В текст, публикуван в руски сайт за споделяне на опит от живота в чужбина, майка разказва за българското училище в София, което посещава дъщеря й. Интересно е как изглежда българското образование в очите на една чужденка. Оказва се, че "никак не е зле и за радост на родителите - не е скъпо". Заглавието на статията в руския сайт е "Оценки в дроби, строга охрана и настоятелство". А ето и целия разказ. Според мен има някои неточности, но това все пак са лични впечатления.

В българските училища, сравнени с руските, всичко е плюс 1: децата ходят на училище 12 години, а оценките са по шестобалната система. Децата постъпват в първи клас, когато навършат 7 години, но при желание може да започнат и по-рано. Дали детето ще бъде прието по-рано или не – решава учителят. Ако той прецени, че е достатъчно зряло, за да учи, отговорът ще бъде положителен. Може да тръгне на училище и по-късно, по здравословни причини.

Началното образование продължава от 7 до 10-11 години, основното (прогимназия) от 10-11 да 13-14 години, средното от 14-15 до 18 години. От 15 до 20 години е етапът на средното специално образование или специализираната гимназия (в България стават пълнолетни на 21 години). Всяко училище е специализирано. Нашето е с профил журналистика и туризъм.

Никакви оценки в началното училище и оценяване с дроби на изпитите

За постъпване в първи клас не е нужно да държиш изпит. Изключение са училищата към посолствата или тези, които са обвързани с колежи в чужбина. На нас например дори не ни поискаха документи за завършена детска градина или предучилищна подготовка. Повярваха на думата ни, че детето чете български приказки и го записаха в „А“ паралелка, която се смята за най-добрата. В началното образование не се поставят оценки, в основното започва оценяване по шестобалната система. При преминаването от степен в степен, например от началното в средното училище, се държат изпити, често под формата на тестове.

След завършване на всеки клас в началното училище издават сертификат, а след всяка нова образователна степен – има изпити. Един от най-популярните предмети е български език и литература (да, това е един предмет). Оценките от изпитите могат да бъдат под формата на дроби например 4,25 по шестобалната система.

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Разписание – от 8,30 до 17,00 (заедно със занималнята)

Часовете започват в 8,30 и продължават до обяд. Това е първата смяна. След нея повечето деца посещават занималня. По-точно – длъжни са според закона. Неотдавна тя беше направена безплатна. Но за целта трябва да има достатъчно заявки от родители, които желаят децата им да я посещават.

В занималнята децата подготвят домашните си, играят, разхождат се на двора (ако времето е хубаво), посещават кръжоци. Тя свършва в 17,00 след това повечето родители прибират децата си, а тези, които остават до по-късно, стоят във фоайето с дежурните учители и играят на телефоните си. Да, в нашия първи клас почти всички имат телефони.

Часовете се делят на задължителни (утвърдени от министъра на образованието) и избираеми (избират ги родителите, а после съставят еднакво за всички разписание) и факултативни (кръжоци). Ние избрахме допълнителни часове по български, математика и английски. Казват, че това е стандартният избор. Интересното е, че този списък се подписва от детето, тоест родителите не могат да не се посъветват с него по този важен въпрос.

Кръжоците в основната си част са платени. В нашето училище първокласниците могат да избират между народни танци, английски, футбол, ски (когато е сезонът), плуване (в цената влиза и трансфера на децата и струва 80 лева месечно – около 3 200 рубли), архитектура (безплатно). В училище ги подготвят и за олимпиади по математика, които тук се провеждат често.

Учебници втора употреба и настоятелства

За българските граждани образованието е безплатно. Безплатно е и за децата с чуждо гражданство със статут продължително или постоянно пребиваване. По-голямата част от учебниците и работните тетрадки се дават безплатно, но за някои (например по английски език) се плаща. Стари учебници могат да бъдат закупени в книжарница, в която се изкупуват срещу заплащане. Това е добър начин да се спестят средства.

Преди началото на учебната година родителите събрахме средства за ремонт на пода и прозорците в класната стая, както и за нови мебели. Ние платихме 80 лева (3200 рубли). На хората, които не разполагат със средства, им позволиха да не плащат. Четирима татковци и мъжът на класната сами ремонтираха чиновете.

Миналата година за ремонт на тоалетната събираха пари по друг начин: децата изработваха сувенири в часовете по трудово и ги продаваха по 1 лев (40 рубли) на училищните базари, посветени на Рождество и Пасха (Великден).

Часът по трудово всъщност се нарича „технологии и предприемачество“, което още веднъж потвърждава впечатлението, че изработването на различни неща може да се превърне в професия.

В нашия клас, от тази година, започва да действа училищно настоятелство, където може да постъпи всеки и да дари средства по собствено желание за различни нужди на училището (вноската е 20 лева – 1000 рубли).

Настоятелството е форма на училищен съвет, нещо като родителски комитет, но за цялото училище. В него участват всички желаещи родители. Те не само събират средства за ремонт, но могат да влияят и върху живота на училището. Родителите общуват основно в групите във фейсбук и там решават различни въпроси: как да се отпразнува Нова година, какви подаръци и на каква цена да се купят и т.н.

Какво искат родителите?

Графити по стените и строга охрана

Отвън нашето училище е цялото в графити, но част от тези рисунки, както личи, са по поръчка на самото училище. Сградата е изрисувана с портретите на велики български педагози и учени, има и надписи от типа: „Приятели завинаги“

Според правилата за безопасност, в българското училище не се допускат родители. Трябва да се обадиш на охраната, че си пристигнал, и той лично звъни на учителя. Родителите могат да влязат безпрепятствено само в празнични дни и когато има родителски срещи. На родителските срещи учителят разказва за успеха на учениците и поведението им. Правят се и анонимни анкети от типа: „как се отнасяте към интеграцията на различни деца“ или кой иска да участва в училищното настоятелство.

Затова пък училищният двор може да се посещава винаги. Често тук идват татковци, които играят футбол с децата си.

Безплатна закуска и платен обяд

Закуската в училище е безплатна. По правило това е ябълка и малка кофичка кисело мляко (аналог на йогурта, без добавки). Обядът е платен, струва 2,50 лв. (100 рубли). Може да платите в понеделник сутринта за седмица напред или да купувате талони всеки ден. На обяд дават традиционни за българската кухня ястия. Някои ученици си носят храна в кутия.

Може да се купи нещо и от училищните лавки, но там основно се продават чипсове и шоколадови десерти. Нашата класна не препоръчва на родителите да дават големи суми за джобни на децата, за да не ги харчат за нездравословни храни.

Училищни базари и сериозна подготовка за празниците

В училище учат на срокове, които се разделят от ваканции. През есента учениците почиват около седмица. Зимната коледна ваканция е най-дълга. Може да бъде продължена и ако бъде обявена грипна ваканция. Няколко дни почивка има през февруари и през пролетта, по време на Пасха. Лятната ваканция за първокласниците е от 31 май до 15 септември. В другите класове се учи по-дълго.

В България много ценят празниците и традициите. За тях децата се подготвят дълго, учат стихотворения и подготвят своите изпълнения. Някои от празниците децата отбелязват само в класа, други пред родителите, а трети се провеждат в актовата зала за цялото училище или на улицата пред сградата му. В тези дни има не само изпълнения на децата, но се организират и базари, черпят се с лакомства, които си приготвят вкъщи. Ние занесохме руски сладкиши.

В един клас – деца от различни националности. Начало на интеграцията на деца с проблеми

Българите не са единствената нация, която живее тук. Според закона децата от други националности не трябва да се изолират в отделни паралелки. Те трябва да са равномерно разпределени по класовете. Пак според закона имат право да изучават майчиния си език в училище. Сега се водят дискусии за това в обикновените училища да учат деца със специални потребности. До момента по-голяма част от тях учат дистанционно. Наченки на интегрирането им вече има, в класа на моята дъщеря например учи детенце с ДЦП.

Препоръчваме ви още:

Детето ми недоучено

Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието

Защото това трябва да се казва