Момченцата просто се раждат с дарбата да правят комплименти. Невероятни са, сърцето могат да ти разтопят. Съжалявам, че не съм си записвала всички бисери, които са ми чували ушите през годината, за да издам книга. Заглавието щеше да бъде:

„Какво можем да кажем на майка си, но никога на жена си.“

Ето какво мислят моите четирима сина за външния ми вид.

С Коко веднъж отиваме да вземем Алекс от градинка. Той кара пред мен тротинетка, аз подтичвам кръшно отзад. По едно време Коко се обръща и ме съжалява:
– Мамо, вземи ти да караш тротинетката, пък аз ще тичам.
– Не, мамче, не става, тя е за тегло до 50 килограма.
– А ти колко тежиш, маме?
– 52 килца съм. – лъжа безогледно наивното дете.
Коко ме поглежда съчувствено и ме прегръща.
– Няма нищо, маме. За годините си изглеждаш доста добре.

Друг път си слагам крем пред огледалото, а Косьо ме наблюдава нервно. И той като баща си постоянно се притеснява, че ще закъснеем. Не мога да си обясня защо толкова се безпокоят, след като така или иначе винаги закъсняваме и всички го знаят, така че притесненията са съвсем излишни.
– Защо сега си слагаш този крем, мамо? – ме пита Косьо.
– Ами, за да нямам бръчици.
Косьо ме оглежда и загрижено ме съветва.
– Я си сложи още малко.

Преди време се бях подстригала доста късо, което веднага възбуди всеобщо възмущение. Косьо ми заяви, че приличам на затворничка, а Коко се просълзи и помоли повече да не го взимам от градинката, докато не ми порасне косата. Теди беше най-сладък, защото помълча тъжно и после въздъхна:
– Е, какво толкова, винаги можеш да си купиш перука.
А когато след време косата ми порасна отново, Коко ми заяви във фризьорския салон:
– Моля те, не се подстригвай пак. Най-после отново приличаш на жена.

Друг път подскачаме вкъщи с Алекс и Коко на онова яко парче UpTown Funk, а Косьо се обажда:
– Мамо, тази музика не е за теб. Пусни си нещо от миналия век.
Което ми напомня колко беше учуден като по-малък, когато разбра, че и в моето детство сме имали телевизори и автомобили. Разбира се, синът на една приятелка би всички рекорди, като попита майка си дали по нейно време е имало живи динозаври. Има и по-големи царе на комплиментите от моите момчета.

Да не си помислите, че баща им е пощаден. Веднъж Коко се възмути:
– Изобщо не е честно това, тате. Защо мъжете побеляват толкова много, а жените винаги си остават същите?
А когато Иван им обясняваше, че зъбите трябва да се мият редовно сутрин и вечер, защото иначе стават жълти, Косьо го загледа и попита:
– А теб защо не са те научили като малък?
На което Ванката нямаше какво да каже.

Ето и снощи – облякла съм си новата черна кожена рокля за парти с момичетата, а Косьо се втренчва в мен ококорен.
– Мамо, ама ти наистина ли смяташ да излизаш така?
– Да, разбира се! Какво ми е?
– Мислех, че това ти е костюмът за Хелоуин.

Слава богу, поне за двама от мъжете вкъщи все още съм безусловно най-красивата жена на света – за най-малкия и най-големия. Знам, че скоро най-малкият също ще започне да открива стотици недостатъци в мен, но по-важното е, че за татко им все още съм прекрасна. Той никога не е бил по комплиментите, но блясъкът в очите… Докато го виждам, няма да ме притесняват нито килцата, нито бръчиците, нито че съм от миналия век. А момчетата? Те ще си намерят на кого да правят комплименти. Отсега се подсмихвам, като си представя.