Автор: Нора Ардашева

Странно нещо са съседите, ще знаете.

Понякога са единственото, което ще ви спаси от проблема, но повечето пъти те всъщност са проблем.

Как пък не попаднах на едни свестни хора в тоз живот, бе!

Ей на - и сега пак.

Нанесохме се с целия панаир, на който сме способни, запълнихме им времето с циркаджийските си номера и озвучение, поздравявахме чинно всеки път, хранихме кучето им с пържолки (то като ни види, само дето с човешки глас не проговаря да благодари), внимателно следихме да не нарушим крехкия селяндурско-пенсионерски баланс, който ни наложиха, ама... йок, не стана.

С дъщерята на едното семейство вчера се засякохме в автобуса и на моите махания, подскоци и жизнерадостни поздрави, тя отговори с поглед, който би бил гордост за всяко уважаващо себе си искърско говедо. Поради тази и ред други причини, теглихме по една стена от двете страни на двора си, та сега се налага да надничат зад колоните и да се катерят на райската ябълка, за да ни контролират. Защото все пак трябва да знаят какво правим, нали?

Вече и съседите не са това, което бяха. Едно време какви съседи имаше, ееех ....

Сещам се за Гошо Алкохолика от старата ми махала.

Пиян, но възпитан! Задължително поздравяваше с лек поклон. Дори когато падна (втория път) от балкона на апартамента, се изтърколи, надигна се, поизтупа се и като видя изумената физиономия на баща ми, който мирно и тихо се прибираше човекът от работа с мисълта за вкусната вечеря, която го чака, поклони се и с неизменната усмивка на лице, рече:

- Здравей, чичо Кики!

Хем не се долюбваха много двете ни семейства. Някак си двете коли на баща ми (рено, купено от корекома и лада, получена чинно по реда си) паркирани пред кооперацията във време, когато хората чакаха по 20 години за кола, не спомагаха твърде за радушните им взаимоотношения.

Мотото им беше: "Аз на този мръсен арменец, няма да му дам да... " Гараж, асма, чешма в двора - нищо не му позволяваха да прави. Това, естествено, доведе до ответни мерки и стана така, че баща ми си заслужи прозвището.

Да случиш на съседи

Често отивахме с децата на гости, минавахме покрай странно затихналия двор, качвахме се на третия етаж и ни посрещаше мила картинка:

Татко седнал на пода в хола, чопли семки с едната ръка, гледа си телевизия, а с другата ръка монотонно удря по пода с дръжката на хавана.

Майка ми се появява от кухнята с измъчена усмивка и пояснява:

- Така сме от 5 часа сабахлем.

А той ни поглежда радушно и добавя:

- Те цяла нощ пиха и пяха "Градил Илия килия" и ние не спахме. Като утихнаха в 5, аз вече бях готов. Ха да ги видя сега кон боб яде ли, магаре в джамия пърди ли.

Часът беше 13.00!!!

Явно и съседите не са спали твърде, защото отмъщението не закъсня много.

С присъщата си вежливост, Гошо Алкохолика се провиква някъде след обяд отдолу:

- Чичо Кики, тази асма трябва ли ти? Я виж, виж.

И със сатанинска усмивка отрязва от дъно 15-годишната лоза, която баща ми беше докарал до третия етаж, и посредством която беше превърнал балкона си в красива градина.

На другия ден сагата се развива вече в ущърб на второетажникови, демек родителите на Гошо и по-точно на курника, който те си бяха сковали в двора, а баща ми с присъщото си „милосърдие“ беше позволил.

Това става в идеалния център на Варна, нали ме разбирате правилно?

Та идва една бодра смяна от общината и буквално им разпердушинва кокошарника за има-няма два часа. Летяха кокошки, перушина, жито, разнасяха се псувни, в които майката на мръсния арменец беше главно действащо лице и те така...

Съседите като извор на вдъхновение

Живущите в съседната на нашите сграда, ако и да не бяха селяндури като нашите, а професори и преподаватели, също бяха големи терци. Дори не знам дали не бяха по-големи, ако ме разбирате.

Веднъж баща ми помоли зет си (моя съпруг) да се качат на покрива да проверят антената защо се е@ава. Верен на авторитарните си принципи, качи младежа на билото, а той даваше наставления, подал глава от капандурата. Докато им чувах гласовете анализиращи атмосферата, майка ми, и телевизора в частност, изведнъж - тишина.

Не след дълго баща ми, развеселен се провиква:

- Какво стана? Тодорова ли видя? Не се плаши, тя е сляпа, не те вижда. Обича жената да си прави слънчеви бани на... Не се разсейвай, хайде, завърти я тази антена, на тези години сигурно си виждал всичко. 

Горкият ми мъж, на какво ли не се беше нагледал, след като се ожени за мен, ама толкова блед не го видях никога повече.

Свиква се, да ви кажа.

След доста години, татко почина, мама остана сама в големия апартамент и на мен ми хрумна идея за размяна. Събрахме се трите: сестра ми, майка ми и аз, извикахме Гошо горе и го попитахме дали е съгласен да си продаде апартамента на мен, или да го замени за моя, който е чисто нов, ремонтиран луксозно, но в по-далечен квартал.

Помисли точно една секунда и каза мило:

- Ама, Норче, защо да пия на "Сливница", като мога да си пия с аверите на центъра?

Отдавна продадохме бащиния имот, но и сега като минавам по онази мила на сърцето ми малка уличка, виждам Гошо, седнал на един изтърбушен стол на балкона на изтърбушения си апартамент с вечната чаша в ръка. Види ли ни, неизменно маха с ръка и се усмихва. Предполагам, че алкохолът го е мумифицирал някак си, защото само той е останал от тогавашните ни съседи.

Ех, какви съседи имаше на времето!

Прочетохте ли

Добро утро, мили мои съседи!