Разговаряйте с бебетата и давайте вид, че ги разбирате. Така ще се развиват по-бързо.

Да говорим на бебето е важно. Знаят го всички родители. И няма никакво значение на колко месеца или години е то. Но, както можем да предположим, важно е не само да разговаряме, а и да реагираме с разбиране. Защо е така, разказва Кари Ром, в колонката си за The Atlantic.

Науката непрекъснато изследва човешкото развитие. Последните стъпки в тази посока доказват, че успешното езиково развитие на децата зависи не само от това колко често разговаряме с тях, но и от това как го правим.

Преди няколко седмици бях в сладкарница със семейството си. Зад нас беше седнала жена с дете на около година. То се обърна към мен, „избръмча“ нещо на сладкия си бебешки език и после силно се разсмя. След това ми помаха с изцапаната си със сироп ръчичка. „Той е такъв флиртаджия!“ – каза майка му с извинителен тон.

„О, виж го ти!“ – обърна се към него моята майка, която е готова да се сприятели със всеки, и ме срита под стола.

„Ей, здравей, миличък!“ – включих се и аз. Но мъжете (дори най-малките) са непостоянни създания. Нашият съсед се обърна пренебрежително и се залови с палачинката си.

Смисълът на тази история не е в това, че детето не се впечатли от моят опит за флирт. Макар че и такива мисли ми минаха през главата. Не, става дума за това, че с бебетата е трудно да се разговаря. Когато бях малка, избягвах възрастните, които се опитваха да ме заговарят. Сега вече съм възрастна, но се обърквам, когато трябва да общувам с малки деца (явно на бъдещите ми деца няма да им провърви особено).

За ползата от ранното приобщаване на децата към езика е писано в много научни статии. Авторите на едно ново изследване, публикувано в списание Infancy, дори уточняват: с децата трябва не просто да говорим, а и да даваме вид, че ги разбираме.

Когато обменяме реплики с бебето, вслушвайки се в неговото гукане, и отговаряйки така, сякаш сме го разбрали, ние можем да ускорим езиковото му развитие.

Изследователи от университетите в Айова и Индиана, в продължение на 6 месеца, наблюдавали как майките си взаимодействат със своите бебета (в началото на изследването малките били на по 8 месеца). В хода на изследването учените разделили реакциите на майките на детското бърборене на две категории.

Отговорите с препратка предполагат отвличането на вниманието на детето с нещо друго. Например майката може да покаже на детето играчка или да привлече вниманието му към някакъв предмет от стаята.

Сензитивните отговори са свързани със словесна реакция на произнесените от детето звуци или имитации. Макар изследователите да отбелязват, че имитацията рядко е точно възпроизвеждане на звуците, които издават децата, често майките моделират подобен по звучене „израз“ и го обясняват на детето. Тоест, ако детето произнася „та-та“, майката казва – „Та-та е на работа. Аз съм ма-ма.“

Месец след приключване на наблюдението, майките попълнили анкета, в която трябвало да оценят прогреса на децата си в речевото им развитие. Изследователите открили, че децата на участничките, които давали сензитивни отговори на децата си, са започнали по-често да използват вокализирането (преходът от съгласен звук в гласен). Това означава, че тяхното бърборене все повече напомня на срички, а сричките са първа стъпка към истинските думи.

Освен това, точно тези деца не просто издавали звуци, те действително имали успешна комуникация с майките си.

„Децата използват вокализирането като средство за общуване, защото интуитивно усещат, че гласните им помагат в комуникацията.“ – казва проф. Джули Грос-Луис от университета в Айова.

Иначе казано, когато майките дават вид, че разбират какво им „говорят“ децата и им реагират с реплика, те им помагат да разберат, че гласът не е само инструмент за издаване на звуци, а и за социално взаимодействие.

Как родителите говорят с децата си е също толкова важно, колкото и това, което вършат. Тези, които не са особено добри в подобни „диалози“, не бива да се притесняват. Могат просто да разговарят с бебетата като с малки възрастни. В крайна сметка, един ден те наистина ще станат възрастни и ще напуснат родното гнездо, за да разбиват сърца във всички сладкарници по света, докато си ядат палачинката.

Препоръчваме ви още:

Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

Късно проговаряне

Игри с бебето през първата година