Една млада и талантлива жена, която уважавам, автор и журналист, стана учителка в елитна гимназия. Днес чета съобщение в профила й, че се разделя с тази кариера. Елена Кодинова е човек, който можеше да даде много на децата и искаше да го направи. Какво пречи на млади и истински талантливи хора като нея да останат в училище? Ясно е, че не е само ниското заплащане. Когато започваш тази работа, ти си наясно колко ще получаваш за нея.

Отговорът е еднозначен. Системата. Тази система, която унифицира децата и ги вкарва в матрицата на кухи лейки, в които се наливат готови знания и факти, вместо да бъдат научени да мислят. Същата тя мачка и всяко желание на учителя да прибегне до нови и по-интересни методи, да помогне на децата да открият своите силни страни и да ги развиват, вместо да се чувстват унизени и глупави, когато не се вписват в общата рамка.

За сравнение основният принцип на финландската образователна система е:

ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СА ЩАСТЛИВИ

Ето какво разказва за нея видеото, в края на статията.

Финландия има една от най-добрите образователни системи в света. Постигнали са го чрез цялостна промяна.

Преди години образованието във Финландия бе сред най-лошите в света. Финландското правителство не е доволно от този факт и решава да направи промени и да опита нововъведения. Не след дълго промените дават резултати – образованието във Финландия достига до най-високите позиции в класацията.

Но как го постигат?

Този отговор ме интересува най-много. Затова решавам да се срещна с финландския министър на образованието. Тя веднага ми разкрива най-голямата тайна.

– Не даваме на децата никакви домашни.

– Никакви?

– Да. Смятаме, че те имат нужда от повече време да са деца. Да са млади. Да се радват на живота.

– Значи не им давате никакви домашни? Какво им казвате да правят след училище? Да се катерят по дърветата?

– Ако това искат, да. Но докато се катерят по дървета, научават по нещо за насекомите и растенията. На следващия ден идват на училище и ми разказват за новите неща, които са открили.

– Колко време прекарват в училище най-малките?

– Понеделник – 3 часа. Вторник – 4 часа. Общо около 20 часа на седмица.

– О, боже. Това включва ли времето за обяд?

– Да!

– Как изобщо научват нещо за толкова малко време?

– Мозъкът има нужда от почивка. Ако учиш през цялото време, мозъкът се претоварва и спира да приема знанията.

Децата във Финландия имат най-кратките и учебни дни и учебна година в целия западен свят. Освен това, те се представят по-добре от всички останали деца. Научават повече като ходят по-малко на училище.

– Образованието, което предлагаме, е изцяло в ръцете на учениците. Например, когато трябваше да ремонтираме детската площадка, поканихме децата да си говорят с архитектите и да им помогнат с проекта.

– Архитектите вслушаха ли се в желанията им?

– Да! Има елементи на площадката, изцяло проектирани от децата.

Учим ги да са щастливи, да уважават останалите и себе си.

– Интересувате се основно от щастието им?

– Да.

– Какво преподавате?

– Математика.

– Тоест учителят по математика, иска да научи учениците си как да са щастливи?

– Да.

Когато имат време да играят с приятелите си, да се социализират и да бъдат деца, всичко наоколо е толкова по-живо.

– Искате да си играят?

– Да. Искам да си играят.

Последните думи са на директорката.

Възнамерявам да подготвя поредица от материали за съвременната образователна система. Не само за България, а в световен мащаб. Някои частни училища и много учители в държавните институции се опитват да променят настоящето положение, което прави образованието скучно и затъпяващо не само за учениците, но и за учителите. Ще ви разказвам за тях и за методите и идеите им, някои от които могат да ви се сторят доста крайни. Но всичко, което може да накара учители и ученици да мислят извън рамките, е добре дошло. Светът, в който живеем, се променя ежеминутно, и системата, която някога е работила, също трябва да се разтърси и да еволюира, ако искаме нейният продукт не просто някак да се „вписва“ в бъдещето, а да го твори.

Ще приключа с думите на Джон Гатоу, учител с 30 годишен стаж и автор на „Затъпяването – скритата цел на задължителното образование“.

Започнах да вярвам, че гениалността е изключително често срещано човешко качество, най-вероятно присъщо на абсолютно всички ни. Не ми бе лесно да приема тази идея: образованието ми в два елитни университета ми бе втълпило, че интелигентността и талантът се разпределят по изпъкнала крива в зависимост от икономически фактори, както и че човешката съдба е неотменима и по калвинистки предопределена именно поради тези математически, привидно неопровержими научни факти.

Проблемът обаче бе, че на моменти най-нелицеприятните деца в класа ми упорито демонстрираха най-добрите човешки качества: проницателност, мъдрост, справедливост, находчивост, смелост, оригиналност. Това ме объркваше. Те не го правеха достатъчно често, че да ми улеснят преподаването; правеха го обаче достатъчно често, че да ме накарат въпреки нежеланието си да се зачудя нещо. Дали самото им присъствие в училище не бе причината, поради която те затъпяват?

Макар и твърде конспиративен за моя вкус, Гатоу несъмнено е абсолютно прав, че стандартната училищна система е абсолютно немотивираща, скучна и неадекватна както за съвременния ученик, така и за съвременния учител. Виждаме го всеки ден – в нежеланието, с което децата ни ходят на училище, в скучно поднесения материал, в обезверените погледи на учителите и най-вече в необходимостта от куп странични занимания, школи и курсове, за да може да се осигури някакво истинско образование и подготовка за живота на децата ни.

И ако за някои фактът, че не само в България е така, би могъл да прозвучи успокоително, мен ме плаши още повече.

Очаквайте още по темата.