Последната нощ в живота ми
Галя Горанова ми прати тази разтърсваща статия и след като се извиних, че не владея добре езика и не я разбирам на сто процента, беше така добра да я преведе за всички вас. Публикувам я с благодарност към Галя и с надежда да помогне поне на една жена, която в този момент събира сили за трудно решение. В оригинал може да прочетете текста на сайта uspjesnazena.com.
На днешния ден всяка година споделям малка част от нашата история с надеждата, че тя ще даде смелост и на някой друг.
На 01.02.1994 г. избягах от дома и от нашия брак. Тази снимка е направена през нощта, преди да избягам. Не знам как преживях тази нощ.
Мъжът ми ни снима, казвайки, че това е последната нощ в живота ми, а той иска синовете му да имат някакъв спомен за майка си.
Големият беше на 4 годинки, малкият - на 2. Честно казано, не се тревожех за себе си... прекалено бях измъчена и уморена от всичко, през което съм преминала. Избягах заради синовете си. Не вярвах, че имаме каквото и да е бъдеще и не вярвах, че изобщо мога да го направя. Но трябваше да опитам заради тях. Трябваше да дам всичко от себе си, за да ги опазя и скрия от злото!
Отначало живеехме ден зa ден и държах сметка само за най-необходимото, а именно храна и вода. Освен това Тим е с аутизъм и всеки ден опитвах да намеря лъч надежда за него.
Измислих няколко правила, които следвам и до днес.
1. Винаги първо плащай сметките.
2. Колкото и да е тежко да помолиш за нещо, има добри хора, които биха помогнали. Но те не четат мисли, трябва да помолиш.
3. Винаги бъди благодарен и за най-малкия знак на внимание.
4. Едно е най-самотното число, но ти си и единственият капитан на своя кораб.
5. Всеки ден записвах по едно добро нещо, което ни се е случило. Понякога трудно се сещах какво да запиша, но нито един ден листът не остана празен.
6. Без значение какви са доходите, всяко семейство трябва да има куче. Никой друг няма да ви разсмива и радва така несебично и да ви кара поне за миг да забравите всичко.
7. Открай време самотните майки показват невероятна сила. Всеки ден си повтарях "Аз съм непобедима, аз съм жена, аз съм майка!"
8. Решавай проблемите един по един, колкото и да са много.
9. Единственото важно нещо е семейството, само за него си заслужава да се бориш. А когато имаш дете с аутизъм, борбата е още по-тежка.
10. Каквото и да се е случило, животът тече нататък. Може да стоиш и да гледаш, или да влезеш в крачка. Опитай - стъпка по СТЪПКА.
11. Много време ми трябваше да повярвам в това. Не съм виновна и не го заслужавах... никой не го заслужава! Заслужавам нещо по-добро и от мен зависи да си го осигуря.
Ако сте в такава ситуация, в каквато бях аз преди години, направете крачката, кажете на някого през какво преминавате, помолете за помощ!!! Ако не заради себе си, направете го заради децата си. Семейното насилие е неприемливо и не чакайте да престане, защото никога няма да престане.
По онова време не смеех и да помисля, че някога ще имам такъв прекрасен живот, две здрави и щастливи деца, две кучета, добри приятели, къща, и че ще съм така истински щастлива. Белезите никога няма да си отидат, но не трябва да мислиш за тях всеки ден. Пожелавам ви същото щастие като моето и, повярвайте ми, всички около вас ви го желаят!
Само направете първата крачка!
******************
Прочетете още:
