Автор: Янка Петкова

Някой е решил, че талантът има възраст. Ако не си осмокласник например, не можеш да получаваш стипендия за постиженията си и на практика си лишен от подкрепата на държавата и възможността да се възползваш от финансовия еквивалент на успеха си. Независимо от това колко талантлив и надарен си всъщност. Независимо, че на 12 години се явяваш и печелиш състезания за 14-годишни. Вероятно презумпцията е, че година след година, ще ставаш все „по-надарен“ и като стигнеш сакралните 14 години вече няма да има никакво съмнение и тогава „основателно“ ще те възнаградят. Може да ви звучи абсурдно, но тази „непряка“ дискриминация по възраст е в основата на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

Няколко родители обаче решиха да оспорят тази съвсем пряка дискриминация и сезираха Комисията за защита от дискриминация, която с решение № 261/23.06 постанови, че лишаването от право на стипендия на ученици с изявени дарби до 7 клас, въведено с разпоредбата на чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби в ред. ДВ бр. 36/2014 г. (Наредбата) представлява форма на непряка дискриминация по признак „възраст“. След множество правни перипетии и жалби на „засегнатите“ институции ВАС отхвърля и жалбата на Кмета на столична община по решението на Административния съд на София-град, което потвърждава необходимостта от коригиране на тази несправедливост. Правната история можете да проследите тук.  Най-важният момент от съдебните битки е изведен в края на Решение № 14631 на ВАС от 30.11.2017 година: „ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 07.01.2016 г., постановено по административно дело № 7058/2015 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.“ Тоест, съдът потвърждава, че дискриминацията трябва да бъде прекратена.

Оказва се, че това, което е окончателно за Върховния административен съд (ВАС), който „осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“, не е окончателно за другите ни държавните институции. Какво ни дава основание да мислим така - Проектът на Постановление за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2018 година. В този проект, съвсем резонно, би трябвало да намери отражение решението на ВАС. В приложения доклад на министъра на културата обаче това не е отбелязано. Разбира се, постановлението касае само ученици от държавните и общински училища, които както споменахме са достигнали определена зрелост на талантите си – иначе казано са навършили 14 години. И няма никакъв риск останалите даровити деца на страната да се почувстват дискриминирани, ако са по-малки или учат в частни училища.

В случай че сме пропуснали някое важно уточнение, което да отразява решението на върховния ни съдебен орган, можем да разгледаме подробната Програма, в която са описани условията за предоставяне на еднократно финансово подпомагане и за получаване на стипендии. В нея са назовани конкретните национални и международни конкурси, олимпиади и състезания. И никъде не е споменато какво се случва с децата под 14 и над 18, които печелят същите тези състезания. Вероятно се предполага, че навършилите 18, макар и все още ученици, вече са си взели хляба в ръце и нямат нужда от финансови стимули. Може би е случайно? Може би пропускът ще бъде отстранен по време на обсъждането на проекта, което приключва в началото на февруари? Още повече, че бдителна гражданка (вероятно родител) е напомнила това в портала за обществени консултации на Министерския съвет: „Има решение № 14631/30.11.2017 г. на ВАС, че разделянето на децата до осми и след осми клас е дискриминационно. Моля да се съобразите с него и да приемете нужните изменения както в Наредбата, така и в Програмата. Тези деца са цветът на нацията, не се подигравайте с тях и не натоварвайте допълнително държавата с разноски по дела в Страсбург!“

Знаете ли всъщност за какви суми става дума? Еднократното финансово подпомагане е в размер до 195 лева, а стипендиите се предоставят за 12 месеца в размер на 135 лева. Разбира се, с ограниченията, за които вече стана дума – за ученици на възраст 14-18 години от държавни и общински училища. Частните са низвергнати открай време. Презумпцията е, че даровитите деца, които учат в тях, трябва да разчитат на родителите си, които имат финансовата възможност да ги „поощряват“. Нищо, че с постиженията си представят държавата и образованието, което осигурява. Нищо, че някои от тях не плащат такса, а са приети там със стипендии за успех, каквито някои частни училища предоставят, както беше случаят с Андрей Петков в "Увекинд" миналата година.

Като стана дума за даровити деца, да направим някои уточнения. Те са даровити, защото такива са ги създали родителите им, държавата нито има участие, нито има заслуга. И продължават да печелят конкурси, състезания и олимпиади, защото родителите им са достатъчно упорити да ги подкрепят, да ги насърчават и да финансират допълнителните им занимания, тренировките, обучението (е, случва се да се намеси и някоя фондация или частна фирма, впечатлена от резултатите на детето). Държавата няма заслуга и в тези процеси, а по отношение на финансовото стимулиране вече разбрахме какво е и как държавата се старае колкото може по-малко деца да го получат. Защото да не мислите, че ако някое дете се класира за стипендия и тя му бъде отказана, понеже е под 14 или над 18, стипендията ще отиде при следващото в класацията на състезанието? Нищо подобно. Можем да прогнозираме какво ще стане с тези талантливи деца, когато навършат 18 години – ще си потърсят държава, в която дарбата им ще бъде оценена и заплатена. Защото на нашата даровити деца не й трябват. Скъпо излизат.

Препоръчваме ви още:

Българче да се наричам

Какво искат родителите?

Откритото писмо на една майка

Училището, което убива мечтите