Автор: Янка Петкова

Този запой има известни прилики с ергенския. Основно в количеството опустошен алкохол. Макар че и някои последвали събития са достойни за екранизация. Героите са четири момичета, три момчета, две китари и една кофа (перкусии).

Купонът се организира прецизно седмици наред. Ангажиментите са уточнени – младежите ще се погрижат за алкохола, девойките за гарнитурата му. Мястото на провеждане се подразбира – таванче със самостоятелен санитарен възел и портативен черно-бял „Юность“. Даже има и някаква украса – основно елхови клонки от градския парк и някой и друг гирлянд завлечен от вкъщи. Ще се разменят и подаръци, бюджетът е по 5 лева на човек.

Момичетата се втурват в подготовката с присъщия за пола ентусиазъм. Обикалят дни наред магазините, за да изберат що-годе приличен подарък за символичната сума. Най-накрая се спират на игли за вратовръзките, които колегите им все някога ще сложат. Решили най-важния проблем, се съсредоточават над менюто – предимно салати, предвид намеренията на момчетата да удавят в алкохол отиващата си година. Разбира се, присъстват и емблематичните кюфтета, които не само хазяйката може да пържи, една баница от колет и някакъв сладкиш за финал.

В лагера на мъжете е тихо. Там като че ли вълненията не са толкова големи. Вярно, основният проблем е решен – с връзки успяват да вземат много изгодно кашон с водка, а едни досетливи родители са изпратили и няколко бутилки домашно вино. С подаръците за жените нещата не са много ясни, но след фин разпит на най-податливия колежките разбират, че са им закупили сервизи за кафе. Новината озадачава нежната половина на групата, защото предвидената сума е твърде мизерна за такъв жест, а удивлението нараства, като разбират, че понеже са останали пари от подаръците, момчетата са взели още алкохол.

Последният ден от старата година най-сетне тръгва към края си. Групата се е сместила някак в тясното таванче и празнуването върви с добър темп. Китарите са в оборот, кофата – също. Всяка нова песен започва и завършва с наздравица. Последна година са заедно, поводи за тостове, колкото щеш, а и репертоарът им е богат.

Настъпва моментът с размяната на подаръци. Девойките установяват, че момчетата са им купили сервизи от детския щанд. Много подходящи за игра на кукли и на гости. Почти като истински. Колегите им закичват пуловерите си с иглите, да не ги обидят.

С песни, салати и водка най-сетне изпращат старата година и са стабилно подготвени да започнат новата. Съвсем естествено, това трябва да стане пред публика, затова веселата групичка грабва китарите и потегля към централния градски площад. Пътьом успява да привлече съмишленици, които припяват на потпурите от песни за маса. Оформя се малко шествие, което пристига пред сцената в разгара на новогодишната програма. Единият от колегите предлага изненадващ ход – да се включат в сценария. Имат инструменти, имат репертоар и публика са си подгрели. Няма начин да не се получи. Ентусиазмът му обаче е охладен от двамата милиционери, които твърде трезво гледат на нещата и не намират идеята за толкова добра. Разочаровани и нахъсени студентите решават да организират алтернативна празнична програма. Отделят се демонстративно встрани и подкарват серия македонски и други български народни песни. Около тях се образува голямо хоро от фенове, които набиват крак в синхрон с китарите. Народното веселие добива сериозни размери. Всички искат да видят и чуят „симпатичните студентчета“ от паралелната програма.

Доволни от сладкото си отмъщение младежите решават да направят един рейд по близки, познати и хазяи, за да им честитят лично Новата година. Оттук-нататък спомените се поразмиват, но очевидци твърдят, че посещенията са били незабравими. Подобно усещане имат и основните участници, макар да не са много сигурни. В онези години смартфоните и селфитата не съществуват, дори в научната фантастика, и преки доказателства липсват.

Събират се в първия ден на януари, привечер. Сглобяват спомените от изминалата нощ, колкото могат. Едното от момичетата споделя, че баща му цял ден го гледа с тънка усмивка, но не казва защо. На другото хазяйката дошла по обяд с кафе, защото си мислела, че сигурно ще има нужда. Единият от колегите се събудил в дома на някакви непознати хора, които обаче много му се радвали и го нахранили щедро. Те, студентите, нали все са гладни. На тръгване му казали да се обажда, ако има път към тях. Другият колега се озовал на автогарата. Хванал автобус за родното си място, но го проспал и се върнал обратно. Иначе откъдето минел, всички му се усмихвали и му честители Новата година. После се видял в една витрина и установил, че е с гирлянд на главата си, вързан на панделка, и всичко му станало ясно. Последният оцелял и две от девойките акостирали на тавана, тръшнали се на диванчето и спали непробудно до късен следобед. Поне така казват...

Големият студентски запой е отдавна минала история. Някой ден китарите, смълчани в ъгъла, ще я разкажат.

Препоръчваме ви още:

Коледа на село или как заклахме прасето

Как да сбъднем новогодишните си планове

Как да посрещнем Годината на Жълтото куче