Как да отгледаме щастливи личности, а не посредствени възрастни

Как да отгледаме щастливи личности, а не посредствени възрастни

24 Фев, 2021
0 коментар

Автор: Нели Славова/Истории от гардероба

Ах, как искам да кажа, че това е писано от мен, че е мое дело, моя вяра, моето изповядване, но авторът е друг - Владимир Леви е и книгата му "Нестандартното дете" е написана преди повече от тридесет години. Ще видите, че в голяма степен написаното има стойност и в наши дни.

Трудно е да се маркират и извадят някакви интересни моменти от нея, защото това би значело да пиша всяка страница. За това се опитах да подбера няколко, но много повече заслужават внимание.

Скуката, която разрушава духа, рано или късно стига и до тялото.

Не търсете във всяка болест или травма нечия вина, в това число и своята. Не за всяка беда има вина. Не всичко знае науката, не всичко може медицината. Има цяла бездна от тайни причини, случайности, дори и при правилен начин на живот. Има нелепости, които трудно могат да бъдат разбрани, нещастия, които е невъзможно да се предвидят, дефекти на природата, удари на съдбата. Лекарството е едно - мъжество.

Не слагайте детето насила в леглото, ако детето е бодро и активно дори при повишена температура, не го лишавайте от възможността да играе и да се развлича, а при незаразно заболяване - да общува с връстници. Това е вредно презастраховане.

Не тъпчете детето с лекарства "за всеки случай".

Прелекуването е толкова страшно, колкото и недолекуването. Не мъкнете детето си по изследвания без очевидна причина и необходимост.

Не създавайте обстановка на тревожно очакване на всевъзможни опасности и болести. Детето е внушаемо.

Не досаждайте на детето с въпроси за неговото самочувствие, старайте се изобщо да не го питате, а да го наблюдавате незабележимо.

Нервите ви не са в ред, психиката ви е похабена, разклатена, боли ви душата - знам. И мен ме боли.

Не се отчайвайте, не се предавайте, не си отивайте.

Напълно здрава психика може да се срещне не по-често от идеално здраво тяло. Погледнете наоколо. Нима може да има живот без тревоги, без възмущения, без душевна болка, да бъдеш непрекъснато като автомат? Това би било ненормално.

Душа, която не боли, не е душа, а празно място.

Най-здравият мозък, най-здравите нерви и най-великолепният ум не са залог за щастие. Има хора, които и когато боледуват психически, укрепват духовното си здраве. Хора, които не престават да мислят и да се развиват, колкото и да им е трудно. Хора, които търсят съкровения смисъл за живота и то не само на собствения си живот. Хора, които при всички обстоятелства и при всякакво самочувствие живеят не само за себе си, хора добри и вярващи в доброто - хора, които не са ограничени.

Това е смисълът на смислите - да се преодолява ограничеността - и на ума, и на чувствата, и на човешките сили, и на мястото, и на времето и на самия живот.

Изобщо не мислете, че бездетството е равносилно на безсмислено съществуване и че непременно води до безцелен, самотен живот на старини, до безизходица. Това не е истина, а мрачна, злобна лъжа. Смисълът на живота е в любовта, а не в размножаването.

Чрез наливане, не чрез отричане

Ще разберете, че нито бездетството, нито плодовитостта в биологичен смисъл не са значими за човека. И животното обича своята рожба, и човекът има родителски инстинкт и роднински чувства. Всичко това е така. Обаче при човека собствените деца понякога се оказват чужди по дух, а чуждите - свои. Това се случва толкова често, че навежда на мисълта за някаква закономерност. И най-близкото кръвно родство съвсем не осигурява общност на интересите, нито сходство на характерите, нито взаимно разбиране, нито сърдечна привързаност - затова пък липсата на кръвна връзка съвсем не е пречка за всичко това. Близката душа може и да не срещнете в дома си, а през девет царства в десето или друга епоха. Случва се и собствените родители да захвърлят детето си или децата да предадат родителя си, но го спасява куче.

Духовното родство не се подчинява на физическото.

Като силно действуващо средство похвалата притежава свойство на наркотика - още и още. Ако пък е имало много, а станало по-малко или липсва, възниква състояние на лишаване, дълбоко страдание, стигащо до депресия и нежелание да се живее.

"Каква красива панделка имаш!", "Чудесна рокля!" - може да бъде напълно безобидно, а може да бъде и първата провокация, подбутването.

"Каква прелест", "Какъв умник, всичко разбира, изключителни способности!", "Хайде прочети още едно стихотворение!" Ако изразявате възторга си от стиховете, от рисунките на детето или от неговото свирене на музикален инструмент, то може сериозно да започне да мечтае да стане знаменит художник, поет или музикант само поради факта, че за това го хвалят повече, отколкото за друго. Често така започва трагедията на посредствеността.

Обърнете внимание, че в здравите, хармонични, уравновесени семейства рядко хвалят, но и рядко се карат на децата. Там не се занимават с изясняване на отношенията и не поставят бележки. Там работят, живеят.

Не го хвалете за онова, което не е постигнато със собствен труд - физически, умствен, душевен.

Не подлежат на похвала: красотата на детето, силата, ловкостта, здравето, съобразителността, досетливостта, умът, талантът - всички природни способности, включително и добрият нрав, лесно получаваните добри бележки, играчките, дрехите, случайната находка, печалбата от лотарията, късметът. Не бива да го хвалите за вродено безстрашие - това не е заслуга, а само даденост, която понякога е близка до тъпотата. Хвалете го само за проявена смелост - за преодоляване на страха.

От похвала се нуждае всеки човек, всяко дете. Но до тук разбираме, че има норма за похвала и всеки има своя степен на потребност от одобрение. И тази норма е винаги в движение. Похвалата е извънредно важна. Тя е витаминът за душата.

Не хвалете детето от съжаление. Разбирам ви. Вие искате да хвалите, за да се харесате на детето, за да му внушавате доверие. За доверието е достатъчен интересът, усмивката, добротата. А понякога и нищо не е достатъчно.

Опасявайте се от двойствеността. Има някои майки и бащи, които вътрешно са твърде противоречиви. Случва се и с бабите. И с дядовците се случва. Ругае го със страшни думи, а в интонациите, в очите - нали знаеш как те обожавам, моя свиня единствена, нали знаеш, че в края на краищата всичко ще ти разреша.

Като че ли е любов, а жестовете, а в очите - едната ръка гали, другата бие.

Още от Нели:

Другата страна на самостоятелността