Автор: Мария Пеева Миналата седмица, докато ние с децата щъкаме напред-назад из Европа, останалата част от нашата фамилия в България изглежда също не е скучала. Първо ни се обади Бен, симпатягата, когото убедихме да гледа кучетата и котарака. Оказа се, че Цезар ухапал Фройд. Редно е да уточня, че Фройд…
Автор: Мария Пеева Рано или късно всички се сблъскваме със смъртта. И преди нашата собствена идва тази на близък човек. Първият човек, когото изгубих в живота си беше баба Славка, моята весела, червенобузеста бабичка с очи като сини копченца и мекички дебели колене, на които толкова удобно се седеше, ама…
Днес писах за враждата между братята и се сетих за една знакова история, която ми доказа колко пъти решението е под носа ни, но не го виждаме. Ще почна малко по-отдалеч. Теди, най-големият ми син, ме обвинява в култ към личността, защото у дома е пълно с чаши с лицата…
Автор: Мария Пеева Когато навърших 33 години, точно на рождения си ден, в офиса получих разкошна изненада – букет от тъмночервени рози – 33 на брой. Достави ми ги куриер, всички колежки се радваха и охкаха, и ахкаха… Звъннах да благодаря на Ванката и хоп – нова изненада. - Ама…
Автор: Мария Пеева На плажа забелязвам колко съм бяла. Нищо, утре вече ще съм розова. Лошото е, че освен бяла, съм и дебела, което утре няма да се промени. Слава богу, Пеев сякаш не забелязва. Направил ми е няколко снимки как излизам от водата, човек ще рече, че вижда същинска…
Автор: Мария Пеева Наистина не мога да разбера защо уж все започвам багажа два дни по-рано, а накрая го оправям в последния момент. На всичкото отгоре Алекс скри някъде задграничните паспорти на тримата младежи. Всъщност първо изчезнаха джапанките ми. После зарядните. Паспортите накрая. Иван крещя, вика, накрая седна на дивана…
Автор: Мария Пеева Едно време у дома беше почти като хан. Постоянно някой влизаше и излизаше, през деня гостите на момчетата, вечер – нашите съседи, приятели, колеги. Осъзнах, че май сме пресолили гозбата, когато съвсем непознато момченце звънна на вратата и каза: - Тук живее Коко, нали? Разбрах, че у…
Автор: Мария Пеева Моят 4-годишен Алекс, този, който изглежда същинско ангелче на снимката, вчера взел, че се намъкнал през храстите в двора на една съседка и задигнал градинските й лампи. На всичкото отгоре не сам, ами с аверче. Както каза една приятелка, още един и щяха да са организирана престъпна група.…
Автор: Мария Пеева Никой не обича хората, които се взимат твърде сериозно. Но има някои неща, здравето например, за които трябва да сме сериозни, или ще си изиграем лоша шега. Петте ми „открития“ за последните дни. Не е като да съм открила топлата вода, затова го пиша в кавички. Но…
Майка ми и баща ми се казват Константин и Елена. Винаги сме празнували този ден и също така винаги съм харесвала тези две имена, особено Елена. Всичките ми кукли се казваха Елена, Елина, Елеонора, Елка, Лени, Ленка, Ленчето - изобщо някакво производно на Елена. Имах дори една малка чернокожа Елинор,…