Семейни приключения на открито
Природата се събуди, всичко е зелено и няма по-подходящ момент да се отърсим от паяжините вкъщи и да се отдадем на интересни игри на открито. Един баща споделя своята рецепта за приключения, с които можем да събудим интереса на децата към активния отдих сред природата.
Аз съм привърженик на интензивната почивка с децата. Мисля, че това е добър начин да релаксират, да се откъснат от монотонното ежедневие, да преодолеят множество проблеми, да се приобщят към нещо истински. Затова реших да споделя своя опит по създаването на истински приключения в най-обикновена среда.
Работната седмица е отминала. Имали сме достатъчно време да си омръзнем с децата. Те са уморени и отегчени от детската градина, нагледали са се на анимационни филмчета, наиграли са се с баба или с бавачката. Имали са достатъчно поводи да капризничат, и да скучаят. Дошло е време за качествено приключение, което ще разцепи рутината на ежедневието.
Ето го моят план за действие през уикенда
(Предназначен е за деца до 7-годишна възраст, продължителността е 3,5 часа, с връщане вкъщи.)
Какво трябва да имаме предвид:
Препоръчителен график
Предварителна подготовка
Мястото на приключението
Правилно подбраната местност има много голямо значение. Детската фантазия позволява да създадем джунгла или изчезнал град в стаята при това съвсем убедително. Но много по-голям ефект има, ако околността и особеностите й подхождат на измислената от нас легенда. Това е като да играеш на „Форт Боаяр“ в офиса и в истинска крепост. Различно е, ще се съгласите.
Задължителни елементи
Гористата местност е за предпочитане пред парка. А ако все пак сме в парк, можем поне да изберем някоя по-отдалечена негова част. Друг плюс е, ако районът е планински. Преходът не трябва да е повече от 20 минути, това е време, в което децата си създават нагласа и включват режима „приключение“.
Да измислим вълшебна легенда
Това е най-важното. Детството е вълшебство и във всяко приключение трябва да има елемент на тайна, загадка, приказка. Тогава това ще е не просто поредната семейна разходка на въздух, а възможност детето да стане по-добро, по-силно, да промени нещо в характера си. Защо е нужно това? Защото човек се променя, когато нещо го удиви, когато го запали, когато го подложи на изпитание, когато го доведе до границите на силите и възможностите му. Сюжетът може да бъде всякакъв, да отразява това, от което се интересува детето в момента. Ние например сме ходили на издирване на динозаври, на разкопки, правили сме вълшебни мечове, търсили сме съкровища, събирали сме амулет на силата, редили сме крепост от камъни, занимавали сме се с ориентиране, обучавали сме се за джедаи, били сме спасители и търсачи на приключения.
Важен е и елементът на алтруизъм. Ддетето може да търси вълшебен амулет, с който да спаси света, а не възможност да се превърне в най-богатия човек на земята. Децата трябва да спасяват света. Идеята на алтруизма разкрива вътрешния им потенциал, правейки ги по-добри. Егоизмът ги ограничава в рамките на собствената им личност. Те няма да се променят, ако търсят нещо за себе си. Със същия успех можем да ги заведем на щанда за играчки и да ги зарадваме за не повече от час. И най-интересната играчка не може да направи детето по-добро и човечно, а и по-щастливо.
Какво ни е нужно непременно
Мотивация
Ние трябва да сме убедени в това, което разказваме на детето, защото сме неговият водач във вълшебния свят. Трудно е, но е възможно. У всеки от нас живее по едно дете. Временното бягство от света на възрастните винаги ще ни се отрази добре. В играта трябва да се включат и двамата родители и да са еднакво убедителни иначе няма да има ефект. Малките групи са за предпочитане. Тълпата убива вълшебството.
Да се потопим в легендата
Добре е да се вслушваме в детето, да се вмъкваме в неговия измислен свят постепенно и постоянно.
Няколко дни преди приключението можем да започнем подготовка, да разкажем подробности за това, което ни предстои, да подготвим екипировката си, да нарисуваме карта, да се запасим с храна, така създаваме очакване за нещо необикновено у детето.
Да обмислим динамиката на приключението
Процесът на игра не трябва да бъде изцяло релаксиращ. Нужна е смяна на ритъма. Може да тичаме известно време, за да изпреварим врага, после да се скрием и да притихнем за няколко минути, за да не бъдем забелязани от съперниците, и да обмислим какво да предприемем по-нататък. Ще се учудим колко бързо превключват от едно състояние на друго децата и колко експедитивни и организиране са, когато преследват гореща цел. Изведнъж се превръщат в упорити, решителни, смели търсачи, които дават всичко от себе си, за да намерят съкровището или да освободят пленниците. Включва се вълшебният ефект на Пигмалион и от капризното, отегчено дете не остава и следа. Това му помага да изгради твърдост в характера си.
Варианти на сюжети
Търсене на артефакт/омагьосана местност
Избираме най-труднодостъпната точка. Достигането й в никакъв случай на бива да е съвсем лесно. Така детето ще запомни прехода и ще го оцени. Освен това физическото натоварване е безкрайно полезно. Вървим само напред, варианти за отстъпление няма.
Определяме си маршрут отрано, според легендата, която сме съчинили. Запознаваме се предварително с местността, ако не ни е особено позната. Ако детето е малко, избираме някакви големи знакови обекти, които помагат за по-лесно ориентиране и търсим неотлъчно с него. Ако е голямо, можем да му поверим ролята на водач, да му предоставим карта или да му опишем като загадка мястото, което трябва да намери. Вариантите са много. Важно е да участва цялото семейство.
Когато стигнем крайната цел, трябва да направим нещо – да намерим съкровище, да запалим огън или да обозначим местонахождението си. Важно е да оставим някаква малка следа, че сме били там, но и да вземем нещо за спомен от мястото – шишарка, жълъд, вълшебна пръчка, камъчета. Това ще ни позволи да запазим спомена за приключението.
Събиране на елементи по маршрут
Това е маршрутът, който ние сме направили. Предварителната подготовка ще помогне на децата още по-задълбочено да опознаят местността. Трябва да сме готови и с легенда за това, което ще събираме. Можем например да направим вълшебен камък, като за целта трябва да открием четири стихии – кора от дърво, изворна вода, жълъд от дъб и цвете. Много важен е елементът време. Когато знаеш, че в полунощ каретата ще се превърне в тиква и вълшебството ще изчезне, си много по-мотивиран и организиран.
Съпътстващи сюжети
Подвигът на тате (или спасяването на мама от синовете, горещо го препоръчвам) – много важен момент. Дава възможност на таткото да се прояви като герой, да демонстрира решителност, храброст, твърдост. Кое дете не би искало да има такъв баща? Затова отрано трябва да помислим как да спечелим респекта и възхищението му. В бъдеще това ще ни е много полезно, защото то ще търси съветите ни, няма да оспорва решенията ни, ние ще сме безспорен авторитет в неговите очи, нещо, което ще ни е особено нужно в периода на пубертета.
Взаимопомощ, екипен дух – важно е не само да помагаме да детето, но и да търсим неговата помощ, когато преодоляваме заедно препятствията. Така то осъзнава значимостта си за семейството, усеща се отборен играч, получава доказателство за собствената си сила, а това възпитава у него увереност.
Екстремна ситуация - ако организираме подобна игра за пръв път, можем да си спестим екстремния момент, но ако детето е активно и психиката му е стабилна, би имало добър ефект. Това ще го научи да запазва самообладание, да контролира емоциите си, да търси нестандартни решения, да бъде полезно на себе си и околните.
Ние например обичаме да караме ски. Но на някое по-труднодостъпно място, на тате внезапно му се откачва едната ска. Детето е единственият човек, който може да го спаси, като я довлече от него и му помогне да я закачи отново. Може да ви се стори смешно и наивно, но децата истински преживяват подобни ситуации. Важно е да следите състоянието им, да преценявате кога се изчерпват силите им и да не допускате да стигнат тази фаза, изпитанията да са преодолими, за да не се демотивират или изплашат.
Познавателен ефект - това е задължителен елемент. Все пак всичко това се организира с цел детето да развие полезни навици, да научи нещо ново – как се движи слънцето; какви растения има в местността; как да се ориентираме в непозната среда; как да изкачваме височини; как да се спускаме; как да дишаме правилно. Затова е важно и багажът, който носим със себе си, да е минимизиран, иначе ще убие вълшебството на момента. Е, и не бива да се прекалява с информацията, все пак не сме на лекция, забавляваме се.
Пътят към къщи - това е време за анализ на преживяното.
Какво ще ти се случи на едно истинско приключение
– ще се изцапаш и да се измиеш;
- ще се изплашиш и ще преодолееш страха си;
- ще се научиш да се катериш, палиш огън, да си изпечеш храна и да заличиш следите от присъствието си, за да пазиш природата;
- ще хапнеш вкусните запаси, които е приготвила мама;
- ще се изгубиш и ще намерих посоката си;
- ще се изненадаш, защото не всичко може да върви по план;
- ще помогнеш на другия да носи раницата си;
- ще се притечеш на помощ на мама или тате, които са на предела на силите си;
- ще общуваш с природата и ще й се наслаждаваш;
- ще откриеш някакъв вълшебен предмет или място и ще имаш прекрасен спомен.
Препоръчваме ви още:
Как се живее с дете, което не играе на таблет?
10 идеи за забавление с децата през лятото
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам