Автор: Мая Цанева

Като майка на почти 5-годишно момче, аз нямам избор и гледам редовно "Пламъчко и чудовищните машини". Това е поредица за приключенията на едно момче с говореща кола, с чиято помощ и инженерни, математически и всякакви умения, разрешават различни ситуации. Целта е децата, чрез игра, да получат базови умения по точни науки.

Аз съм почитател на този подход за обучение, особено при малките. Всъщност съм убедена, че щях да съм запомнила теоремата за косинуса, да знам различните дялове на мозъка или какъв е съставът на натриевата основа, ако в училище ни показваха филми като тези от "Дискавъри", "Нешънъл Джиографик" и дори "Да Винчи". Но, да се върнем на темата за "Пламъчко". Филмчето може да и да допринесе за общата и техническата култура на детето ми, но вероятно ще има лоши последици за емоционалната му интелигентност.

Главният герой - водачът на героичната и умна кола компютър, е типичен Алфа мъжкар. Той винаги е най-интелигентният, най-бързият, най-обичаният или накратко - "Кой сега е номер еднооо!". Той винаги печели. Нито една от другите коли не е била на първо място. Знам го от личен опит и гледане по няколко десетки пъти.

Разбира се, за баланс има и лош герой - Крашър. Той винаги е прецакан. Никога не печели, защото мами, дори и да прилага сложни инженерни решения. Пламъчко го спасява понякога, обещават си как ще са приятели, и на следващата сутрин - пак същото. Пълна скука. Но, нали, "ин" и "ян"...

Какво научава Митко? Отличниците са сууупер! И умни, и добри, и с бързи коли... Ако не си първи, си обречен да си нечий приятел, но никога първа цигулка. Лошите са за боклука и за смях! Те винаги губят, дори и да са хитри! Бой и бананови кори по пътя за тях!

Живеем в свят на авторитети, и да, нормално е децата да растат със усещането за вечна надпревара. Но има деца, които не са нито Пламъчко, нито Крашър. Те имат нужда да знаят, че хората се развиват, променят и имат шанс да бъдат нещо различно от тълпа ръкопляскащи ухилени статисти или оплюващи хейтъри.

Знам, че вече стана отегчително, също колкото да гледаш всяка сутрин как Пламъчко печели във всичко. Затова ще завърша така: „Крашър, вярвам в теб! Бий го тоя Пламъчко заради мен!“

Препоръчваме ви още:

Живот като на кино

Аз, моя милост и майката на Митко

"Тайната на Коко" и на приятното изживяване