Защо на децата също са им нужни дни за разтоварване

Кати Бингъм Смит е майка на три деца и блогър. Тя споделя опита си с дните за разтоварване, които прилагат в семейството й. Може би някои ще възразят: „Как така децата ми няма да отидат на училище?“ Но според авторката учениците имат нужда от такива паузи.

Не мога повече, мамо!

Когато децата ми бяха малки ги возех на училище. Помня как веднъж големият ми син ме целуна по бузата, изскочи от колата и изтича при приятелите си, а дъщеря ми, която тогава беше първи клас, не помръдна. Очите й бяха пълни със сълзи, цяла сутрин беше молила да остане вкъщи. Казах й, че не е болна, че ще й стане весело когато отиде в училище, но тя упорито възразяваше, че няма да й бъде по-добре. Помислих, че като види как брат й се втурва към класа си, ще се ободри и ще последва примера му, както е ставало преди. Сбърках. Тя не помръдна от мястото си, а когато я помолих да побърза каза: „Не мога да отида на училище. Много съм изморена, мамо. Не искам да ходя.“ Плачеше, криеше лицето си с ръкавиците, дори не ме поглеждаше. В това състояние не можеше да прекара 6 часа в училище и аз реших, че този ден няма да ходи.

Не беше болна физически. Нямаше такива оплаквания, изяде закуската си както винаги. Въпреки това каза, че иска да си остане вкъщи. Така и направихме. Останахме вкъщи и си устроихме „ден за разтоварване“.

Да се научим да ги слушаме

Чувствах се виновна донякъде и мислех, че може би трябваше да настоявам. Вкъщи веднага се развесели, изгледа филмче за Шрек, хапна супа. После цял ден игра в стаята си. Притеснявах се, че създавам прецедент и занапред непрекъснато ще иска да отсъства от училище. Всички мои страхове и чувството за вина се изпариха на следващото утро, когато дъщеря ми излезе навреме от стаята си бодра и готова за училище. Оттогава реших да разрешавам на децата си да си устройват „дни за разтоварване“, когато виждах, че това е необходимо. Никога не съм им казвала (иначе биха ме молили за разрешение да отсъстват всяка седмица), но като тяхна майка реших, че имам право да ги задържа вкъщи, ако преценя, че това им е нужно.

Защо им е на децата тази почивка?

Мисля си за това колко пъти аз самата съм се чувствала извън релси, без да знам защо. Сега разбирам кога трябва да направя пауза и да си определя ден за възстановяване. Моето психично здраве наистина зависи от това. Денят за почивка е добро средство срещу неизбежния стрес, който съпътства напрегнатия ни живот. Нима децата са по-различни? Те също имат дни, когато се чувстват особено напрегнати, но не разбират защо, не могат да ни обяснят състоянието си. Ако им разрешите да си устройват дни на психичното здраве, ще покажете, че им имате доверие и че знаете кое е добро за тях. Този подход ще ги научи да се вслушват в сигналите на тялото и разума си, ще ги научи да се ориентират кога трябва да положат усилия да преодолеят нещо и кога да направят пауза. При това е възможно и да нямат симптоми на заболяване, просто да им е необходимо презареждане.

Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя

Какво казват психолозите по този въпрос

Знам, че много родители и експерти подкрепят тази философия. Дженифър Харщайн, психолог и колумнист в US News, пише: „Едно от пет деца на възраст 13-18 години има някакъв психичен проблем.“

Ние, възрастните, смятаме, че децата нямат проблеми, че детството е щастливото им време, но трябва да мислим за психиката им и да им даваме инструментите за възстановяване. Харщайн подкрепя идеята за ден за разтоварване, ако детето има следните симптоми: депресия, претоварване, фрустрация, изолация, бягане от училище и/или неизпълнение на домашните задачи. Тя твърди, че: „Дните за разтоварване са нужни, за да се съсредоточиш върху релаксирането и да акумулираш енергия, отново да се „събереш“, за да продължиш заниманията си. Нека детето си направи ден почивка с някакво занимание, което ще го изпълни с енергия и сила.“

Източник: scarymommy

Препоръчваме ви още:

Защо децата не слушат

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

Детската психична травма