Автор: Милена Макавеева, логопед

Всички имаме безброй теории за възпитанието... преди то да стане наша отговорност. Дразним се, когато сме свидетели на тръшкане на нечие дете в магазина. Обръщаме се, когато чуем някое хлапе да мрънка настойчиво, защото иска освен сок и шоколадово яйце, играчката с фенерче от онези, най-примамливите до касата и още нещо, което е видяло от рекламите. Чудим се как родителите не успяват да овладеят наследниците си бързо и ефективно. Честно казано, като терапевт, който работи с деца с проблеми в развитието, и аз съм смятала въвеждането на правила и прехвърлянето им в различни ситуации за нещо сравнително леко и просто. Е, дойде Видовден и за мен, преди около десет години, когато се роди дъщеря ми. Оттогава често попадам в ситуации, в които си напомням, че не бива да съдя, тъй като никой не знае какво стои зад поредното напрегнато дете и тъмните кръгове под очите на майка му. Разбрах, че когато умората и безсънието натежат, границите се размиват, а също и че когато има публика, протестите са по-шумни и колоритни. Все пак продължавам да бъда привърженик на установяването на правила в общуването, играта и поведението на детето. В следващите редове ще посоча аргументи в защита на това, а също и някои от стъпките, които са ми помогнали и предлагам, когато бъда помолена.

Защо са важни правилата за децата?
Знанието за това докъде е позволено от мама и тате изгражда рамката на ежедневието на малките. Правилата се поставят от родителите и хората от най-близкото обкръжение. Добре е те да бъдат съгласувани между всички участващи в отглеждането на детето, унифицирани и отстоявани еднотипно. Те очертават границите на сигурността. Всяко дете изпитва тези граници ежедневно и това е нормално. Наша отговорност е да актуализираме рамката – спокойно и уверено, независимо от това колко изобретателно е детето в реакциите си. Първостепенни и неотменни, разбира се, са правилата, касаещи безопасността на малките – като например за докосване на работещ котлон или ютия, надвесване над/през перилата на балкона и др. За тях не бива да има компромис, временна отмяна или преговори, защото това би объркало малчуганите. Избягвайте формулировки от типа: „Искаш ли да не играеш до ютията?“, защото това предполага коментар по темата. Бъдете кратки, ясни и категорични и детето бързо ще се научи да откроява опасните места и действия, които да избягва.

Когато става въпрос за правила, касаещи ежедневието и обкръжението е добре да предоставим някакво поле за изява на детето, което е безопасно и същевременно интересно за него. Ако то е на фаза ровене по шкафовете в стаята и изваждане на всички внимателно изгладени и сгънати вътре дрехи, бихме могли да пренаредим нещата си така, че да оставим едно чекмедже, в което да сложим някои играчки, с които то играе по-рядко, книжка и цветни кърпи за сгъване. Така хаотичната дейност по отварянето и изхвърлянето на съдържимото от чекмеджетата ще се превърне в по-конструктивна и целева игра. Детето ще се чувства зачетено, защото има свое пространство сред вещите на големите. Би било още по-интересно за мъничето, ако подменяте съдържанието на „неговото“ чекмедже и така всеки ден, когато отива да отваря и изважда, ще намира неща, които ги е нямало предишния и може да преоткрие в играта.

Когато не позволяваме нещо, е добре да дадем алтернатива с такова, което е аналогично на желаното. Ако детето иска да играе с новия тефлонов тиган и да си готви събраните вчера камъни, може да му дадем някоя стара тенджера, която да си е негова за моментите, в които иска да имитира нашата дейност в кухнята. Нека тя да стои при другите, така че винаги, когато му се прииска да „готви“, да я намира при домакинските съдове. Важно е, когато отказваме, да обясним защо не може, а не просто да пренасочваме вниманието му към други обекти. Може да кажем/ „Тиганът трябва на мама, за да приготви вечеря в него, но ти можеш да ни направиш супа в тази специална тенджера и да зарадваме татко.“

За досадните неща, които изискваме от детето и сме решили, че са важни за дома. За да го приучим да си прибира играчките например е нужна повече манипулация от наша страна. В началото е добре да помогнем, за да покажем, че ние също спазваме правила, не само ги създаваме. Много добър подход е: „Аз не зная къде стои това....“, т.е., изиграваме безпомощност и се оставаме в ръцете на малчугана, който в този момент хем се чувства развеселен, хем по-добре ориентираният в стаята. Така прибирането на играчки става съвместна дейност, при която (постепенно във времето) ние се изтегляме като участие, а детето го приема като нормална част след играта. Разбира се, вербалните похвали са неизменна част от поощряването на изпълнение на подобни задължения.

В случаите, в които малките трябва да чакат и да проявят търпение е добре да имаме две основни неща. Едното, разбира се, е подходяща за мястото игра, за да бъде по-забавно и приятно и за двете страни. Другото е свързано с онагледяване на времето, което трябва да мине – може да използваме пясъчен часовник или да покажем с какво разположение на стрелките трябва да бъде часовникът, за да кажем „край“. Това дава на детето обозрими граници на „след малко“ и то има чувството, че също участва в процеса.

Местата, които са много атрактивни за детето, са може би най-трудни за родителите, защото го превъзбуждат. Малкото непрекъснато иска нещо, склонно е да мрънка и настоява на своето. Усещайки притеснението на възрастните, става все по-шумно и изобретателно в поведението си – плаче, тръшка се, ляга на земята с мятане и т.н. все неща, които знае, че правят впечатление. Когато детето е малко, препоръчвам такива места да се избягват – големи търговски центрове с много магазини и атракции, които привличат например. Когато все пак ни се наложи да сме там (канени сме на рожден ден или пазаруваме заедно) е добре да подготвим предварително малчугана за това къде ще ходим, как се държим всички, когато сме там.
Изготвянето на списък спестява време и лутане, а в него можем да включим и едно нещо за детето, което предварително сме уточнили, че може да бъде взето. Ако мъничето често изпада в кризи, не е добре да задоволяваме всяко негово искане, само и само да спре, защото ще свърже двете неща като причина и следствие и ще използва това нежелано поведение и следващия път. Докато е в това състояние, е добре да не използваме дълги фрази и обяснения, да сме кратки, категорични и спокойни, да изведем бързо детето от мястото. Разбира се, ясно показваме, че не одобряваме това поведение. Доброто и нежеланото държане може да демонстрираме в съвместна игра с кукли и играчки. Целта е детето да види и усети последиците от едното и другото в защитена ситуация, да бъдат обсъдени и обобщени начините, по които се държим, когато то е спокойно и кооперативно.

Въвеждането на игри с правила и редуване е нещо, което много помага през различните възрасти. На пазара вече има голямо разнообразие, въпреки че все още първата асоциация на хората, когато го спомена е „Не се сърди, човече“. Те развиват комуникативните умения, стимулират търсенето на решения, предоставят на детето възможност да бъде в различни роли - на печеливш и губещ.

Реално още преди навършването на първата година, детето разбира значението на думата „не“ и преустановява дейността си, когато я чуе. То ще я среща все по-често след прохождането си, когато постепенно открива и изследва средата на възрастните. В наши ръце е да предоставим безопасно и интересно за развитието на детето пространство. Създаването на правилата показва добрите ни намерения, отстояването им е трудната, но значима част, която ни прави възрастни и отговорни. Актуализирането им от малките напомня ежедневно „докъде могат да стигнат“ и ако тази рамка, независимо от обстоятелствата и хората около тях, не се променя, те ще са спокойни. Обратното, ако поставените граници варират и са променливи – децата няма да знаят какво да очакват и ще сбъдват често нашите опасения с нежелано поведение. Не бива да забравяме, че детето има право на избор, но правилата определяме ние, а с такива се съобразяваме ежедневно, където и да сме: в детската градина, в училище, в университета, на работа, на различни обществени места. Децата, които растат в семейство с ясно изградени правила, са по-адаптивни и успешни в постоянно предизвикващата ги среда. От логопедична гледна точка е важно едно дете да има поведенческа рамка, тъй като това се отразява и на комуникативните и езикови умения. Да не забравяме, че по своята същност, езикът е система от правила.

Успех!

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“ .

Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Още от същия автор:

Игри с бебето през първата година 
Късно проговаряне 
Малки полиглоти