Автор: Мария Пеева
Моят Коко е роден джентълмен. Не мога да припиша заслугата на доброто му възпитание. Просто отвътре му идва на това дете. На 4 годинки веднъж ми каза:
– Мамо, много хубаво ми'ишеш на „'омат“.
– На домат ли?
– Не, мамо, на „Аомат“.
Вече по-голям, дъвче риба, най-противното му ядене, и едва преглъща. Поглеждам го аз тъжно, а той ми се усмихва насила:
– Много е вкусно, мамо. Чак ми е жал да го ям.
Подтичваме към детската градинка да вземем Алекс. Коко напред с тротинетката, с пълна пара, аз се опитвам да го настигна запъхтяна. Коко се обръща и ме изчаква.
– Мамо, ти вземи тротинетката, аз ще тичам.
– Много ми се иска, мамче, но тя е до 50 кг, ще я счупя.
– А ти колко килограма си, мамо?
– 52, – лъжа безсрамно.
Коко ме прегръща утешително.
– Няма нищо, мамо. За възрастта ти изобщо не си дебела.
Такова си ми е детето, все да ти каже добра дума. Момиченцата го обожават, момченцата искат да са му приятели. Защото ей така, по-детински е винаги готов да им помогне и да ги зарадва. Във втори клас харесваше Кари, но се оказа, че тя предпочита Стефчо. Веднъж обаче Кари се разсърдила на Стефчо, а Коко вместо да се възползва от ситуацията, взе, че й написа писмо от името на Стефчо, защото той не знае как. И Кари му прости, а Коко пропусна шанса си. Познайте какво ми каза, когато го попитах защо. "Не мога да го гледам как страда, мамо." Коко - тогава едва на осем годинки. Със сърце на истински рицар и джентълмен.
Чудя се обаче доколко е популярно вече да си джентълмен и дали когато Коко порасне, джентълменството ще се цени. Баба ми произнасяше тази дума „джентлемен“ с ударение на последната сричка и огромен респект. Помня как ми каза веднъж, когато четях „Клетниците“: „Жан Валжан е „джентлемен“, нищо че е роден беден и е бил крадец и каторжник. Джентлемен е, защото душата му е благородна.“
И до днес така определям джентълменството – по благородството на духа, а не скъпия костюм и аристократичния произход. Джентълмените не надуват клаксона на улицата и внимават да не те опръскат с вода, когато карат покрай теб. Задържат ти вратата, когато носиш в една ръка чанта с покупки, а с другата теглиш хлапенце. Стават, за да седне възрастният ти баща в чакалнята на зъболекаря. Помагат на човека срещу тях да запази достойнството си, защото тяхното собствено е достатъчно голямо да не се чувстват застрашени. И всичко това не защото им е толкова важно да ти се харесат, или защото очакват признателност. Те го правят за себе си, за свое собствено удовлетворение. Защото така им диктува благородното и милостиво сърце.
Как ми се иска да имаше повече джентълмени като моя Коко. Щеше да е много по-лесно да сме дами.
************
Освен че е малък джентълмен, Кокито е и моят лайфхакер. Разказвала съм ви още, че много обича да готви и не си пада по писането на домашни. Освен всичко останало, Коко е и влогър :) Отдолу сложих линк към едно от видеата му в ютуб, които сам монтира, озвучава, сам им мисли сценариите и изобщо са си изцяло негов проект. Може би затова не му остава чак толкова време за математика, за ужас на татко му :)
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам