Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Викате, че харесвате чувството ми за хумор и шегите, а аз се обезсърчавам, защото всичко, което ви разказвам е тъжната и неподправена истина! Как да ви убедя, че това е трагедия, макар да ви прилича на комедия?!
Стоя си на тоалетната чиния и простодушно се напъвам докато чета биографията на Джеки Чан. Да, там чета, защото ако хвана книга в друга стая, ТЕ я дърпат и късат от ръцете ми, сядат на главата ми, а веднъж я заляха със супа. Затова най-неприкосновеното и скришно място, където да получа малко покой е тоалетната и аз се възползвам максимално. Един хладилник, тоалетна чиния с подлакътник и с този затворен кръг може изобщо да не излизам от там! 
Чета за благотворителната дейност на китайския актьор и ми засяда буца в гърлото, защото разказват за едно шестгодишно детенце, което е наследило вируса на СПИН от родителите си, а когато останал кръгъл сирак и съвсем самичък в къщата, започнал сам да си готви, пере и да се грижи за животните. Тъкмо си представях как малкият герой слага свежа зелена тревичка пред козичката, забърква ярма на прасенцето и простира малките си чорапчета на опънато въженце, докато кучето върви до него и зорко бди над невръстния си стопанин и…
- ТАТЕЕЕЕЕ, ИМАМ ПИИИИШ! - силни удари по вратата на тоалетната ме изтръгват от унеса и дебелото ми черво получава паник атака и гърчове. Големият ми син мрази тишината, чистотата и не зачита чужди права. 
- Тате, стискай малко! - опитвам се да спечеля време, за да си обърша поне задника.
Дръжката бясно се върти, вратата кънти от удари с количка Макуин от "Джъмбо" за 15,99 лв., а той вие:
- НЕ МОГААААА!

Едно знам за големия ми син: каже ли, че не може да стиска, то имам три секунди да реагирам.

Отключвам бързо вратата, ставам от тоалетната и тъкмо да вдигна седалката… той отваря със замах, сваля си гащите и почва да пикае. Инкасаторката за водата стои в коридора и ме гледа стреснато, а аз инстинктивно си прикривам слабините с книгата (45 см. по диагонал, кълна се, че едва ми стигна!). Тя май се зачете в заглавието, а за да не стане неловко(!!!), аз я поздравих:
- Как е?
Тя си премести погледа по-нагоре и промълви:
- Бива! - не разбрах кое точно бива и затова стегнах де що мускул можах, отстъпих заднишком под душа и свенливо дръпнах завесата.
- Аз да погледна водомерите - бедната жена започна да ми се извинява.
- Да бе, ясно, ама нали разбираш, че ще трябва да изчакаш, щото…
- Да, да, няма проблеми! - вдигна ръка и заотстъпва назад моята събеседничка, с което явно показа, че й е замирисало.
- ТАТЕЕЕЕЕ, МНОГО ГОЛЯМО АКО СИ НАПРАВИИИИИИЛ! - с едната ръка си държи чурката, а с другата сочи в гърнето моя гръмогласен син.
Ако бяхме насаме бих му отговорил с гордост - " Като малко дакелче е, нали тате?!", но заради публиката се наложи да му изсъскам - "Пусни водата бе, тиквеник!".
- АМА ТО ЩЕ СИ ИДЕЕЕЕ! - крещи диването.
- А ти в хербарий ли ще си го слагаш?! Портрет ли ще му рисуваш?! - един път бе хора, един път искам да кажа нещо и то да се изпълни без триста въпроса и възражения!
- Тате, какво е бердарий? - дъщеря ми стои на вратата и очаква смислен отговор, но получава друго:
- Я затваряй вратата, че ще те бердерясам ей сега!

Сега давате ли си сметка, че ТЕ ми отнемат всичко.

Моето лично пространство, моите чувства и естествени нужди и моето достойнство не означават нищо за тях! И това не е единственият случай, когато моите деца рушат иначе сносната ми репутация.
Като бяха по-малки им беше много забавно да ме издебват, докато говоря с някой на входната врата и да ми свалят гащите. Фактът, че не нося бельо, направи разговорите със съседите, куриерите и домоуправителите доста несвързани и наситени с неловки паузи и погледи (само за тях, аз съм си свикнал!). Оттогава винаги си държа гащите с двете ръце, когато съм близо до врата, което ме затруднява да ползвам БДЖ и асансьори.
Веднъж в една банка се приближи охраната и ме попита:
- Господине, за какво ви е това дистанционно?
Все едно ме пита как се транжира мравояд с тесла! Погледнах го недоумяващо и възмутен го попитах:
- К'во дистанционно?
- Това дистанционно в джоба ви? - посочи надолу.
Ако бях наспан, изкъпан и отпочинал бих му отговорил : "Това, господине, не е дистанционно, а мобилен трансморфично-плазмосилициев кеймтрелс тригонометър, с който мога да спирам времето, да създавам черни дупки и да си обезкосмявам гърба. Не ме карайте да го използвам срещу вас, тъй като има реверс функция и мога да направя така, че да си вързвате веждите и да си настъпвате космите под мишниците!". Обаче като всеки родител на три и повече подрастващи анархистчета, отговорих безразлично:
- Да сменям каналите бе, господине! Постоянно ме е страх, че ще го загубя, а телевизора ще е запецнал на DSTV (ретро чалга канал) и ще си докарам цироза и проказа! Всичко ценно нося в себе си, щото ТЕ го крадат и чупят, а ако искате мога да ви покажа къде крия и любимата си кредитна карта от любимата си банка!
Обиди се служителят и имаше право!

Знам, че хората притежават този отвратителен порив да намират смешното в чуждото страдание, но трябва да има мярка.

Всеки би се засмял инстинктивно на подхлъзване върху бананова кора, но на опитите да водиш нормален живот докато отглеждаш три деца… айде, спрете се! Ако родителите с едно дете имат чувството, че отглеждат ангелче, което изпълва живота им с щастие и розов цвят, то отглеждането на три близки на възраст деца е метеоритен дъжд от падащи ангели, чиято житейска мисия е да организират и построят вечен родителски ад! Те се бият, плачат, замерват, дразнят, спъват, цапат, чупят, крещят, вият и нараняват ПОСТОЯННО - 24/7/365! Ако си направим още едно дете, ще попълним бройката за четиримата конници на Апокалипсиса! 
Седнах да чета " Психология на тълпите", щото от тълпите никога нищо хубаво не излиза и ми трябваше помощ, за да овладеят детската агитка вкъщи. Аз подозирах, но авторът направо ми сервира отговорът - диктатура! И на един семеен пленум обявих себе си за диктатор, Росито за опозиция (колкото да не е без хич!), а децата за електорат. Следващите дни се убедих, че май не съм обяснил всичко правилно. Електоратът продължаваше да изнервя и дразни диктатора, а той беше длъжен да продължава да им осигурява храна, подслон и забавления. Това статукво беше твърдо подкрепяно от опозицията, която се оказа, че разполага с мощни лостове за влияние над диктатора (лишаване на последния от пържени тиквички и чисти дрехи!). И аз как да упражнявам терор и да внеса ред?! И какво против методите ми имаше опозицията? Например Микаела краде камиона на брат си и я наказвам с3 години строг тъмничен затвор в мазето. Като излезе и повече няма да краде камиони, макар че е възможно да я откажем трудно да яде плъхове и да съска по хората.

Така че е време да се създаде една Стратегия за защита на многодетните родители и да имаме право на протекция!

Искам да ме извеждат принудително от вкъщи и да ме пращат в Норвегия! Искам у нас да влизат социални работници без разрешение или покана, за да разнообразяват обезобразения ни и лишен от нормални човешки отношения бит (първо да поговорят с инкасаторката!)! Искам да ме пращат в еднополови женски норвежки русокоси и дългокраки приемни семейства с едно дете, за да… всъщност може и без дете! Искам някъде, където не ме познават и където ще имам възможност да започна отново и да докажа, че мога да се справя по-добре! Единствено ме притеснява факта, че досега съм давал най-доброто от себе си и едва ли ще успея да се справя по-добре, ако ми дадат друг шанс! Шанс, който всъщност никога не бих поискал!

Още от татко Калоян: 

Децата най-лесно се приспиват с крещене

Когато жена ти е делфин