Автор: Джули Ликот-Хаймс
Откъс от книгата „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“

Ако искаме децата ни да имат шанс да оцелеят в света на възрастните без „пъпната връв“ - мобилен телефон за връзка с родителите (дежурното решение за всеки проблем), ще им трябват няколко базови житейски навика.

В това е смисълът. Ние трябва да знаем, че те могат да се справят. Как се постига тази самостоятелност? Не можеш да предложиш на другиго навици да оцелява. Ако ние не подготвим децата си за неизбежния момент, когато ще им се наложи да се грижат за себе си, ни очаква болезнено пробуждане. Да, в дългия списък от неща, които са необходими за успеха им, е сложно да се намери място и време и за житейски уроци. Но ние сме длъжни да им ги предложим. Искаме ли децата ни, формално вече възрастни, но все пак деца, които постъпват във ВУЗ или започват работа, да са безпомощни пред най-елементарния ангажимент? Нима единственият изход е да позвънят на мама или тате, за да решат проблема си?

На базата на собствените ми наблюдения като декан, а също и на съветите на родители и колеги от образователната сфера, ви представям няколко практически навика, които порасналите деца трябва да усвоят до постъпването си в университет. Ще ви посоча нещата, които им пречат да вземат живота в ръцете си.

1. 18-годишните трябва да умеят да разговарят с непознати – преподаватели, декани, консултанти, хазяи на жилището, в което живеят, продавачи, HR-мениджъри, колеги, банкови служители, медицински работници, шофьори, майстори.

Защо това е проблем?
Докато порастват, ние учим децата си да не разговарят с непознати, вместо да им помогнем да овладеят значително по-сложния навик - да отличават добрите от лошите. В резултат, децата не умеят да приближат до непознат, възпитано да установят зрителен контакт с него, да го помолят да им помогне или да се посъветват. А това ще им е много важно, когато пораснат.

2. 18-годишните трябва да могат да се ориентират в университета, в града, където преминава стажът им или там, където работят или учат.

Защо това е проблем?
Ние возим и придружаваме децата си навсякъде, дори ако сами могат да стигнат до автобуса, да изминат разстоянието на велосипед или пеша. Затова те дори не знаят пътя от едно място до друго, не могат да изберат маршрута си и да се справят с транспортния хаос, не умеят да планират и да реализират плановете си.

3. 18-годишните трябва да умеят да се справят със задачите си, с работата си, със спазването на срокове.

Защо това е проблем?
Ние постоянно напомняме на децата си кога трябва да са готови с някакъв проект, кога да учат уроците си, понякога просто правим това вместо тях. Затова те не знаят как да подреждат приоритетите си, да се справят с по-голям обем работа и да се вместват в поставени срокове, без непрекъснато да им се напомня.

4. 18-годишните трябва да умеят да вършат домакинска работа.

Защо това е проблем?
Ние не сме особено настойчиви, когато искаме децата да ни помагат в домакинската работа. А и покрай много им ангажименти с уроци, извънкласна дейност и спортни занимания им остава твърде малко време. Затова не знаят как да водят самостоятелно домакинство, да следят собствените си потребности, да уважават нуждите на другите и да дават своя принос за общото благополучие.

5. 18-годишните трябва да умеят да се справят с междуличностни проблеми. 

Защо това е проблем?
Ние се намесваме, за да разрешаваме споровете им, да ги успокояваме, когато са разстроени. Затова те не знаят как да се справят в подобни ситуации и да разрешават конфликти, без нашата помощ.

6. 18-годишният трябва да умее да се справя с обема учебни знания или с натовареността на работното си място, с конкуренцията на останалите, с изискванията на преподаватели, шефове и т.н.

Защо това е проблем?
В такива ситуации ние сме винаги насреща – довършваме проектите им, даваме им отсрочки, разговаряме с хората, от които зависи оценката на детето. Затова то не разбира, че в живота не всичко се получава както му се иска, и че не всичко може да бъде наред, ако не се намесят родителите му.

7. 18-годишните трябва да могат да печелят и да харчат парите си разумно.

Защо това е проблем?
Децата не познават истинската стойност на парите. Те получават от нас средства за всичко, което пожелаят, и обикновено не се нуждаят от нищо. Не формират у себе си чувство за отговорност за изпълнението на ангажимент, нямат чувството да отчетност за свършена работа пред шефа си, който не е длъжен да ги обича, не знаят стойността на вещите и не могат да управляват финансите си.

8. 18-годишните трябва да умеят да рискуват.

Защо това е проблем?
Ние им проправяме пътя, изглаждаме неравностите му, не ги оставяме да се спънат. Затова децата нямат разбирането, че успехът идва само при тези, които опитват, претърпяват неуспехи и опитват отново (защото са упорити) и при тези, които са устояли на изпитание (защото са издържливи), а това са умения, които се формират, когато се бориш с неуспеха.

Децата трябва да могат да правят всичко това, без да звънят на родителите си непрекъснато. Ако им позволите да го правят всеки път, когато имат незначителен или сериозен проблем, те няма да усвоят тези жизненоважни навици.

Материала подготви Янка Петкова

За автора:
Джули Ликот-Хаймс е майка на двама тийнейджъри. Учила е в Станфордския и в Харвардския университет. В продължение на 10 години работи с първокурсниците в Станфорд. Тя е автор на текстове за хиперопеката и на теорията за родителите „хеликоптери“. Книгата й „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“ (How to Raise an Adult: Break Free of the Overparenting Trap and Prepare Your Kid for Success) е сред бестселърите на Ню Йорк Таймс.

Как да общувате ефективно с порасналите си деца можете да прочетете в тази статия, а каква е рецептата за оцеляване сред тийнейджъри можете да видите тук