„Туй, арменците, много сте задружни!“

Автор: Нора Ардашева

Преди няколко дена, когато гледах "Сексът и градът" за 7842-ри път и видях за 7842-ри път мишката, която пропълзя в косата на Кари докато спи, освен дето реших, че съм луда да го правя това, се сетих, че и на мен доста спомени с тези животинки ми се събраха. Последният е от снощи (едно полско мишле лекомислено се навряло в гаража), а първият е от преди 30 години и е толкова ярък, че надали ще го забравя.

Тогава живеехме в старата къща, а аз бях млада булка в семейството. Фактът, че вече бях родила 2 деца ме правеше нещо като пълновластна господарка на... кухнята. Това значеше, че мога да си готвя и чистя на воля.

Един слънчев ден, в моята светая светих се наврял един мишок. Явно мишок със завиден апетит, защото беше доста едричък. Това го видях впоследствие, защото ошашавен от непрестанния панаир в къщата, в която освен 3 поколения луди, на талази прииждаха приятели и познати, всеки от които носеше собствената си лудост. Явно шумът му е дошъл в повече, та се беше скрил в най-тъмния шкаф и трепереше от поредната паник атака.

Поне той си мислеше, че се е скрил!

Правейки кафе за пореден път, аз отварям шкафа и... о, ужас.

Той проговаря с човешки глас:

- И тука ли ме намери, ма?

Аз пък писвам с децибели, на които може да завиди всяка дива от Миланската скала.

Минимум.

Не, не мога, ще разкажа!

424a47d26101c371e8179dbd651fddc0 XL

Немедлено се организира потеря - разбирай, всички се оглеждаме като сурикати и стъпваме на пръсти, белким го хванем. При условия на неизбежна отбрана се вземат крайни мерки. Поради тази причина се мобилизираме и с голяма надежда за спасение се обръщаме към Патриарха на дома - свекъра ми. Като разбра човекът за какво сме се довлекли, абдикира тутакси от поста и вперва поглед в сина си. От ония погледи дето казват: „За какво те родих и отгледах аз тебе, м?“ Синът му никога не беше бягал от отговорност, но в този миг прочетох в очите му желание за бягство, пък ако ще това да разклати крехкото му властване на престолонаследническото място. Явно и майка му прочете същото и в знак на подкрепа му наля една голяма мастика. Нашият взе лопатата и с дълбока въздишка се отправи към дълга си.

Сега, внимавайте в конфигурацията:

Сестра ми, която ни беше на гости в този епичен момент от блаженото ни ежедневие, и аз стоим до вратата като Боби и Ники Михайлови, грабнали в ръце по една метла с дълга дръжка (казаха, че така се хваща мишка). Ако питате мен, повече приличахме на вещици пред старт, но пък представете си, че умреше навлекът от страх? И без това сърцето му преживя доста.

Продължавам с разположението на участниците.

Свекърва ми стои в противоположния ъгъл с едно шише мастика и чаша в ръка (защото все пак сме с френско възпитание). Мастиката е за всеки случай, ако куражът на сина й се изпари.

Най-изгодна беше позицията на Патриарха - беше се залостил в другата стая и следеше развоя на събитията от прозорчето на вратата. Това не стига, ами и викаше от време на време:

- Не му давайте много мастика, ще се напие!

В някакъв момент мишокът излезе от прикритието си, погледна ни със съжаление (сигурна съм, хора) и необезпокояван от никого, се изниза лекичко навън.

Не можейки да повярваме на подобно нахалство, всички ние, както си ни представяте, замръзваме неподвижно. В следващата секунда едновременно се хвърляме към вратата, преодоляваме мелето от метли, лопати, мастики. Чуват се псувни навсякъде, на три езика. Избутваме се някак си навън и попадаме на друга група преследвачи. Съседите чули суетнята и дошли да помагат, зер в един двор живеем. Награбили и те де що сварили, гаче ли змей ще гоним. Странна гледка бяхме, вЕрвайте ми. До днес ме напушва на смях, като си спомня вида на цялата кавалкада, со все метлите и лопатите, и запотения ни фасон. И в този точно сакрален момент по улицата отвън минава един познат, поглежда ни всички с метлите, как гледаме в далечината, където изчезна оня мизерник, въздиша човекът със сдържана болка в гласа (явно преживява нещо) и казва:

- Ейййййй, туй арменците много сте задружни. Като каже единия - ще чистим, всички вкупом скачате без кавги, без патардии. Ела да видиш в нашия вход какви чукундури има. Браво!

Със сълзи се смяхме пред недоумяващия човек.

П.С.: На вниманието на природолюбителите. В този ден нито един мишок не пострада. Пострада само егото ни.


Препоръчваме ви още:

"Държа на снощните показания!"

Вуйчото и двете му сестри

Друго си е да си туриш капелата

 

 

Последно променена в Неделя, 27 Януари 2019 11:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам