„Туй, арменците, много сте задружни!“

Автор: Нора Ардашева

Преди няколко дена, когато гледах "Сексът и градът" за 7842-ри път и видях за 7842-ри път мишката, която пропълзя в косата на Кари докато спи, освен дето реших, че съм луда да го правя това, се сетих, че и на мен доста спомени с тези животинки ми се събраха. Последният е от снощи (едно полско мишле лекомислено се навряло в гаража), а първият е от преди 30 години и е толкова ярък, че надали ще го забравя.

Тогава живеехме в старата къща, а аз бях млада булка в семейството. Фактът, че вече бях родила 2 деца ме правеше нещо като пълновластна господарка на... кухнята. Това значеше, че мога да си готвя и чистя на воля.

Един слънчев ден, в моята светая светих се наврял един мишок. Явно мишок със завиден апетит, защото беше доста едричък. Това го видях впоследствие, защото ошашавен от непрестанния панаир в къщата, в която освен 3 поколения луди, на талази прииждаха приятели и познати, всеки от които носеше собствената си лудост. Явно шумът му е дошъл в повече, та се беше скрил в най-тъмния шкаф и трепереше от поредната паник атака.

Поне той си мислеше, че се е скрил!

Правейки кафе за пореден път, аз отварям шкафа и... о, ужас.

Той проговаря с човешки глас:

- И тука ли ме намери, ма?

Аз пък писвам с децибели, на които може да завиди всяка дива от Миланската скала.

Минимум.

Не, не мога, ще разкажа!

424a47d26101c371e8179dbd651fddc0 XL

Немедлено се организира потеря - разбирай, всички се оглеждаме като сурикати и стъпваме на пръсти, белким го хванем. При условия на неизбежна отбрана се вземат крайни мерки. Поради тази причина се мобилизираме и с голяма надежда за спасение се обръщаме към Патриарха на дома - свекъра ми. Като разбра човекът за какво сме се довлекли, абдикира тутакси от поста и вперва поглед в сина си. От ония погледи дето казват: „За какво те родих и отгледах аз тебе, м?“ Синът му никога не беше бягал от отговорност, но в този миг прочетох в очите му желание за бягство, пък ако ще това да разклати крехкото му властване на престолонаследническото място. Явно и майка му прочете същото и в знак на подкрепа му наля една голяма мастика. Нашият взе лопатата и с дълбока въздишка се отправи към дълга си.

Сега, внимавайте в конфигурацията:

Сестра ми, която ни беше на гости в този епичен момент от блаженото ни ежедневие, и аз стоим до вратата като Боби и Ники Михайлови, грабнали в ръце по една метла с дълга дръжка (казаха, че така се хваща мишка). Ако питате мен, повече приличахме на вещици пред старт, но пък представете си, че умреше навлекът от страх? И без това сърцето му преживя доста.

Продължавам с разположението на участниците.

Свекърва ми стои в противоположния ъгъл с едно шише мастика и чаша в ръка (защото все пак сме с френско възпитание). Мастиката е за всеки случай, ако куражът на сина й се изпари.

Най-изгодна беше позицията на Патриарха - беше се залостил в другата стая и следеше развоя на събитията от прозорчето на вратата. Това не стига, ами и викаше от време на време:

- Не му давайте много мастика, ще се напие!

В някакъв момент мишокът излезе от прикритието си, погледна ни със съжаление (сигурна съм, хора) и необезпокояван от никого, се изниза лекичко навън.

Не можейки да повярваме на подобно нахалство, всички ние, както си ни представяте, замръзваме неподвижно. В следващата секунда едновременно се хвърляме към вратата, преодоляваме мелето от метли, лопати, мастики. Чуват се псувни навсякъде, на три езика. Избутваме се някак си навън и попадаме на друга група преследвачи. Съседите чули суетнята и дошли да помагат, зер в един двор живеем. Награбили и те де що сварили, гаче ли змей ще гоним. Странна гледка бяхме, вЕрвайте ми. До днес ме напушва на смях, като си спомня вида на цялата кавалкада, со все метлите и лопатите, и запотения ни фасон. И в този точно сакрален момент по улицата отвън минава един познат, поглежда ни всички с метлите, как гледаме в далечината, където изчезна оня мизерник, въздиша човекът със сдържана болка в гласа (явно преживява нещо) и казва:

- Ейййййй, туй арменците много сте задружни. Като каже единия - ще чистим, всички вкупом скачате без кавги, без патардии. Ела да видиш в нашия вход какви чукундури има. Браво!

Със сълзи се смяхме пред недоумяващия човек.

П.С.: На вниманието на природолюбителите. В този ден нито един мишок не пострада. Пострада само егото ни.


Препоръчваме ви още:

"Държа на снощните показания!"

Вуйчото и двете му сестри

Друго си е да си туриш капелата

 

 

Последно променена в Неделя, 27 Януари 2019 11:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Типовете мъже според Надя

Типовете мъже според Надя

02 Авг, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам