените нужди, които имат въздействие на ускорители, но когато напрежението отмине… времето за оглеждане, ослушване и съставяне на план за изправяне става неимоверно дълго. Ако се сещате как изглеждат щангистите по време на олимпиада в оня миг, когато щангата е над главата, а те са се сгънали на две и трябва да намерят сили да се изправят отново, ето така сме били и ние. Без щанги, но със същите изражения на лицата и същата остра нужда от намиране на бързо решение. Място за монтиране на подемна техника в една училищна тоалетна няма, но липсата й се усещаше от всеки. Добре, че поне тези помещения са изчислени така, че разстоянието между стените вътре почти съвпада с това на раменете на човек, та с леко разпъване на лактите странично, има шанс лакътят да намери подпора в стърчаща плочка и даде начало на процеса по изправяне. Не знам за други, но при мен имах чувството, че нещата се случиха по-бавно от поникването и израстването на житните култури по нивята. Две дръжки странично да имаше, щеше да е по-добре, но тогава рискуваш пък да не може да влезеш въобще, нито да се завъртиш. Всъщност, аз така и до днес не съм разбрала правилната посока на употреба на тези клекала. И при двете възможни позиции, които ти се предлагат, се получават поражения по обувките и по плочките наоколо. И все си мисля, че тези клекала не са въобще рентабилни, защото след всяко ползване трябва с маркуч да се облива, както се мие централен площад преди избори. Особено там, където майстори са обърнали наклона и течностите се стичат по закона за гравитацията не баш в… колекторната част на съоръжението.

Ръководството

С оценяването на тоалетните всеки учител слага първият голям плюс или минус, дали посетеното училище има вариант да стане цел по време на  трансферния прозорец през лятото. Следващото са директорите и числеността на армията, с която се обграждат по време на изпит. Щото има училища, които според мен се готвят дори за ръкопашен бой в някакъв момент и бройката на щатните  трябва да превъзхожда двукратно тази на придошлите за деня. Всеки изпит стартира с инструктаж на ръководството. И навсякъде това става по един съвършено различен начин, сякаш на началството му се е наложило само да разписва правила и инструкции. Добре, че не ми е за първи път, та съм си съставила собствена компилация от златни правила и мога да се справя само със свитъка, спуснат ни от РУО-то и изчитането му до ниво наизустяване още по време на първия изпит. Обаче има колеги, които бързо ресетират паметта и имат нужда от изясняване на някои основни постулати, които не са претърпели промени, откакто се помня в учителска стая да съм влязла. Имам усещането, че там, където напрежението е било в повече, въпроси от рода „А белият голям плик нали не се запечатва?“ са могли да отключат и кървава сеч, достойна да се нареди по съспенс до най-добрите книги  на Стивън Кинг. Има места, където директорът гледа благо и с усмивка обяснява, може би, защото не разбира дълбочината на провокацията или просто е вцепенен и някъде по време на първи модул ще оцени по същество случилото се. Обаче има и места, където малката искра може да пламне в разтреперване, пелтечене и несвързано говорене с елементи на изпуснати нерви тип водна бомба, хвърлена от десетия етаж на оживен уличен тротоар. В тези критични моменти винаги поне един учител си играе с дрънчащи ключове, за да задава такт на инструктажа. По правило звънят между два и седем телефона с разнообразни мелодии и ритми и синкопират директорската мисъл. Поне три учителки си ровят съсредоточено в чантите, сякаш току-що са се сетили, че не в хастареното дъно, а в долното дъно, до което се стига през малкия скъсан участък в хастара, има едни 50 стотинки, които са подходящи за кафемашината в левия ъгъл на учителската стая, откъдето ще зацърцори ароматно капучино след малко. А има и такива, които бързат да се наядат преди предстоящия масов глад, който ще настъпи в следващите 4-5 часа.

Има и директори, които не са си чели инструктажа и обръщат подготовката за изпит в общи приказки за ланския сняг, извънредното положение и постиженията  на дистанционното обучение. По тези места ще ти сипят кафе и сладки в пластмасова посуда за разкош и усещане за лежерност. При тях от задна позиция винаги има по един заместник-директор, който използва паузите за вдишване да изчете поне от първа до осма позиция на квесторския инструктаж и да развее пликовете на високо като знаменосец по време на революция. По такива места дори и изпитът не може да започне на време, ако директорът не е доразказал как е успял да боядиса четири класни стаи по време на кризата.

Класните стаи

Същината на всеки училищен оглед с цел набелязване и атакуване на свободна работна позиция преминава през качествен оглед на класна стая и коридор. Голите стени и  озъбените плотове на чинове и маси могат да отприщят чувства на състрадание към колегите-заточеници из тези соби. Има места, където ученическото творчество по училищната мебел надвишава мнoгократно тази, която може да служи за украса по стените. Сега, съгласна съм с някои от вас, че след десетата година на употреба един чин добива своята историческа стойност и творчеството по него може да подпомага пълноценното попълване на летописната книга и това си е факт. Обаче пердетата и завесите по прозорците за какво са, освен за онагледяване на дизайнерски тенденции по времето на ранния Ренесанс, който достига у нас по времето на масовото заселване на панелките. Аз като видя перденца на корниз в училище и му тегля зет-ката, щото чак пък толкова демоде не може да е ръководният кадър, който иначе се чуди с каква иновация да атакува МОН през януари.

Обаче обичам класни стаи, изпълнени с мисли и цитати, помощни табла, лозунги, портрети и апликации. Идело ми е да напиша по едно благодарствено писмо на всяка колега, която е създала условия не един квестор да не захибернира дълбоко благодарение на това, че няма право да си свали маската по време на препитването и да се налага да си вдишва и издишва все една и съща глътка въздух до степен кислородът в нея да остане като мил спомен от ранно детство. Това масово ни приспа, бе! Със сигурност имаше и дремнали, да знаете.

Обаче шарената класна стая винаги ме е зареждала с енергия. Тя показва, че на това място един даскал може да се развихри с пълна сила, да обедини китайската индустрия с цветовете на перуанските носии и разнообразието от форми, които Пабло Пикасо ни е завещал. Учителят не може да си отприщи фантазиите никъде другаде така, както може да го стори на работното си място! Особено мило ми става, когато наред с прецизния дизайнерски модел се наредят детски табълца, повечето от които са правени в 7:48 сутринта, дванадесет минути преди да бие звънецът, когато репликата „Леле, забравих за домашното!“ се изстрелва зрелищно като частна совалка към орбитална станция. И въпреки, че историята на направата на такова табло се разбира не само от композицията, но и от разкривените надписи от  дупките, през които е преминала бясно каращата онази сутрин кола със закъсняващ ученик за първи час, то и този тип ученическо творчество е намерило своето местенце над шкафчетата. Като казах шкафчета, тук мога да описвам с дни невероятните решения по този въпрос, които преминават от обикновена пощенска кутия с катинар и достигат до подредени вертикално гардеробчета, чиито горни редове трудно могат да се достигнат  от националите ни по волейбол и баскетбол. Иначе по справките всичко е точно.

Аз използвам момента сърдечно да благодаря на тези мои достойни колеги, които правят изпита за всеки квестор интересен, разнообразен и със своята научна стойност. Като казвам научна стойност и се сещам с надежда, че не един даскал е успял да си припомни съществени граматични и лексикални особености, които без да е знаел не е използвал през последните си години. Искам да кажа, че помощните табла по време на изпит имат своята огромна будителска сила да привличат съсредоточени квесторски погледи върху себе си и да разпалват огнищата на знание там, където те са поизгаснали.

Искам да ви споделя, че ако се запази традицията с левова дотация за всеки изпит, ще премина към  малобройния състав на поддръжниците на НВО за четвърти клас и ще апелирам за организиране на още видове национални (с външни квестори!) оценявания и матури. Па тези обиколки, наблюдения и крадене на ноу-хау, ако се плащат все така добре, хич няма да ми се седи на едно място, бе! Все по един уикенд на месец съм готова да зарежа дом и семейство и да тръгна на опознавателна експедиция с цел добиване на обща представа и заветна цел – успешен трансфер.

И не на последно място, не ни пипайте министъра! Няма как интернет страничка да се нарича „медия“, когато всяка една статия в нея  е списана толкова неграмотно и с толкова грешки, че да не може да покрие нивото на знания на второкласник. Липсата на минимални познания по български език поставят под съмнение как е протекъл ученическият живот на един такъв „разследващ журналист“, колко е учил във ВУЗ  и как е възможно да има достъп до поле за изява? Очевидно е, че не е присъствал в много на брой и все важни учебни часове и това прозира на всеки ред от текста му по десетина разнообразни начини. И още нещо – как такава гротеска може да се нарече „медия“, когато сред целия колективен разум не блясва искрицата за редакторска намеса в статия, която спокойно може да се раздава на учениците в начален етап за откриване, обсъждане и корекция на целия набор от типове и видове правописни, пунктуационни и стилистични грешки?

Не, не апелирам да няма правова държава и да няма разследване на „сгазилите лука“!

Апелирам само да отсяваме неуките аутсайдери  по такъв начин, че за чиста монета да се взема не твърдението на някой неграмотен несретник, гушнал хонорар за творба с фекално съдържание, която цели да има крах след някакъв успех. А да го правим едва, когато това се докаже ясно и категорично от онези, на които това им е работата.

И не важи само за този министър, а за всеки и за всичко.

Това е една от основните причини да ни наричат будители и е важно да не позволяваме точно нас да ни успиват.

Вижте също:

Любов Даскалова и лятното дежурство

Като чуя за матура, се хващам за кобура