Ние наистина сме свързани. Първо в едно тяло, с една пъпна връв, после контактуваме „кожа до кожа“, малко по-късно сме здраво хванати за ръка, още по-късно сме на ръка разстояние, накрая – сме заедно само в мислите си. Така се развива връзката майка-дете от зараждането й. Най-хубаво е началото й, когато целия свят на детето се изчерпва с думата „мама“. Това със сигурност ни харесва и ласкае самочувствието ни, но нека признаем, че има моменти, при това не редки, когато копнеем за малко самостоятелност. А настъпват и обстоятелства, при които раздялата ни е неминуема – мама тръгва на работа, а детето на ясла. Добре е да сме поставили навреме границите на това обвързване, за да преживеем по-леко моментите на отделяне.

Страхът от раздялата с мама

Всички деца го изпитват. В различни моменти от порастването  си, бебетата и малките деца преживяват за пръв път стреса от мисълта, че мама не винаги ще е до тях. Тревогата им не е лишена от логика – напълно естествено е все още беззащитното дете да се разстройва от отсъствието на човека, който го предпазва и закриля. Макар и очакван, този период на приемане на действителността от малкото човече е труден и за него, и за родителите му. Успокоението е, че ситуацията е временна, а и не липсват начини за облекчаването й. Повод за радост също има – не подминавайте факта, че това е един от ценните периоди, в които за вашето дете вие сте целия свят.

Кога започва да се проявява
Бебето може да прояви признаци на тревожност от раздяла към 6-ия или 7-ия си месец (паметта на детето все още не е развита, ако не вижда майка си, мисли, че тя завинаги си е отишла), но кулминацията настъпва след първата година-година и половина. Най-честите поводи са връщането на майката на работа, тръгването на детска ясла. Причина за тази тревожност може да е и привикването на детето да спи само в стаята си или неуспешното усвояване на ново умение – ходене на гърне, прохождане, което предизвиква нуждата детето се „скрие” при мама.

Защо се случва това?

След първата година и половина настъпва етап на съзряване в детското съзнание, насочено главно в онази част от мозъка, която контролира негативните емоции – не бива да се учудвате, ако състоянията на лошо настроение на малкото човече зачестят. Като прибавите към това и големите стъпки (като прохождане и изграждане на някаква самостоятелност) може да си обясните стреса, на който е подложено детето. И единственото „бягство” от всичко трудно и неприятно като че ли предлага „прегръдката на мама”. Колкото и досаден да ви се струва понякога, този инстинкт всъщност подпомага прогреса в развитието на детето – бавно, но сигурно (понякога и мъчително), то осъзнава, че хората го напускат, но се връщат, и че няма нищо страшно в това.  Друга причина за отказа на малкото човече да се отдели от майка си (дори и за да отиде до тоалетната) е детският егоцентризъм. То е убедено, че възрастните нямат никакви нужди, различни от неговия комфорт – грешка, която може би е време да поправите с налагане на известни граници. При достатъчно търпение и постоянство, детето със сигурност ще свикне с новите правила.

Да направим раздялата по-лесна
Като с всяка друга промяна, малкият човек се нуждае от време, за да свикне с новите обстоятелства. Независимо дали отстъпвате грижата за дребосъка на баба му или на учителките в яслата, ще минете през следните етапи:

Подготовка. Ако планирате да поверите грижата за детето на друг (баба, бавачка), предвидете поне половин час, в който да сте тримата заедно – във ваше присъствие детето по-леко би приело вниманието на друг възрастен. При следващата стъпка - яслата или детската градина – опитайте да запознаете детето с обстановката предварително. Удобен вариант е и детето да започне да ходи на ясла само до обяд, докато свикне, ако може да си позволите половин работен ден.

Кратко, но нежно сбогуване. Целунете и прегърнете детето на раздяла и задължително обяснете къде отивате и кога ще се върнете. Моментът е неприятен и за двете страни, така че най-доброто, което можете да направите, е да не го удължавате излишно. Важно е и да устоите на изкушението да се „измъкнете” незабелязано – вярно е, че така ще си спестите сърцераздирателната сцена, но пък ще причините значително по-голяма уплаха у детето, което ще забележи липсата ви впоследствие.

Страх от плача. Помнете, че запазвайки спокойствие (независимо колко ви е тъжно) по време на раздялата с малкото човече, вие го учите на самостоятелност, която пък гради увереността му – страхът от плача на любимото ви дете, по-скоро вреди на адаптирането му и само забавя неизбежното. Постепенно мъникът трябва да разбере, че е напълно нормално да не е с вас непрекъснато и пак да се чувства добре.

Уроци по хладнокръвие. Не забравяйте, че емоционалното  състояние на детето ви до голяма степен отразява вашето собствено. Така че ако вие сте ентусиазирани от детската ясла, която сте избрали и говорите за нея с усмивка, ще помогнете много повече, отколкото ако само при споменаването й, очите ви се насълзяват. Никой не твърди, че трябва сте щастливи от факта, че се разделяте с детето си – просто опитайте да не показвате тъгата си пред дребосъка.

Последователност. След като вече сте се сбогували с детето не се връщайте при него в пристъп на сантименталност – така само правите раздялата по-трудна.

Собствената стая или първи стъпки по самостоятелност
Привикването на мъничето да спи само в собственото си креватче (а по-късно и в отделна стая) е важен момент в борбата за неговата (и вашата) „независимост”. Ето няколко съвета, които може да са ви от полза:

Не допускайте детето да заспива в ръцете ви. Ако го оставите в креватчето му още будно, но вече сънливо, то ще свикне да заспива там и без да се изненадва, ако се събуди през нощта, отново ще потъва в сън, чувствайки се удобно и на мястото си.

Останете до креватчето му, докато се успокои, но излезте от стаята, преди да е заспало. Така то ще свикне, че когато се събуди, не е задължително вие да сте там.

Създайте си ритуали за приспиване. Те може да включват четене на книжка, разказване на приказка, но не е добре детето и майката да са в едно легло – мама може да е до креватчето, да гали ръчичката, да го успокоява. Подходящ ритуал е приспиването на играчките с уговорката, че те лягат да спят и на сутринта пак ще са там, както и мама. Добре е на детето да му стане ясно, че мама няма да изчезне, да му се даде перспектива за утре, за сутринта. Използвайте т.нар. “преходен обект” – плюшена играчка, меко одеялце, ваша тениска или нещо друго, което детето асоциира с вас и с чувството за сигурност и безопасност. Но не се превръщайте самите вие в този обект.

„Сбогувайте“ се без уговорки и обяснения. Ако кажете: „Сега ти прочитам книжката и това е последно!”, детето трябва да знае, че след „последното“, няма отстъпки независимо от плача и капризите.

Ако плаче продължително време – утешете го. След това излезте. Ако ревът продължава, влизайте на равни интервали при него, но не се заседявайте прекалено дълго. Не се изкушавайте да го вземете на ръце или в собственото си легло. Погалете го, хванете ръчичката му, изпейте песничка, но без да напуска пределите на креватчето. Иначе ще му дадете възможност да разбере, че ако плаче достатъчно дълго и силно, ще получи каквото иска – майка си.

Снимка:  alphamom.com