Захранването е вечно актуална тема и вариантите, които срещаме, са много. Затова поканихме д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика, която проследи за вас етапите на този процес.

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация. Тя ще бъде наш редовен консултант.

Захранване е включването на храни и/или напитки различни от кърмата или млеката за кърмачета, то зависи от индивидуалното състояние и развитие на детето и започва около 6-я месец. Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и тези с повишен риск от хранителни алергии трябва да става не по-рано 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането. Кърмените бебета се захранват около две седмици по-късно от тези, които са хранени с адаптирани формули. Целта на захранването е да се покрият потребностите от енергия и хранителни вещества, които кърмата и млеката за кърмачета вече не могат да осигурят в достатъчни количества.

За плодовите сокове

У нас традиционно се практикува даването на плодови сокове още през 2-рия месец, като източник на витамин С и това не се приема за захранване. Количеството на витамин С в кърмата не е голямо, но се усвоява напълно и покрива нуждите на бебето до 6-месечна възраст. Смята се, че даването на плодови сокове между отделните кърмения може да доведе до намаляване на лактацията и да увеличи риска от зъбен кариес, поради съдържанието на органични киселини.

Кога детето е готово за захранване

Признаците за готовност са следните: - детето е удвоило теглото си от раждането или е достигнало тегло 4 кг; - изчезнал е рефлексът на езика да изтласква; - детето може да седи добре; - в състояние е да се наклони към лъжичката или назад и умее да контролира обръщането на главата, с което показва, че не иска повече; - поникнали са първите зъбки; - скъсяват се интервалите между отделните кърмения; - може да хваща играчка или друг предмет и да го слага целенасочено в устата си; - проявява интерес към храната на възрастните.

Схеми на захранване

Има няколко варианта за захранващи храни:

1. Първи вариант - зеленчуци или кореноплодни богати на скорбяла- картофи, сладки картофи, гулия (земна ябълка), грах – те имат енергийна стойност близка до тази на кърмата. Постепенно се включват и зеленчуци с по-малка енергийна стойност - моркови, тиквички, зелен фасул, карфиол, броколи. Първоначално се приготвя пюре само от един от посочените зеленчуци, после от два, съответно три вида зеленчук.

2. Втори вариант - плодове богати на скорбяла - например пюре от банани, което има енергийна плътност близка до тази на кърмата.

3. Трети вариант - зърнени храни - ориз, царевица, овес, просо под формата на каши, добре е те да са обогатени с желязо.

Препоръчва се захранването да стане преди обяд - на второто или третото хранене за деня. Започва се с количество 1-3 супени лъжици в началото на храненето, после детето се дохранва с кърма или млечна формула. Постепенно количеството се увеличава, така че за 7-8 дни да се замести напълно едно млечно хранене до размера на порцията за възрастта. Въвеждането на нова захранваща храна трябва да става след интервал от още 1-2 дни или около 10-14 дни след първата.

Как да се съчетава кърменето със захранването в преходния период?

Кърменето продължава през целия период на захранване. По този начин намалява вероятността от развитие на непоносимост или алергия към храните, особено при децата с повишен риск. Постепенно се заместват обедното, следобедното, преди обедното кърмене. Накрая остават първото сутрешно и/или последното вечерно кърмене (съответно млечна формула).

Как да се въвеждат новите храни и за какви реакции да се следи детето?

Детето трябва да е напълно здраво и да е направена консултация с неговия педиатър. Първата захранваща храна трябва да е фино смляно пюре от един вид зеленчук, плод или зърнена безглутенова култура, с мека, гладка консистенция. За предпочитане е да се започне с промишлено произведени детски пюрета за съответната възраст и с подходящ състав. Дават се на детето с подходяща лъжичка, съобразена с особеностите на дъвкателния апарат на кърмачето. Наблюдава се за реакции от страна на бебето - алергични прояви, обриви, колики, диария и др.

Кои продукти трябва да се избягват поне до навършване на една година на детето и защо?

До едногодишна възраст се дава само преходно адаптирано мляко предназначено за кърмачета, прясното мляко се въвежда след навършване на 1 година. Ето списък на храните, които трябва да се избягват при деца, ненавършили една годинка.

Крие ли рискове късното захранване?

Късното захранване след 6 ½ навършени месеца води до недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества само от кърмата и може да предизвика хранителни дефицити, забавяне на растежа и нарушения във физическото и интелектуалното развитие. Захранването има отношение и към развитието на дъвкателната мускулатура и говорните способности. Най-често се предизвиква желязодефицитна анемия, тъй като кърмата и преходните адаптирани формули са с ниско съдържание на желязо, а бебето има запаси от него докъм шестия месец. Късно захранените деца понякога дълго време отказват да приемат каквито и да било твърди храни. Кърменето е добре да продължи паралелно със захранването до едногодишна възраст, при алергични деца и до 1 ½ година. По-продължителното кърмене е личен избор на всяка майка.

Ето и примерно меню за захранване до 10 месец:

След 10-11-и месец

Въвежда се преходната храна

В края на първата година детето има около 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полукашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца ли намачкани, големината на частичките е с размер около 0,5-1 см. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането й в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства.

Прочетете още и Всичко за захранване, водено от бебето.

Препоръчваме ви и Хранителни алергии