Всички познавате Буболинката, но нека ви разкажа как аз се запознах с нея. Преди 12-13 години, Косьо – бебе в количка, всяка сутрин двамата отиваме на разходка в парка, той заспива след няколко обиколки в лек тръс, а аз най-после присядам на пейката с книжка в ръка. Веднъж обаче на съседната пейка паркира красива млада майка с количка, усмихна ми се, бръкна в бебешката чанта и също извади книга. Е, нямаше как да не се харесаме. Оказа се, че и тя разхожда второ детенце, и тя е мъжка майка. И двете оставихме книгите и подхванахме една сладка приказка. Аз й разказах как вместо Косьо сме чакали Елена и затова всичките му дрешки са в розово. Тя ми разказа как споделила с баба си, че ще кръстят бебето Давид, а бабата поклатила глава и рекла примирително: „Няма нищо, баби, щом трябва. Важното е да е живо и здраво.“ Посмяхме се заедно, поохкахме заедно и… станахме приятелки. Така се срещнах с Бубето и може да се каже, че заедно си отгледахме младежите близо две години. И сякаш съдбата обича да ни среща, защото когато забременях с трето дете, и тя забременя. А когато аз родих моя номер 4, Алекс, нейният Дамян се появи само след три месеца. Бубе, не знам за теб, но аз бях дотук с бебешорите.

Когато Буболинката започна да прави торти, бях сигурна, че ще създаде нещо прекрасно. И наистина, за съвсем кратко тортите й станаха мечта за всеки празник – от сватба до рожден ден. Спечели куп конкурси, получи и международни признания. Имах честта и удоволствието да направи и за мен някои уникални творения, които човек направо съжалява, че трябва да изяде. (Докато ги опита, после забравя всякакви угризения).

И сега, когато стартира новия й проект БУБОЛИНЧЕ, отново съм убедена, че тя ще успее. Ще бъде полезна на много майки, ще раздаде любов, увереност, опит и добро настроение на всички около себе си. Тя го умее. С най-голямо удоволствие ще пратя при нея и моята снахичка Яна, когато му дойде времето. Ето какво ни разказва Бубето за новото й прекрасно начинание.

Не съм извадила книжка, а дневник най-вероятно. По онова време използвах, че Давид е супер кротко бебе и докато той спеше блажено в количката, аз си пишех в дневничето. Водя дневници откакто се роди най-големият – до ден днешен. Това и ме забавлява, и ме успокоява. А понякога сядам да прочета какво се е случило на същата дата преди да речем десет години. Толкова е готино!!! И в същото време ми е супер странно как нещата се забравят във времето. На мига ти се струва, че точно това нещо никога няма да го забравиш, но в последствие се оказва, че не е точно така. А преди години се сърдех на майка ми, че не помни кога точно ми е избило първото зъбче. 

Как ти дойде идеята за Буболинче?

Някак съвсем естествено и очаквано за мен. Винаги съм обичала децата, още преди да имам свои. Още като бях малко момиченце най-голямата ми мечта беше да стана майка и когато тя се сбъдна, бях толкова щастлива. И в същото време безкрайно уверена. Нямах грам притеснения дали ще се справя в тази роля. Сякаш цял живот бях гледала деца. С времето и с нарастване броя на децата, започнах да създавам впечатление на „много веща в занаята“ у околните. Всичките ми близки и познати с малки деца започнаха да се допитват до мен за това и онова. Като натрупах известност покрай тортите и непознати за мен майки почнаха да ми пишат с въпроси относно възпитанието, отглеждането, здравето, навиците и т.н. на децата. Така ми хрумна идеята да си направя училище за родители, където мога да предам целия си опит и знания.

Как семейството ти прие идеята?

Съпругът ми беше твърдо „за“. Всъщност той цял живот ме подкрепя във всичко, за което съм му безкрайно благодарна и признателна. По-интересна беше реакцията на момчетата. Най-големият (16 г) възприе идеята ми с кратката и ясна констатация: „Значи ще правиш кръжоци за бременни.“ Вторият (13 г) одобри: „Да, теб те бива за учителка. Ама на какво ще научиш родителите на момичета?“ (нали само мочета имам). Третият (8 г) е твърдо против: „Бе що ти е да се занимаваш с такива глупости?! Я си прави торти! Виж к’ви хубави ти се получават и хората ги харесват!“ Най-малкият (2 г) още не е изказал мнение по въпроса.

Каква е мисията на Буболинче?

Идеята ми е да споделям целия личен опит, който съм натрупала за и покрай децата с бъдещите родители. Целта ми е да бъдат максимално уверени, подготвени и най-вече спокойни. Често наблюдавам как младите майки са силно притеснени покрай появата на своите рожби и пропускат толкова прекрасни мигове в тревоги и страх, вместо да се наслаждават на майчинството. Именно това искам да променя. Моето мото е „Добрата майка е спокойната и щастлива майка“. На срещите ми с момичетата си говорим за всичко, което ги вълнува и притеснява. Давам им увереност и кураж, че ще се справят блестящо с всичко, което им предстои. Психологическата нагласа е не по-малко важна от практическата подготовка.

Какви теми обсъждате?

Основните теми са пет – „раждане“, „грижи и най-често срещани проблеми при новороденото“, „кърмене и хранене“, „цялостна хигиена, гимнастика, масажи“ и „режим, навици и развитие“. Опитала съм се да обхвана всичко най-важно и ценно както като теория, така и като практика. Залагам много на личния опит. Ти самата, като майка на четири деца, знаеш колко важно и полезно е това. Срещите ни минават по-скоро под формата на разговори, а не на лекции. Аз споделям всичко, което знам по темата, като междувременно отговарям на всички въпроси на момичетата.

Какви гости очакваш?

Срещите са предназначени основно за бъдещи родители – майки и татковци. Все по-често обаче интерес проявяват и настоящи родители, които ме търсят за съвети относно здравето, отглеждането и възпитанието на своите деца. Организирам както групови, така и индивидуални срещи. Желанието ми е да съм полезна на всеки един с конкретни съвети. Индивидуалният подход е много важен. Затова и групите са съвсем малки – от максимум 5-6 човека. Продължителността на срещите е по-голяма – около 3-4 часа, за да имаме достатъчно време за всичко.

Къде ни кани Буболинче?

Срещаме се в едно много уютно апартаментче, което двамата със съпруга ми ремонтирахме и обзаведохме изцяло по наш вкус и проект. Намира се в квартал Лозенец, на удобно и лесно за откриване място. Атмосферата е много домашна и предразполагаща. Гостите ми се чувстват наистина комфортно. Винаги има и нещо вкусно, което аз лично приготвям (да не изневерявам и на сладкарската си страст все пак).

Със сигурност Бубето ще помогне на много млади мами и ще сподели с тях не само вкусните си сладкиши, но и завидния си опит, самоувереност, ведрина и добро настроение. Ако ви интересува още нещо, можете да се свържете с нея ето тук, на страницата на Буболинче. Успех, Бубе! Свиркай, ако скоро ще разхождаш някое бебе