Автор: Веселина Гарчева
Представяте ли си да дадете 4-месечното си бебе на ясла? За България не само е невъзможно, тъй като децата ги приемат над 1 година, но и обществено неприемливо. Аз обаче живея в Испания, където отпускът по майчинство е точно 4 месеца. След това се оправяш сам: или разчиташ на баби и лели, или наемаш гледачка или записваш детето на ясла. Нашите баби и лели, за съжаление, са на 2500 км. Гледачките пък са скъпи. И така, притисната от обстоятелствата, се видях принудена да дам 4-месечното си бебе на ясла. Шок и ужас обзеха душата ми българска. Как ще оставя толкова малко дете в чужди ръце? Никой няма да го гледа като мен! А ако си помисли, че не го обичам?!
Добре, че имаше адаптационен период! За себе си казвам, не за бебето. Заведох го първия ден със свито сърце. И дума не стана да оставам, взеха го и ме отпратиха. Той нищо не усети, аз бях готова да рева с глас. Едва изчаках да мине единият час, за да си го прибера. А то, детето, си беше съвсем добре, спокойно и усмихнато, все едно въобще не сме се разделяли.
Същото се повтори в следващите дни, като постепенно удължавахме престоя. След две седмици вече го оставях цяла сутрин, а аз бях значително по-спокойна. Уверих се, че преподавателките си знаят работата и че за детето ми ще се полагат добри грижи. Факт е, че в групата имаше само 8 деца. Имаше още една група от 1 до 3 години. Там бяха 15. За двете групи се грижеха 3 преподавателки. Истината е, че това е лукс и тук. Дължи се на факта, че живеем в малко село. В близките градове групите са по 25 деца, като не за всички има места. Много родители са принудени да плащат за частни детски градини. Познато звучи, нали?
Никога не съжалих за решението да го дам толкова малък на ясла. Напротив, смятам, че е едно от най–добрите решения, които съм взимала. В нашата селска детска градина отношението към децата беше изключително. Нямаше ден, в който преподавателката да не изпращаше сина ми с целувка. Все пак го бяха отгледали от бебе. Бяха го хранили, повивали, приспивали. Там се научи сам да яде и сам да се облича. Заниманията в градината бяха насочени към поощряване на психомоторното му развитие на всеки възрастов етап. Синът ми един път не заплака, когато го оставях. Всъщност, като се замисля, плака няколко пъти, но като си го взимах.
И най-хубавото: беше в група със свои връстници, което му помогна изключително много в развитието на общуването. Когато дойде време да започне училище, всички заедно преминаха от единия етап към другия и стресът беше минимален.
На училище тук се тръгва в годината, в която детето навършва 3 г. Учебната година започва в началото на септември и завършва в края на юни. Мартин е роден през октомври, тъй че още не беше навършил 3 години. Не можех да си го представя. Свиваше ми се сърцето, като си помислех, че трябва да стои затворен в класната стая по няколко часа, да седи на едно място и да внимава. Че той не можеше да стои мирен повече от 5 минути! Оказа се обаче, че не е толкова страшно. Не съм присъствала в час, но предполагам, че редуват статични занимания с движение. В голямото междучасие ги извеждат на двора. Мартин никога не се е оплаквал. Напротив, през ваканциите му доскучава и скоро започва да пита за училище.
Началното образование тук е разделено на два етапа - от 3 до 6 години е нещо като подготвителен курс. На 6 години започват първи нормален клас. Макар и подготвителни, първите 3 години съвсем не са тип занималня, а училище в истинския смисъл на думата. С учебници и тетрадки, които ни струват над 120 евро. Образованието е безплатно, но материалите не са. Отделно купуваме престилки, моливи, боички, лепило, чаша за вода, кърпа за бърсане на ръце. В първата година голяма част от времето се отделя, за да ги научат на самостоятелност – да си обличат и събличат престилките, да ги закопчават, да ги закачват на закачалки, да си мият ръцете и да ходят сами до тоалетната. Освен това започват да учат числата от 1 до 4 и някои букви. През втората година се учат да броят до 10, да разпознават гласните, да четат и пишат. Не се очаква от тях да могат да четат добре, но учителките се стремят да им вдъхнат увереност. Преди да започнат да пишат, ги научават как да движат правилно ръката и китката. Това става чрез редица упражнения, като например низането на големи дървени мъниста на гердан. На децата им е много забавно. Освен това ги учи да броят и да създават поредици от цветове и форми.
Отскоро обучението е двуезично – на испански и английски, като часовете са разделени по равно. Имат по една учителка за всеки език. Учат ги на песни, разказват им истории, водят ги на екскурзии. Съвсем наскоро бяха организирали представяне на местната полиция, на което децата се запознали с работата на полицаите, видели полицейските кучета, коли и даже хеликоптер. Мартин си дойде много развълнуван този ден.
Всички празници се отбелязват подобаващо. За Коледа организират училищен концерт в местния културен дом, на който канят родители и роднини. Преди самото Рождество излизат с учителите си по улиците и пеят коледни песни. Правят малки подаръчета за Деня на майката и бащата. Организират им даже и “уроци“ по готвене. Наскоро правиха плодова салата. Всеки трябваше да занесе по един плод. Учителките им показали как да ги нарежат. Няколко дена след това 4-годишният ми син току забягваше към кухнята, хващаше някоя неизмита ябълка или портокал, нож и дъска и нагледно ми показваше, че може да ги нареже, без да си отреже някой пръст. Слава Богу, засега не сме тичали до болницата!
Убедена съм, че ранното тръгване на детска градина и училище повлия много положително на развитието на сина ми. Струва ми се много по-добър вариант от гледането на детето вкъщи, дори майката да има тази възможност. Градината, и в последствие училището, го научиха на самостоятелност, развиха уменията му така, както аз сама трудно бих го постигнала. И най-важното - дадоха му социални умения, които ще са му от полза цял живот.
Препоръчваме ви още:
Защо холандските майки са най-щастливи
На детска градина в Швеция
Как канадците отглеждат децата си
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам