Автор: Мария Пеева

Имаш ли време за себе си?

Днес отново ми зададоха този въпрос. И предполагам, че всяка многодетна майка го чува. Грешка, не само многодетните. Всяка майка с малко дете или деца. Изобщо всяка майка. Само че никой не уточнява какво означава “време за себе си”. Подозирам, че хората имат предвид съвсем различни неща.

Когато този въпрос ми задава някоя успяла бизнес дама, с прекрасна кариера, перфектна прическа и скъп костюм, сигурно има предвид време, което да прекарам в суперлуксозен козметичен салон, където два часа ще ме глезят с шоколадова, винена, чаена или медена терапия или каквото там е модерно в момента. Не, такова време за себе си нямам. Имам време за маникюр от време на време и на това съм доволна.

Когато ми го зададе някоя прекрасна атлетична девойка със стегнато тяло, от която бликат ендорфини, самоувереност и добро настроение, вероятно има предвид време, което да прекарам във фитнеса, на пътечката, на йога или на релаксиращ масаж след това. Не, и такова време за себе си нямам. Имам време да разходя кучетата понякога и засега това ми стига.

Когато ми го зададе някоя спокойна домакиня с големи деца, която се е отдала на грижи за дома и семейството, може би има предвид време да се запиша на екзотичен готварски курс или да се науча да плета, и да творя невъобразими красоти или кулинарни шедьоври за любимите си хора. И такова време за себе си нямам. Готвя някоя мусака на бърза ръка и това ми е достатъчно.

Когато ми го зададе някоя авантюристка с бохемско разположение на духа, предполагам, че има предвид време за пътешествия до далечни дестинации с весела компания и раница на гърба. Такова време за себе си също нямам. Пътуваме с децата веднъж-два пъти годишно и после дълго ни държи влага и си го спомняме с удоволствие. Доволна съм и на толкова.

Но имам време да чета книги, да гледам филми, да пиша и да превеждам. Някои го наричат работа, но аз съм от щастливите хора, които работят това, което биха правили и за развлечение. Това е моето “време за себе си”.

Имам време да изпия едно кафе с приятелка или да седна вечер със съпруга ми и да споделим чаша вино и историите си от деня. Това също е моето “време за себе си”.

А най-важното е, че винаги имам време за голямо гушкане, за детска книжка, за поредната ученическа смешка (или тежка драма). Винаги имам време да обясня на някое хлапенце с широко отворени очи защо водата в морето е синя, а в чашата е прозрачна. Имам време да се върна в собственото си детство и да откривам света отново и отново заедно със синовете ми. Това е моето най-любимо “време за себе си”.

Да, някога в далечни времена и в друга галактика е имало моменти, когато съм предпочитала да правя други неща във “времето за себе си”. Но сега моето “време за себе си” е точно това, което искам. Защото и моето “себе си” в този конкретен етап от живота ми е точно такова - маминско. И друго не може да бъде. Нито пък иска.

И какво излиза в крайна сметка? 

Разбира се, че имам време за себе си.

Цялото време на света. 

Моят свят.