Автор: Мария Пеева

Неотдавна ви писах за два бебешки ритуала, които не са много разпространени в България. Е, вече изпробвахме единия - направихме бебешко парти на Яна. Беше страхотно преживяване и с най-голямо удоволствие ще ви разкажа за него.

Яна очаква бебенцето през януари и ако трябва да му правим погача с много гости, вероятно няма да е толкова добра идея през февруари, когато обикновено е грипен сезон. Освен това, съгласете се, че за една съвсем млада майка е доста трудоемко и изморително да прави партита с непредвидимия бебешки режим, коликите, безсънието и всичко, което предстои. След вчерашното събитие определено съм голям фен на бебешките партита. Погача пак ще се прави за здраве и благословение, то е ясно, но вече може да е в съвсем тесен семеен кръг. А така всичките й приятелки и роднини имаха възможността да я поздравят за предстоящото събитие и да го отпразнуват с нея.

Другата хубава страна на бебешкото парти е, че всичко организирахме ние, а на бъдещата майка й остана само да се радва. Това е голямо облекчение. Яна вече има хубаво голямо коремче и се изморява лесно, така че изобщо не я ангажирахме с подготовката - това е вторият голям плюс на бебешките партита. Разпределихме се така - Петя, майката на Яна, отговаряше за солените почерпки, аз - за сладките, а Мими и Милена, две приятелки на Яна, организираха забавленията.

За украсата се погрижи Ани, приятелка на Петя, която познава Яна от дете. Изобщо всички бяхме разпределени. Тъй като се оказа, че ще сме около трийсет жени, решихме да не го правим вкъщи, а в заведението на приятели.

Направих поканите от шаблон в интернет. Много от гостите се обаждаха да питат за подаръците предварително, така че би било добра идея да се направи списък, за следващите бебета ще знаем. :) Интересно е, че нито гостите, нито ние, организаторите, някога сме ходили на бебешко парти и общо-взето изобщо не знаехме какво да очакваме и как ще премине, но се получи много добре.

Естествено, първо дамите се събраха, подариха подаръците на Яна и й пожелаха кой каквото си беше наумил. После, докато се черпихме и си бъбрихме, всички написахме пожелание, стихче, рисунка на бебето в една книжка, което момичетата бяха подготвили, а на едно бодинце нарисувахме картинки и подписи с текстилни флумастери. Яна си ги прибра и някой ден очакваме да снима бебенцето с бодито, а когато започне да разглежда картинки, ще му покаже какво сме му писали и рисували в книжката. Това са хубави и мили спомени, а ние всички се почувствахме малко като феи-орисници :)

После дойде време за игрите, които бяха много забавни. В едната Мими и Милена раздадоха на всички гости синьо и розово знаменце, синьото за Теди, розовото за Яна. А после Мими прочете спомени от детството им, които предварително бяхме написали, а гостите трябваше да познаваме кой на кого е и да вдигаме съответното знаменце.

Беше много забавно, защото се оказа, че и двамата са правили някои неща по един и същи начин и в някои спомени ги припознахме и двамата. Например и двамата се оказа, че са чели книги до късно под одеялото, и двамата са обичали Хари Потър и са мразили чушки. Имаше и такива, в които всички гости бяха убедени, че споменът е на единия, а се оказа, че е на другия. Например всички мислеха, че Яна се е страхувала от бездомни кучета и се изненадаха, че е Теди. Всички мислеха, че Теди е получил влакче за Коледа, но е успял да се добере до него чак на Великден, а се оказа, че е Яна. Идеята с детските спомени беше много добра.

Във втората игра всички получихме листче, в което попълвахме думички - прилагателни, съществителни, емоции, според изискването. Ето списъка с думички, които попълвахме.

Прилагателно [женски род] _______________
Съществително [емоция] _______________
Съществително [емоция] _______________
Характеристика [човек] _______________
Характеристика [човек] _______________
Прилагателно [мъжки род] _______________
Прилагателно [мъжки род] _______________
Цвят [мъжки род] _______________
Цвят [множествено число] _______________
Име _______________
Храна _______________
Име на песен/група/жанр музика _______________
Глагол [множествено число] _______________
Прилагателно [множествено число] _______________

А после Мими ги допълни в следния текст:

Появата на бебе в живота на едно семейство е…….. промяна. Тя носи със себе си както…….., така и………
Най-важните характеристики, които трябва да притежава една жена, за да бъде добра майка са……… и …………… Бащата пък от своя страна трябва да бъде………. и …………..
Представям си новия член на семейството със……. коса и ……. очи. Мисля, че ще се казва……. Най-много ще обича да похапва…….. Яна често ще му пее…… Най-голямото предизвикателство за младите родители ще е да го……
Но най-важното е, че със сигурност ще бъде безумно…..

Получиха се ей такива шедьоври и всички много се смяхме:

Появата на бебе в живота на едно семейство е ВЪЛШЕБНА промяна. Тя носи със себе си както ЩАСТИЕ, така и ИЗНЕНАДА.
Най-важните характеристики, които трябва да притежава една жена, за да бъде добра майка са да е КРАСИВА и ОБАЯТЕЛНА. Бащата пък от своя страна трябва да бъде ВЕСЕЛ и ВЕТРОВИТ.
Представям си новия член на семейството със СИНЯ коса и ЗЕЛЕНИ очи. Мисля, че ще се казва КУБРАТ. Най-много ще обича да похапва АСПЕРЖИ. Яна често ще му пее АЗИС. Най-голямото предизвикателство за младите родители ще е да му ПЕЯТ.
Но най-важното е, че със сигурност ще бъде безумно ЩУРАВ.

Друга игра, която много ми хареса, беше да се разделим на два отбора и по един човек от отбор да тегли думичка, която да опише пред отбора си с жестове или рисунка, а те да я познават. Бяха подбрали все думички, свързани с бебето, зачеването и раждането. Да ви кажа, лесно е да опишеш “колики”, но “плацента” малко ни затрудни. А моята приятелка Ива избра много точен начин да опише “оплождане”. Посочи Теди, после Яна, и накрая коремчето й. Пак голям смях. Ани, която иначе е много фина и изискана дама, пък трябваше да опише повръщането. Ами, добре се справи :))))

Пропуснах да кажа, че макар по принцип на такива партита да се канят само жени, имахме и двама мъже - бъдещия татко дойде по изрична молба на Яна, а аз доведох и Алекс, който реши, че не може да пропусне купона, щом ще има торта. За щастие, успяхме да го убедим да не отваря подаръците на бебето. Според мен, на такива купони е хубаво да се водят деца, те много се радват, а и така, със шеги и закачки, разбират някои важни неща за естествения ред на живота. Като например, че бебето е най-прекрасното нещо, което може да се случи на едно семейство и, да, променя коренно живота му, но всички толкова много го обичат и му се радват, че прегръщат тази промяна с цялото си сърце.

Накрая дойде и време за тортата, разбира се.

По принцип тогава се отварят и подаръците, но вече беше станало доста късно и някои гости искаха да се прибират, затова Яна реши да си ги отваря вкъщи. Пратила ми е снимка и благодари на всички от сърце за милия жест.

И аз ви благодаря за вниманието. Надявам се да сме полезни и на майките, бабите и приятелките, които някой ден решат да направят бебешко парти.

************

Прочетете още: 

Как да се подготвим за раждане

Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава

Помощ! Детето не спи!

Кръщенето - договор с Господ