Главни действащи лица:

Майка (Мария)

Баща (Иван)

Косьо 13-годишен

Коко на 8 г.

Алекс на 3 г.

Кучка Чара

Котарак Фройд

Място на действието – три спални с общо пет легла.

Хората казват, че не е важно с кого си отишъл на купона, а с кого ще си тръгнеш. Според Иван у нас важи друга максима – не е важно с кого си легнал, а с кого ще станеш. Понякога имам чувството, че децата и животните у нас водят алтернативен живот и по цяла нощ обикалят из къщи и правят забавни и най-вероятно забранени неща, докато ние с баща им кротичко си спим (или в някои случаи само се опитваме). Вкъщи разполагаме само с три спални. Едната е с огромно двойно легло, което при нужда побира всички ни. Условно, но само условно ще я нарека „родителска“, защото последните, които успяват да се доредят до нея сме ние, горките родители. Другата е с легло, широко 150 см, нея условно ще нарека „тийнейджърска“. Третата спалня се води „детска“, в нея има легло на два етажа и едно допълнително легло, за възраст 3 до 7 години, на което идеята беше да спи Алекс. Той обаче е спал в него само веднъж. Аспирациите му са да спи на горния етаж на двуетажното легло, но засега има достъп само до долния. Кучето спи в някоя от детските, а на котката й е все едно къде, стига да има спящ човек подръка (или може би за котка е уместно да се каже „под лапа“). Коко има алергия към котки и затова Фройд не може да спи при него, навсякъде другаде му е позволено. Идеята е в родителската спалня да сме ние с Иван, в тийнейджърската – Косьо, а в детската – Коко и Алекс. На практика обаче никога не се получава правилната конфигурация.

На пръв поглед изглежда, че има достатъчно легла и място за всички, но истината е, че разпределението по стаите е постоянен обект на спорове. Ние с Иван държим да си спим на родителската спалня, без деца и животни върху нас, но обикновено по някое време през нощта се промъква Алекс, а малко след него и Фройд се просва на нечия възглавница. В такива случаи Чара седи и сумти възмутено пред вратата, но не смее да влезе, защото дори хъскитата са по-податливи на възпитание от децата и котките. А тя вече е научена, че родителската спалня е забранена зона. Като малка успя да препикае леглото ни два-три пъти, за да докаже, че и тя има права върху него. За жалост това не й помогна, а съвсем затвърди убеждението ми, че в леглото на Иван няма място за кучки.

Друга обичайна конфигурация е пряко следствие на факта, че Коко и Косьо, макар да се карат по цял ден за всевъзможни глупости, вечер държат да спят в една стая и да си бърборят някакви важни момчешки неща. Пробвахме да спят тримата с Алекс в детската с трите легла, но Алекс настоява да го приспивам. Налага се да му чета приказки, да пея и да го забавлявам поне час всяка вечер, което момчетата не посрещат с правилната нагласа. Пея му, да речем, „Зайченцето бяло“, а Коко импровизира: Зайченцето бяло, в мола си вървяло, Хиполенд видяло и веднага спряло…“ Алекс се хили, докато започне да хълца, после пием вода, после пишкаме и заспиването се отлага с още половин час. Или пък му разказвам Червената шапчица, а момчетата подхвърлят убийствено логични въпроси от сорта на:
– Що за прякор е Червената шапчица?
– Много е тъпа! Как може да каже къде живее баба й?
– Толкова грозна ли е била бабата, че да я обърка с вълк?
– Защо когато ние сме болни, ни държиш на диета, а не ни правиш кошници с лакомства?
– Как може майка й да я пуска сама в гората?
– Къде е бащата и защо не я закара с кола до бабата?
– Възможно ли е вълк да излапа цял човек, без да го сдъвче?
– Какво са дишали в корема му?
– Защо ловецът е надничал в прозореца на бабата? Това не е ли забранено?

С което цялата идея на приказката за приспиване отива по дяволите. Затова решихме на този етап Коко и Косьо да спят в тийнейджърската стая, а Алекс сам в детската, където аз го приспивам, ако той не приспи мен преди това. Но когато батко му е до късно навън или гледа среднощен мач с баща си, Коко ляга в детската при Алекс, защото се страхува да спи сам. А ако Алекс (неминуемо) се премести през нощта при нас, Коко някак усеща и довтасва и той, при което ставаме четирима в леглото плюс котка. След което Коко почва да кашля от котката, всички се будим и Фройд бива изхвърлен от стаята, за да отиде да мяучи пред вратата на Косьо, който спи като пън и не му отваря. Така че в крайна сметка аз или Иван се прежалваме, взимаме Фройд и отиваме в детската.

Много честа конфигурация, която неизвестно защо работи добре е момчетата да спят тримата на нашата спалня, а ние с Иван в тийнейджърската. Нямам никакво обяснение защо не могат да заспят тримата в детската, на три отделни легла, но заспиват чудесно на нашата спалня, където всеки рита останалите колкото му душа иска. Може би просто са твърде доволни, че са ни изгонили и заспиват умиротворени и удовлетворени от победата. С Иван сериозно обмисляме да се пренесем трайно в детската стая и да им оставим родителската спалня, за да се вихрят в нея. Подозирам обаче, че ако го направим, ще си поискат детската и ще ни изгонят обратно.

Веднъж момчетата гледаха някакъв страшен филм и отказаха да спят сами. След като пробвахме няколко варианта, накрая се наложи да спят двамата с баща си на спалнята, а ние с Алекс и Фройд в детската. (Познайте кой беше на леглото за 3 до 7 години, ще ви подскажа само, че не почва с А, нито с Ф). Освен това, ако някой от момчетата е болен, правим тотално разместване и аз спя в родителската спалня с „пациента“, а всички останали се паркират кой където намери. Интересно е, че Алекс е спал само веднъж в леглото „от 3 до 7 години“, но всички останали, включително и баща му, сме спали там поне по два пъти. Много искам да подаря това легло на някого, защото споменът за двете нощи, която прекарах на него, свита на кълбо, е сред най-тежките в живота ми. Освен това абсолютно всички са спали на родителската спалня, както и на тийнейджърската спалня. А преди имахме чувал за сядане, мисля, че се нарича барбарон, на който си полягах, докато приспивах Коко и смея да твърдя, че на него се спи доста удобно. Жалко, че кучето го изяде.

Най-смешно е, когато Иван е в командировка, защото тогава Коко и Алекс веднага пристигат в спалнята и държат да спят при мен. Косьо вече е над тези неща, но се чувства предаден от Коко и навирва нос възмутено:
– Повече да не си стъпил в стаята ми, Калояне.
– Само тази вечер ще спя при мама да не я е страх сама, Косьо.
– Изобщо не се връщай. И без това хъркаш като прасе.
– И ти хъркаш.
– А ти заемаш цялото легло.
– Не е вярно, аз спя на края и понякога дори ме риташ и падам на земята.
– Кога съм те ритал, лъжец такъв?
– Когато паднах и счупих нощната лампа! Забрави ли?

Накрая Косьо си ляга сам, сърдит и негодуващ, но малко след това Коко отива при него. Не от гузна съвест, а защото Алекс обича да спи напречно на възглавниците и има ужасния навик да рита околните по главата. Аз съм му хванала цаката. Разработих специален начин да спя с глава ПОД възглавницата, което не допринася за прическата ми и не улеснява дишането ми, но със сигурност ме спасява от тежки черепни травми. За разлика от мен Иван редовно се събужда наритан. Слава богу, неговата глава е достатъчно дебела.

Всъщност, ние не се притесняваме особено, когато момчетата обикалят спалните. В една съботна сутрин обаче доста ни стреснаха, защото просто се бяха изпарили. Слава богу, оказа се, че станали в ранни зори и отишли да купят закуска и да разходят кучето, ей така, от добра воля. Само за да ни изненадат приятно. После се оказа, че каузата им не е чак толкова благородна – искаха нова игра за плейстейшън, но това е друга тема. А една вечер пък бяхме сами с Алекс вкъщи. Сложих го да спи и влязох да си взема душ. По някое време на вратата се позвъни. Малко се стреснах, защото не очаквах никого по това време, а на всичкото отгоре бях превеждала някакъв хорър на същия ден. Нахлузих хавлията, излязох от банята, оставяйки мокри стъпки по пода, погледнах през шпионката – никой. Попитах с треперещ тембър кой е, а едно детско гласче се обади „Аш!“. Можете да си представите изумлението ми, когато отворих и насреща ми се ухили Алекс бос по пижамка. Оттогава никога не оставям ключа в ключалката на входната врата.

Независимо от безбройните спални конфигурации, които момчетата успяват да осъществят, вкъщи леглата и спалните са ограничен брой и доста пренаселени. Може би заради това, когато Косьо ме видя да чета „Как да осиновим дете в България“ на Фани Давидова, ме попита укоризнено:
– Как ти хрумна, мамо? Къде ще го сложим да спи? Под стълбището като Хари Потър ли?

Даже се учудих как чак сега го осени идеята, че може да се спи и там. Много е вероятно тези дни да открия някой от момчетата, заспал под стълбището върху няколко възглавници и кучето. Честно си признавам, че изобщо не ме е грижа кой къде ще спи. От доста време насам ме интересува здравият сън на една-единствена особа. Познайте коя. Не почва с А, нито с Ф.