Автор: Мария Пеева

В групата ми стана дума за най-засрамващите случки с децата ни. На мен такива ми се случват редовно, последната е само преди няколко дни. Някои от вас може би вече са я прочели на фейсбук стената ми, пресрамих се да я споделя и тук.

Каквото и да правиш, съдбата винаги те застига. Понякога тя изглежда като шестгодишният ми син, който ме придружи в банката. Първо бяхме при служителка да вземем едни документи.

- Вие знаете ли каква е мама? - я попита Алекс.

Младата жена се усмихна и точно се канеше да отговори, когато Алекс обяви с пронизителното си пискливо гласче:

- Мама е крадла.

Аз се облещих и зяпнах, жената също, както и няколко човека наблизо.

- Алекс, какво говориш! - опитах се да вмъкна.

- Да, мама ми обра всички пари от портфейла. - Алекс продължи възмутено.

После обясни същото на касата, както и на началника на клона.

На всички поотделно разказах историята.

Вчера дойде куриер и парите в брой не ми стигнаха да му платя, а нямаше ПОС терминал. Наложи се да взема 60 лв. от спестяванията на Алекс, който разполага с цели 80. Не му казах, защото мислех още днес да изтегля и тайничко да ги върна. Оказа се, че младежът си ги брои всеки ден.

Началникът на банковия клон го посъветва да ми иска лихва. Алекс каза, че не знае какво е лихва, но вече ми е казал, че ще трябва да му върна 70 лв. вместо 60 или ще викне полицаите.

Поканиха го на стаж в банката като порасне.

Когато мама беше още маймуна

Ето и някои от забавните истории, които споделиха други майки. Успокоих се, че не само аз се червя редовно.

Вкъщи правихме ремонт и малкият (незнайно как) беше намерил чука на баща си. Докато си лежим най-спокойно на леглото и си гледаме детско, изведнъж с периферното си зрение виждам как нещо пада върху главата ми - чука на баща му. И тук сигурно се чудите кое пък му е толкова засрамващото на това?! Ами на следващия ден ни приеха в болница (предстоеше му операция) и всички в отделението ме гледаха подозрително с този мой бушон на дясното око (сигурно са си мислели, че мъжът ми ме бие). Да си кажа честно, по-засрамена не съм се чувствала сигурно през целия си живот. Тогава беше на 1г и 9м.

***

Брат ми вдигна телефона: "Мамо! Някакъв тъпанар ти се обажда!". Беше вуйчо ни.

***

В метрото.

- Много лошо мирише на крака тук. Мамо, от теб ли е?

Не беше… Но добих розАв цвят на лицето.

***

Писах обяснение в полицията след като прибирах детето от градина (вече е на 13) и поиска да ѝ купя нещо, а аз отказах. Видя полицаите и започна да крещи за помощ и да вика, че не съм и майка. Ами писах... а тя докато обясни... 2 часа близо бяхме в районното.

***

Една приятелка ми разказа, че като влязат с детето ѝ в някой магазин, то редовно крещи: "Крадец, крадец, жената краде!" - и я сочи с пръст. Хлапето гледало някакъв влогър как ги прави тези номера и решило да ги прилага на майка си.

***

Моят син е твърде малък и освен тръшкане и писъци с друго не ме е засрамвал, но сестра ми (7 год. по-малка): Обясняваме ѝ, че цигарите са вредни и хората, които пушат, се разболяват. Вижда наш съсед, който „имаше болест да пуши“ и му казва: „Спри да пушиш тия цигари, виж се какъв си грозен…" Потънахме в земята, човекът се засмя...

Желязната детска логика

Имам по една история и с двамата си сина. С големия: в заведение сме, неделя, бъкано с хора, детето изчезва... Саше тук, Саше там - няма го - всички ни гледат, още повече, че говорим на чужд за тях език. Търсим го цялата маса около 8-10 човека. Аз влизам в дамската тоалетна и го намирам със сапунисана коса (много му е гъста и беше дълга), хора влизат след мен, а обяснението е: "Аз чипи-чипи... “ Цялата кръчма изпопада. С малкия: седим в лятно заведение, петък вечер с две приятелки - безумно препълнено. Той си намери приятел и в един момент го виждам, как застанал в самия център, между всички маси си смъква гащичките и се пъчи! Докато стигна до него, нямаше човек да не го е видял... После, като се почнаха едни черпни - сокчета, вино, торти - побъркаха ни.

***

И с 3-те ми деца съм брала доста конфуз и резил - мога да ги събера в малка енциклопедия. Като бяха малки момчетата, бях решила да се храним здравословно, накупих си разни книжки с рецепти, най-любими ми бяха салатите. 90-те години откъде листа от глухарче - от градинките, естествено. Берях и ползвах на воля. Един следобед вземам момчетата от дома, малкият започва настървено да скубе райграса отпред. Безкрайно учудена и възмутена го питам:

- Какво става, защо късаш тревичката?!?

- Ами, довечера за салатката!

***

Бяхме на почивка и се разхождахме. 3 рошави работнички по чистотата се бяха подпрели на метлите си насред тротоара и се караха шумно. Детето се развика: "Мамо, мамо, виж - три баби Яги!"

Детето проговори! Що ли ми трябваше?

Разговарям с позната на тротоара. Синът ми тогава на 4 г. ме дърпа за ръката и пита на висок глас: „Мамо, тя защо има мустаци?“ Правя се, че не чувам. Той се обръща към нея: „А ти защо имаш мустаци, нали си момиче?“
Втори случай - в градинката сме. Синът ми вижда майка, бутаща бебешка количка, и се втурва да види бебето. Жената се усмихва и спира. Той поглежда бебето (което спи) и с най-тъжната физиономия отсича: „Мисля, че бебето е умряло... “

***

На детската площадка синът ми, седейки си уж кротко в количката (беше на 6-7 месеца тогава), а аз до него ми издърпа рязко панталонките и ми лъсна задникът пред всички. Оттогава ходя предимно с боксерки, а не с прашки, и по принцип с колан... Сега очаквам още двама и, живи-здрави, ще си взема и тиранти...

***

Детегледачката на малката си слушаше чалга канал, възрастна дама и няма как да обясня колко не ми е приятно да учи детето ми подобни песни. Детенце научило някаква песен, в която лиричната героиня чакаше всяка нощ и плачеше - от сорта "всяка нощ за тебе плаках и не знаеш как те чаках", както и да е. Тръгват си гостите ни една вечер, малката дреме със свалени гащи на вратата на тоалетната и крещи: „Аках, чаках, плаках и няма кой да ме избърше!“

***

Сещам се за една такава със сина ми. Преди може би една година или малко по-отдавна, не си спомням точно, да е бил на 6-7 г., в Кауфланд сме двамата с него, пазарим. Аз вървя бавно, оглеждам се и си мърморя на глас дали да не си взема една бира за вкъщи. Синковецът ме чува и на висок глас в магазина: "Пак ли бира? Ееееее, всяка вечер пиеш." . Познайте дали си купих бира след тези му думи...

***

Аз имам ситуация със сина ми , която хем ме засрами, хем толкова сигурно никога не се бях смяла, до ден днешен я разказвам... Бил е юнакът на около 3 г., с една моя приятелка и нейния син сме ( той също е бил на 3 г. тогава) се шляем по магазините или поне възнамерявахме да обикаляме магазини, но уви още във втория децата решиха да играят на гоненица, криеница и т.н.! Понеже приятелката ми влезе да пробва някаква дреха, аз останах с малките зверчета (най-дългите 5 мин. в живота ми) и едва ги удържах да не срутят магазина. Вече бях се изнервила на макс от безсилие, че не мога да ги накарам да спрат да бягат и казвам на сина ми: „Ооо , Калояне само да излезем, ще видиш ти!“ Излязохме най-сетне и решихме, че това беше с пазаруването, само ще се разхождаме. След минута Калоян се сеща как съм го заплашила в магазина, спира по средата на главната, прикляка леко, вдига ръце все едно е боксьор, който се прикрива от ударите на противника си, и се развиква с цяло гърло: „Моля, не ме бийте госпожоооо!“

***

Детето (5-годишно. тогава) кара колело пред блока. Един чичо прави ремонт на първия етаж и на всяка обиколка го закача, а малкият много щастлив. Но излиза жена му да пуши, гледа сърдито и мълчи. Детето поне пет пъти ме пита, защо е сърдита и не му говори и накрая аз обяснявам, че има хора, които са сърдити и не им се говори. След още две минавания обаче, тя го закача. Той се спира и казва: „Пък мама каза, че си крива и сърдита и затова не ми говориш.“  Аз умрях от срам, а той получи барни.

За мамнезията и други отклонения

Аз и Алек (6г.) в автобуса:

- Мамо, моля те, роди ми братче! (що-годе тихо).

- Алек, родила съм ти вече сестричка и не искам да раждам повече!

- Роди ми братче дееее! Няма да спра да викам, докато не кажеш "добре"!!! (крещейки вече).

Не казах "добре", но целият автобус ме гледаше и се подсмихваше.

Пазаруваме в магазина и покрай нас минава китаец/японец и Алек изцепва:

- Мамо, това Джеки Чан ли е?!?!

***

На около 2 г. беше, прибираме се след пазаруване и двете ми ръце бяха заети. Точно пред входа ни забавям крачка и се чудя къде са ми ключовете. Беше февруари месец. И тя нещо искаше да я гушна или да направя, не помня, но за секунда ми свали долнището и аз останах по голо дупе, с огромна къса пухенка и 2 торби в ръцете. Имаше магазин за авточасти и много работници около нас по това време.

А днес в метрото ме пита: „Мамо, ти като станеш на 100 г., ще умреш ли като кучето на Миа или като твоята майка? (сега е на 5г.)

***

Случвало се е и да я нося до детската градина и бързаме, а тя ме оглежда: „Мамо, защо имаш пъпки?“ – аз – „Ами като ме ядосваш и ми се появяват!“ – тя – „Днес не съм те ядосвала, сигурно е тати този път.“

***

Миха е на 3. От една година насам обича, като види млад мъж (между 20 и 40 години), слаб, тъмнокос, да почне да вика с цяло гърло – „Татеееее, тате, татииии...“ Мъжете гледат бързо-бързо да ни подминат...

***

В Амстердам, на оживена улица, излизаме от гости и закъсняваме за вечеря. Дребният, на около 1.6, не иска да си ходи и докато бързаме с баща му към колата, си го подхвърляме от рамо на рамо (борба с октопод в бърза крачка), а той се извива, реве и крещи с пълно гърло „мамааааа, папаааа”... след доста притеснени погледи от минувачи, докато го товарим в колата, пристигнаха двама полицаи да се уверят, че ние сме родителите, а детето като ги видя, протегна ръце да го гушнат. Пълна паспортна проверка на място, добре че мъжът по случайност не беше извадил паспортите от чантата, посмяхме се всички.

***

В Испания в един ресторант, на около година е, с две думи в речника – кака (топка и всичко кръгло, което наподобява топка) и мата (манджа). Хапваме си ние, той си търчи наоколо, в един момент застава до една маса, група възрастни жени обядват, и започва да сочи и да повтаря на висок глас като постепенно усилва децибела: „Кака, кака, кака, кака, мата, мата, мата...“ На испански кака е лайна (в мн. число), а мата е умри, убий. Аз не говоря испански, а баща му смени цвета на лицето, през сълзи да обяснява какво значат тези думи на “друг език”. Тормозът върху тяхната маса продължи, докато си тръгнем.

***

Със синът ми, на около 12 години, вървим по „Мария Луиза“ в работен ден, около обяд. Ще му купувам електронна игра. Въобще не предполагах какво ми е замислил. Умълча се нещо по едно време. Срещу нас наближава една група от около 5- 6 човека, мъже и жени, очевидно заедно. Щом се приближихме достатъчно и синковецът като се развика: "Омръзна ми от тебееее. Пари за ядене нямаме, ти пиене и наркотици си купуваш". Ама един сърдит, сериозен, вика. Събра погледите на всички. Аз пък, като прихнах да се смея. Няма да ви казвам какви шашардисани физиономии придобиха всички. Аз продължавам да се смея. Със сигурност ме помислиха за надрусана. Едва когато и той се разсмя, се усетиха, че е майтап. След години, вече в гимназията, се беше хванал на бас как ще реагирам, ако някоя девойка ми се обади и ми каже, че е бременна. Ами спечели баса.

***

Моят последен спомен от засрамване е с номер три, на четири годинки е и пазаруваме в Кауфланд. Той малко болен и аз обяснявам на дълго и широко как не трябва да си слага ръцете в устата и да си облизва пръстите, защото така се разболява. Той мисли малко и ме пита:

- Мамо, а ти болна ли си!

- Да, малко. - отговарям аз. А той все по-високо пита:

- Ами ти, мамо, какво си облизвала?

***

Дъщеря ми на 3, някакво дете в градината я закача, тя го поглежда с присвити очи и просъсква:

- Мама може да те прати в затвора, а тате - на гробищата. Избирай!

(Съпругът ми е свещеник, а аз тогава правих първи стъпки в наказателното право)

***

В детската градина питат всички деца какво работят мама и тате. Мойта златна, ненагледна щерка: "Тате пие, мама пуши." (И двете не са верни, заклевам се!)

В магазина сме и малката ме муфти да и купя нещо (вече не помня какво беше, но сладко и вредно, разбира се), аз отказвам, тя настоява: "Хайде де, от две години не съм яла!". Аз: "Тихо, мамо, тихо! Да не чуят социалните, че лошо." Една жена зад нас щеше да си изпусне покупките от смях.

Прочетохте ли

Защо вече никой не ни идва на гости?