Автор: Ина Зарева

Всеки родител, колкото и деца да има, както и където да ги отглежда, рано или късно изрича тайната, древна клетва, предавана само от родител на дете: „Ти ще имаш много по-прекрасно детство и много по-добър живот от мен!“

И, ако това заричане не винаги си личи в делника, то в празниците е неговото истинско развихряне.

Рождените дни са едни истински Prêt-à-Porter и Bocuse d’Or и то проведени в Дисниленд. Облеклата са като дизайнерски торти, а тортите са новите Фаберже. Наемат се зали, ресторанти, клубове. Плащат се аниматори, кукловоди, фокусници, диджеи, фотографи. Валят подаръци, конфети, пиняти, балони, фойерверки. Пръскат се пари, колкото за една прилична кола. С всяка следващата година, колата става все по-луксозна.

Но какво тук значи някаква си ламарина в сравнение с щастието на едно 3-годишно дете? Нищо, че изобщо не му се гледа куклен театър, не му се играе с играчките, а аниматорът като същински дресьор се опитва непрекъснато да го върне обратно на манежа, за да си изпълнят номера.

Има и родители, които смело вярват, че децата им ще са същински джулая тип и ще посрещат всяка нова година живот в парка, сред тревите, без никакви коли и луксозности. Но дори и те съвсем скоро се сблъскват с реалността в две насълзени очи:

-Искам на същото място, където и Петьо празнува! Има игри, боулинг и пицааа!

Семейството е покрусено, но помни клетвата, която е дало. Припомня си и някакви мижави рождени дни от детството – винаги вкъщи; едни скучни лели дават едни страшни кукли; една и съща торта, свещички; едни и същи братовчеди им чупят играчките и: „Айде, моето дете, да си играете оттатък, че ние тук да се видим на спокойствие.“

Поглеждат прекрасното си чедо, тези двамата с ощетено откъм партита детство, тръсват глави и звънят на родителите на Петьо да поразпитат кое как се организира в този клуб.

Модата на празнуването обхваща и всички останали поводи - имени дни, кръщенета, лични и чужди поводи. Но нищо не може да се сравни с Първи юни. Никой друг национален празник не може да се мери по масовост с този ден. Никое друго семейно или обществено събитие не може да го настигне по организация и планиране.

Къде да отидеш, така че детето ти да не бъде премазано от тълпите; да успее изобщо да се вреди до някоя игра; да успее да си купи рекламираната играчка, преди да грабнат последната пред него; да успее да си вземе балон и да не го изпусне на втората минута, а после дълго да му маха за сбогом; и най-вече да успее да не плаче истерично през цялото време за неуспехите в гореизброеното.

На този ден парковете приличат на Ден на отворените врати в зоологическата градина; моловете са като площадка за силови боеве; кината са като в „Индиана Джоунс” – пуканките под краката хрущят като скарабеи; а детските магазини са същински арени за бой с петли.

Колкото и отдалечени дестинации да изпробвате, колкото и нетрадиционни места да изберете и да презентирате пред детето като най-страхотната изненада в живота му, отново попадате в тълпа от родители с мътни погледи в челична хватка с разстроени до нажежено деца.

Но клетвата си е клетва. Единствената възможна утеха е, че рожденият ден е чак след няколко месеца – достатъчно време, за да се заличат белезите от празнуването днес.

А ето колко лесно е било през 40-те години на миналия век – обличат си децата униформите, пишат си исканията и излизат на манифестация:

Или пък кротко си стоят в гнездото:

Видяхте ли сега колко силно работи древната клетва? Къде ги днес децата в гнезда и с конкретни искания за кърменето и захранването си?

Каквото и да изберете от многото предложения за Първи юни, не забравяйте да бъдете с детето си, а не само до него.

Да му разкажете колко е важно, че го има на този свят. Точно него.

Да му покажете колко е важно за вас, че го има в живота ви. Точно него.

И накрая да изречете отново древната клетва. Точно за него.

Снимки: Lostbulgaria 

Препоръчваме ви още: Инвестирай в прегръдки, 7 проверени съвета към родителите и Изборите, които правим за децата си