Ужасен ужас
Автор: Траяна Кайракова
Лоша майка съм аз, признавам си без бой, лоша съм. От сабахлям ставам и почвам да викам, лая, вия, каквото там дойде. Ми гърляга и глас бол. На седем ми извадили сливиците и смятам, че от това ми се е повишила тоналността. Само се тревожа да не си изплюя дроба някой ден, ама дотогава децата ще се пораснали.
Още като се развикам и комшийката почва да нарежда и чисти у тях, да не ида да я лепна и нея. Лоша съм, майка, щото ви раздигам рано от креватите и почвам. Зъбите искам да се мият два пъти на ден, не веднъж в месеца, а ако сте яли чесън и три пъти, демек след храна/ тук помага много и лъжичка сурово мляно кафе, обаче след измиването/. Лапването на дъвка не е опция! Оправя дъха, жълтото по зъбите остава! Очите се мият не само с двата пръста и да останат по няколко гурела като сталактити, ами с няколко шепи вода, че да прогледнете и да ме чувате, макар че от раждането сте оперирани от слух и срам. После крещя за леглата. Айде да не са като в казармата, белким знаете какво е туй, ама поне малко от малко да му мяза, дет се вика. Какво сте нахвърляли тез ми ти завивки, пък под тях чорапи, пижами, гащи, клечки, станиоли, салфетки, телефони. Що си мислите, че не ги виждам, направо ги надушвам. Да прибирате и изхвърляте всичко, щото аз не смятам бели червеи да отглеждам. Тъз прахосмукачка и бърсалка не са купувани за сувенири. Ама прахосмукачката спирала. Ще спира я. Тя работи 20 минути и после автоматично спира да се охлади. Вий половин час само се подпирате на нея, ужким чистите, докато гледате детското или сте си затапили ушите със слушалки. Аз си мисля, че се чисти, пък те хората живота си гледат. Че аз баща ви научих, че вий ли ще ми се опрете. И той, като се прибере, слага всичко по местата, че току съм се разфучала като гръмнала тенджера под налягане.
Лоша съм, че животни не искам. Нали имахме финки ли бяха, канари ли бяха. Като сте забравили клетката отворена и терасата, котката на комшиите минала и хубавичката закусила, ама само с едната животинка. Другата от ужас не посмяла даже да отлети. Дадохме я нейде, че по сами не виреели.
Папагала го оскубахте от толкоз гонене из къщи и пак аз обирам шлюпки, семки и куришки. Накрая и него изтървахте, че три дена стоя на едно дърво, грачи и ви се присмива.
Трийсет риби и един охлюв удавихте. Тъз как стана не ми е ясно. Айде сетне бял заек, декоративен. Декоративен, ама друг път. Таман три кила стана и нямаше наяждане. Чудех се да го готвя ли, в рекордите на Гинес ли да го пращам. Пък цяло лято как смърдеше, туй е друг въпрос. И той си отиде по пътя.
Накрая морско свинче ви подариха. То пък какъв звяр излезе, не е истина. Отде се измушваше, не знам, ама спрат ли тока, нета и телевизията, значи е навънка. От кабелите, дето изгриза, сигур пломбите му изпадаха. Последния път баща ви, като го издири, се засили директно към терасата и каза, че тоз плъхок вече ще е Батман. Като го питахте що тъй ще се казва, рече, че ей ся ще стане летяща мишка. Ми и на него му писна кабели да свързва и изгризани обувки да хвърля. Сетне аз съм лоша, че не ща да слугувам на домашни любимци. Вий с баща ви тримата ми стигате. Таман колкото другите цапате, ама вас вече по-мога да ви дресирам. Като се задомите, зоопарк си направете, никой не ви спира. Ха дано сте по-добри родители от мене!
Закуска нямало и гладни сте мрели. Как пък не! До 5 години що нещо ви правих. Бе ха баници, бе ха мекици, гевреци, тутманици, каквото ти душа сака. Мене майка ми ме е научила. Пък вий сега хляб не можели сте да си отрежете. Един път ще се срежете, втори път ще се порежете и ако са ви останали пръсти, ще сте се научили. Дотам няма да се стигне, щото от 20 години хляба го продават нарязан, ама вий отде да знаете. Туй в Ютуб и Фейсбук го няма.
Миялната машина лятото съм забранила да се ползва. Бавно се пълни, бързо се вмирисва. Затуй хората са измислили чешмите. Ний навремето все в съдомиялни миехме. Бабите ни в един леген със сапункена вода всичко са миели, пък вий сега нищо не можете. Айде не на мене тия! Ама и на миенето колая му намерихте. Бе взе да ми намаля и бързо да изчезва свежото ми фолио. Пък чак толкоз да го ползвам, не е тъй. Вий да си увивате ядене - абсурд. Как ще се срамите тъй пред хората с домашна храна. Друго е да дадеш 5 лева за купешка. Чакай викам аз един ден да разгадая тъз ми ти мистерия. Баш на обед тупнах врата уж излизам и като партизанин в засада зачаках. Увива тоз народ една чиния хубаво с фолио, сипва си, каквото ще си сипва, наяде се и фърли фолиото. Сетне сложи чинията на сушилника уж е измита и даже вече е изсъхнала. Тъй ли ще ме цакате мене с топла бира, а? От стара коза яре съм аз. Скрих фолиото и вашите чинии взех да отделям. Ама имало по тях петънце, ама мазно, хич не ща и да зная. Аз ям в чисти, вашите вий си ги мислете. Тъй бърже се научихте какво е течен сапун, веро, телче, че свят ви се зави билям.
Лоша съм, че искам да се гладите. Нямало нужда, то дрехите сами се изправяли и опъвали по тялото, като излезеш навънка. Ще ви наскачат гаджета, не само ще се гладите, ами и дъската за гладене ще научите къде се намира и за какво служи. Не е за сърф в банята! Туй мисля, че отдавна сме го изяснили.
Вий се радвайте, че не ви карам на ръка да перете, че тогаз да видите какво чудо ще патите. От простиране, прибиране и сгъване на пране обаче отърване нямате! Като не го приберете, там ще си изгние. Достатъчно простири имам, не ме мислете. То и ний с баща ви колко ли парцала имаме накръст. Пералнята има упътване, на видно място е, надявам се, че можете да четете на български. За английския знам.
Гадна съм, че ви карам да четете. Гадна съм, тъй си е. Пет книги ви дали за цяло лято, то голям зор, голям ужас и мъка.
- Четохте ли ги?
- Дааааа!
- Я кажи тъз за какво е.
Хъката – мъката и пет реда изкарвате. Ама въпрос извътре ако задам, пада пулене. Не ви питам отзад какво пише в резюмето, ами конкретно вътре в трета глава! Ама и умници се извъдихте еееееееееееей. Докато работя в училище и туй го знай целия град, ще четете не, ами хоро ще играете. Туй е четивна култура, научаване на нови думи, разширяване на кръгозора, ама чувате ли вий, я? В електронен вариант я четете, нямам против, но гледането на филм по книга хич не си го помисляйте! Пак като запитам, пак ще ви изловя. Тогава и основно чистене на апартамента ще правите, пък аз ще си пия коктейла на някой от лаптопите ви.
Не лоша, не ужас, ужасен ужас съм аз! Казвате ми го, знам си го и хич не ми пука! Как ви се падна такава майка не знам, ама няма връщане назад. Който не му харесва, пътят и на село. Бабите ви да ви гледат и обикалят. Аз не съм от тях. Друга порода съм – не змия, ами кралска кобра. Ако смеете, ха елате да ви видя!
Майка ви.
Траяна можете да следите ето тук. Старият й профил и страница са хакнати.
Още забавни истории:
