Днес имах удоволствието да водя работилничка за малки читатели в „Музейко“. Беше много зареждащо преживяване, защото се срещнах с хлапета на всякаква възраст, които обичат книгите. С най-малките четохме книжки с картинки, а с най-големите обсъждахме Стивън Кинг. Добре че си имах двама чудесни помощници – моят деветгодишен Коко, който прочете „Машина за гушкане“ и „Тигъра“ цели 17 пъти подред, без да му омръзне, и всеки път изразително и като влизаше в ролята. За мен самата беше учудващо да го видя толкова всеотдаен. Зарадва ме. Другият специален помощник, когото поканих, беше Яна, моята снаха, с която имаме две общи страсти – Теодор, големият ми син и четенето. Мисля, че това е достатъчно условие за едно приятелство за цял живот. J

За работилничката днес си бях подготвила презентация, до която така и не стигнах, защото форматът не беше подходящ. Вратите бяха отворени и всеки беше добре дошъл да влезе, да се включи и да излезе по всяко време. Затова наблегнахме повече на дискусиите. Но мисля, че лекцията ще е полезна на всички родители, които искат да вдъхнат на децата си любов към света на книгите. Източник на идеите са споделени съвети от десетки сайтове на родители и учители, както и скромния ми личен опит с моите четири момчета. Мисля, че всеки от вас ще намери тук нещо интересно, което да приложи на практика.

„Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Човек, който не чете, живее само веднъж.“

Така казва Джойен Рийд – менторът на Бран в „Танц с дракони“, петата книга от „Песен за огън и лед“ на Джордж Р.Р Мартин – за децата ще поясня, че това е поредицата, по която е направен най-популярният сериал в света - „Игра на тронове“.

Тези думи разкриват способността на книгата да отвори нови врати пред всеки читател – да го окуражи да съпреживява, да му разкрие куп нови приключения и да го научи на много факти и умения. И все пак любовта към книгите е придобит вкус и не се случва автоматично. Малкият читател трябва да се насърчава и води напред, докато не открие удоволствието на четенето.

Днес ще си поговорим за начините, по които можем да помогнем на децата си да обикнат книгите. Докато преглеждах материалите по темата, забелязах четири най-важни принципа, които потвърждават всички преподаватели и автори.

ИЗБОРЪТ

Децата четат с удоволствие, когато техните интереси са взети предвид и те сами решават какво и как да четат. След малко ще споменем и за правата на малкия читател.

ДОСТЪПНОСТ

Добре е децата да разполагат с много книги и материали и да посещават често с родителите си читални, библиотеки, книжарници, където могат да преглеждат такива материали. Важно е в училище също да имат достъп до книги, не само в училищната библиотека, но и в класната стая.

СПОДЕЛЯНЕ

На децата им е по-интересно, когато има с кого да обсъдят книгата си, когато героите от нея са познати и на други техни приятели и си имат „приятелче по четене“, с което да коментират и да си разменят книги.

ТВОРЧЕСТВО

За децата книгата често не свършва с последната страница. За тях е много насърчително да изразят чувствата и емоциите си от прочетеното с игра, рисунка или фантазиране по книгата.

Тези четири основни принципа - ИЗБОР, ДОСТЪПНОСТ, СПОДЕЛЯНЕ И ТВОРЧЕСТВО – ще ни ръководят, докато учим децата си да обикнат книгите като нас.

Започваме от ИЗБОРА.

Френският писател Даниел Пенак формулира 10 златни правила за четенето на децата. Обърнете внимание, че ги е нарекъл права, а не правила - всяко от тях дава на детето някакво право в отношението му към книгата, а не го превръща в задължение. Гениално прости са, и в същото време много ефективни. Опитайте метода му и след месец ще установите, че вашият малчуган чете с удоволствие.

Правото да не четеш

Не принуждавайте детето да чете насила. Стискайте зъби, но не настоявайте. Помислете как да привлечете интереса му, но не оказвайте натиск. Най-добрият начин е да започнете да четете книга на глас и… да спрете на най-интересното място.

Правото да прескачаш

Детето има право да прелиства скучните страници (например дългите описания на природни картини) и да чете това, което му е интересно.

Правото да не дочиташ

Никога не насилвайте детето да чете докрай книга, която не му харесва. Ще има и книги, които ще изчете до последната страница. И такива, които ще изчита по няколко пъти.

Правото да препрочиташ

Не коментирайте навика на детето да препрочита една и съща книга по няколко пъти. Това е негово право. 

Правото да четеш на глас

Ако на детето му е по-лесно да чете на глас, се съобразете с желанието му.

Правото да четеш каквото ти попадне

На пръв поглед това правило може да изглежда странно, но е много важно. В училище, детето трябва да спазва достатъчно много правила, затова при четенето у дома трябва да има пълното право само да избира книгите си (освен, разбира се, неподходящата литература).

Правото на боваризъм  (б. р. възвишено отношение към прочетеното, нежелание да види границата между фантастично и реално)

Никога не се присмивайте на идеалите на тийнейджърите, бъдете толерантни, макар и да знаете, че любимият герой на детето ви е само плод на писателска фантазия и е далеч от реалния живот.

Правото да четеш, където искаш

Не забранявайте на детето да чете в леглото, в метрото или в автобуса. Ако носи книга със себе си, това е най-доброто, което можете да постигнете. Значи обича четенето!

Правото да преглеждаш

Детето може да вземе книга, която му е попаднала пред очите, да я разлисти, да прочете една страница и да я върне на мястото й. Дори една прочетена страница разширява кръгозора. Ако попадне на книга, до която все още не е дорасло, ще я разлисти, ще прочете някой и друг ред, но все нещо ще запомни. И когато му дойде времето, ще се върне към нея.

Правото да мълчиш за прочетеното

Нормално е детето да не иска да обсъжда с някого това, което е прочело. Възможно е да не е готово да го направи или пък да е толкова впечатлено от съдържанието, че да му трябва време да го осмисли. Не бързайте, дайте му време да помисли върху прочетеното. Негово право е.

Нека пътят на детето към книгата бъде негов избор, който то ще измине с вашата помощ и насърчение. И нека започне от съвсем ранна възраст с четенето на глас.

Това е първата стъпка, която правим, когато детето ни е съвсем мъничко. Книжките с картинки присъстват във всяка детска стая. Заедно с бебето ги разглеждаме и „четем“ на глас, разказваме истории и учим думички.

1. После книжките стават за по-големи дечица. Вероятно ви прави впечатление, че децата обичат да прекъсват, докато им четем, нали? И в това няма нищо лошо. Дайте им тази възможност. Отговорете на въпросите им. Покажете им картинката. Оставете ги те да обръщат страниците, да посочват и коментират. Те ще искат да им четете една и съща книжка много пъти, и това е съвсем нормално. Ще се въоръжим с търпение и ще четем любимата им книжка, докато съвсем я научим наизуст.

2. Идва и следващата стъпка. Докато четете, пропуснете някоя дума умишлено. „А после малкото зайче избягало и се скрило…“ Можете да попитате детето „къде“, и то ще ви отговори – В къщичката на Прасчо. Това засилва концентрацията на детето и го учи на „четене с разбиране“. Посочвайте картинката, за да им подскажете липсващата думичка или какво следва. Нека четенето бъде интерактивна дейност, в която четящият родител все повече включва детето, което все още не може да чете.

3. Много добра практика е да вземете хлапето у вас или до вас, докато четете и да посочвате с пръст докъде сте стигнали. Децата следят с поглед всяка дума и понякога може да ви изненадат. Да разберете, че са се научили да четат съвсем неусетно и без усилия. Казвам ви го от собствен опит. Така изненадах баба, когато на 5 годинки изведнъж започнах да чета сама, без никой да ме е учил да сричам и да свързвам буквите в думи и думите в изречения. Тя дори си мислеше, че съм научила книгата наизуст, а аз просто бях свикнала с буквите и думичките само от следене на текста, който тя ми четеше на глас и сочеше всяка думичка в него, за да не я изпуснат уморените й очи.

4. Споделяйте с децата какво четете вие. Най-добрият пример е личният пример. Книгата ви може да е съвсем неподходяща за деца, но когато ви попитат, а те винаги проявяват любопитство, разкажете им какво четете според възрастта им. „Това е книга за една голяма и тежка война, в която са загинали много хора. Понякога големите хора взимат глупави решения и те водят до смъртта на други хора, които не са направили нищо лошо. Войната е нещо много ужасно и се надявам никога да не видите с очите си какво представлява. Мама чете книга за войната, защото е важно да не забравяме какво се е случило и никога да не го повтаряме.“ Ако детето е по-голямо, може да му препоръчате книга за неговата възраст на съответната тема.

5. Разигравайте роли от книга. Помните ли как в нашето детство обичахме да си играем на книги и филми? Може да си разпределите роли от някоя детска книга, която четете в момента и да си играете на нея. Децата ще се забавляват ужасно, ако татко изведнъж стане Големият лош вълк, а после може да е и Ловеца. А Мама може да е първо Мама, после Баба, защо не и Червената шапчица. Както казахме по-горе – книгата за децата не свършва с последната страница.

6. Рисувайте. За децата рисунката е начин да изразят емоцията си. Поканете ги да нарисуват любимия си герой така както си го представят. Може да си направите сцена от любима книга, може дори да си изрежете от картон фигурки и да я разиграете като на куклен театър. Много добра практика е докато вие четете на глас, детето да нарисува това, което му четете.

7. Променяйте гласа си, докато четете на глас. Бъдете артистични. Детето обожава, когато родителят се превъплъщава в ролите от книгата. Когато се научи да чете, поканете го да ви почете на глас и го помолете също като вас да се въплъти в героя и да го „изиграе“. Нека не забравяме, че когато детето се научи да чете само, това не означава, че трябва задължително да престанем да му четем на глас. Напротив, това може да е едно споделено и много приятно занимание, което ще носи радост и на двама ви.

8. Редувайте се. Още нещо, което децата обичат. Работи особено с по-„мързеливи“ читатели. Вие четете една страничка или параграф на глас, после детето чете на вас. Може и по цяла приказка, може и по един ред. Може и една и съща приказка отново и отново. Съобразявайте се с неговото желание.

9. Комикси и книжки игри. Много родители ги отхвърлят като „неистински“ книги. Ако детето предпочита и избира тях, не бъдете снизходителни и не го обезкуражавайте. Важното е да чете това, което му харесва и му е интересно, за да възпитаме у него добрия навик да чете и да му вдъхнем увереност. Винаги го хвалете и изразявайте радост за всяка прочетена книжка, дори да ви се струва съвсем детинска и цялата в „картинки“.

10. Книжки за слушане. Книжките за слушане са идеален вариант за деца, който може да замести телевизията. Пуснете им, докато си играят да послушат някоя интересна приказка, вече има много аудио варианти и в интернет, и на пазара.

11. Книжки по филми и филми по книжки. Още един вариант децата да обикнат книжките, който понякога пренебрегваме. Знаете как децата обичат да гледат някое филмче по десет пъти. Спокойно може да му предложите книжка по любимото филмче и то най-вероятно ще я прочете с не по-малко удоволствие. Ето ви един куриозен случай от моя опит. Деветгодишният ми младеж тази година гледа с нас „Човек на име Уве“ по романа на Фредрик Бакман, след което взе по собствено желание и прочете цялата книга. В същото време все още не е прочел нито една книга от задължителния списък за училище, което никак не е похвално, уви.

12. Интересите на детето са водещи. Винаги позволяваме на детето само да избере книгите си и подкрепяме интереса му в дадена област. Ако предпочита динозаври, книжките ще са за динозаври. Ако обича рицари – за рицари. Момиченцата могат да предпочитат приказки за принцеси. По-големите деца могат да се насочат към фентъзи или технологии. Моят осмокласник беше само в четвърти клас, когато изяде с кориците „Мисия до Марс“, макар че ми се струваше много малък за нея. Просто той обича Космоса и всичко свързано с него. Съобразявайте се и с нагласата му. Ако има драматична настройка, предложете му Лемъни Сникет. Ако е емоционални - може би Джон Грийн. Ако е весел палавник - веднага ще обикне Дръндьото. Търсете автори и герои, в които ще се припознае и които ще докоснат душата му.

13. Говорете си за книги. Винаги споделяйте на глас какво сте прочели, какво са ви препоръчали. Разказвайте интересни случки от книга, която сте чели. Ако детето прояви интерес, подарете му я. Когато детето ви покани гостенчета, говорете с тях за книгите, които четат в момента или които са им харесали. Обсъждайте и изразявайте любопитство. Поощрявайте децата да коментират и да критикуват. В зависимост от възрастта им, може да им отправяте и „предизвикателства“. Ако прочетат някоя книга, която сте им препоръчали, само за една седмица, ще ги заведете на кино или концерт, или ще им направите пижамено парти. Ако вие прочетете първи книгата, която те ви препоръчат, ще трябва да разхождат кучето 10 поредни дни, или да ви напазаруват, или да сготвят кекс или нещо друго, според възрастта им. Естествено, после те ще ви изпитват за книгата или вие тях, това също е част от „предизвикателството“.

14. Четете книгите, които те харесват и не очаквайте непременно да харесат книгите, които вие сте чели на тяхната възраст. Ще се учудите колко интересни нови книги има на пазара. Така открих „Хари Потър“ с най-големия ми син преди време. С настоящия тийн открих Пърси Джаксън. Тепърва ще откривам още много автори, надявам се. За жалост някои наши любими автори не успяват да се харесат на децата ни, но не бива да им се сърдим за това. Може просто да им разкажем как са въздействали на нас и кой знае, може пък това да ги окуражи да ги прочетат и те.

15. Осигурете на децата книгите, за които си говорят. Сега има много влогъри, футболисти, звезди, които издават книги и децата ги обсъждат. Може да не намирате особена стойност в тях, но обикновено децата ги четат с удоволствие, а нерядко се оказват и по-добри от очакванията ви. Много приятно ме изненада книгата на влогъра Стан „Невидим“, която моят Коко прочете това лято. Аз я зачетох и е много интелигентно написана, с послание, което всички млади хора ясно ще разберат. Надъхваща книга за грешките и провалите, от които израстваме. Има какво да се научи от нея и стилът е отличен.

16. А сега и нещо, което може да предложите в детската градина и в училище. Идеята работи отлично в детската градина на моя четиригодишен и съм писала за нея в блога. При нас веднъж месечно или през определен период канят родител да гостува на групата и да им прочете книжка по негов избор. За детето това е голяма радост и гордост, а на всички хлапета е много интересно. Аз им прочетох „Машина за гушкане“, която съм донесла и тук. После си поиграхме на гушкане всички заедно и децата бяха прекрасни. Може да предложите това в детската ви градина. А в училище може да си направите „читалня“ – всяко детенце да подари някоя книжка или повече, и да си ги разменят. За някои дечица може да се окаже, че това е единственият достъп до книги, който може да има. Предложете го на класния ръководител или учителя по литература. Веднъж седмично може и да се обсъждат прочетените книжки. Едно дете от класа по желание да се изправи и да разкаже какво е чело и защо му е харесало. Това ще мотивира и останалите.

17. Размяна на книжки. Тази идея е свързана със „споделянето“, споменато по-горе. Помогнете на децата – по съседска или училищна линия, или дори приятелски семейства, да си организират „читателски клуб“ и да си разменят книжки. При размяната ще има и обсъждане и на децата ще им е забавно да обменят идеи, не само книги. Още повече, ще е съвсем като клуб за четене на големите.

18. Още една идея, която може да споделите в училището на детето или да приложите в „читателския клуб“. Нека учителката по литература организира на децата „конкурс“ за продължение на любим роман. Децата ще могат да разгърнат фантазията си и ще се получи много забавно.

19. Нещо интересно за малките деца – нека си имат специална плюшена играчка, на която да четат книжка. Измислете им удобно кътче, с възглавнички, одеялце, комфортно, където да седнат с „приятелчето си за четене“ и да му четат на глас. Ако имате домашен любимец, може да четат и на него. Никоя котка няма да откаже, повярвайте.

20. Нещо, за което някои учители може да ми се разсърдят. Аз не карам моите деца да четат задължителната литература. Ако някоя книга им се стори неинтересна, това, което им предлагам е вместо нея да си изберат сами какво да прочетат. Работи. Интересното е, че после те така или иначе прочитат и задължителната, защото не искат да се изложат пред учителката. Така че в крайна сметка прочитат две книжки вместо една. Малките родителски хитрости…

21. Накрая, но не на последно място. Винаги подреждайте книжките в детската така, че детето да стига до тях, да може да ги вади и прибира по своя воля. Учете го да ги подрежда, отнасяйте се към тях с уважение и ги пазете, и то постепенно ще усвои вашето отношение.

Ще се радвам да ми разкажете как вие учите децата си на любов към книгите. А ако намирате идеите за полезни, споделяйте.

Може би ще са ви интересни и тези текстове:

Защо им е на мъжете да четат "женски романи"

Стихчета и песнички за най-малките

5 книги, които можем да обсъдим с тийнейджъра