Автор: Йоана Боянова

Със съпруга ми сме заедно от миналия век, даже от по-миналия, абе от много време. Аз съм си пернишко момиче и му се брои и за отбита военна служба, и за стаж в морската пехота даже. Когато се запознахме, аз бях на 18 години, първи курс студентка, той трети, аз не работех още, той нощем в едно магазинче. Пари няма, не че сега има, ама тогава съвсем. Заведе ме на село, неговото си село. Най-невероятното място в Северозападна България с още по-невероятни хора. Още с влизането във въпросното село започнаха щуротиите от моя страна.

Бързахме да купим хляб от едно малко магазинче преди да затвори. На площада млади хора и в разговора го питат искаш ли довечера на чай. Викам си - тука са някакви изискани тези, вечер чай пият, ние бира лющим в София. Хората са се объркали за тоя край, тук ракия не близват, пият чай. След като купихме хляба и си тръгнахме, питам мъжа ми къде го пият тоя чай, защо го пият и най-важното какъв е? Така не се беше смял моят човек отдавна. Дискотеката се казвала "Чайка", ама кой да ми ти слуша. Потвърждавам - чай не пият, за ракия няма да казвам нищо. 

Аз - градско чедо, Дунав никога не я бях виждала и нямах търпение, даже още същата вечер държах да отидем. Отиваме ние, вечер, тъмнина, щурците ни пеят, музика сътворяват и едно небе пълно със звезди. Никога в живота си не бях виждала толкова звезди. После ще ми обясняват, че небето било за всички. Там е друго. Представете си романтика, сладки приказки и... едно умряло прасе се носи по реката! Бях много впечатлена, беше огромно! Мъжът ми каза да бягам, че може да гръмне. Ох, не гръмна де, ама да не си помислите, че романтичната вечер с това приключи? Дойде катер на гранична полиция и 30 минути ни свети с един прожектор да ни разпитват. Pосле се оказа, че полицаят бил роднина на мъжа ми. Така се бях стреснала!

На тази наша първа почивка ме заведе във Видин, на ресторант, във водата. Беше много романтично, докато не отидох в тоалетната и не се заключих там. Такова пищене му ударих, че как тати не ме чу в София, не знам.

Ожених се за това момче, сватбата ни беше септември. Аз с мечти за меден месец, седмица, уикенд поне. А той: "Петък тръгваме за село , че гроздето трябва да се обере." Романтика ви казвам. Днес в бяло, утре - с ножица в ръка грозде да бера. Обаче роденото с късмет си е родено. Ножицата ми се разпадна в ръцете и нямаха друга. Отговорях за доброто настроение.

Прочетете още: 

Излагаме се на слънце и не само

10 начина да го накараш да се влюби в теб