Следизборно и лично

„Умните и красивите“ всъщност са най-обикновена средна класа. Онази почти липсваща у нас средна класа, която би трябвало да представлява гръбнака на обществото – образованите хора с високи доходи и хубави професии, с идеи, мисъл и потенциал, които теглят напред всички останали.

Голяма част от тези хора, за съжаление напуснаха и продължават да напускат страната, защото им омръзна да се борят. Някои от тях останаха. Около 300 хиляди до половин милион.

Те няма да бъдат представени в този парламент, макар че голяма част от тях гласуваха. И причините да не са представени са пределно ясни.

Първо – малцинство са. И има реален риск да намалят все повече, не само защото продължават да се пръскат по света. Водещите партии не разчитат на гласовете им и не се стараят да ги задържат. Което впрочем си е бавно и тягостно политическо самоубийство, защото ако не са тези хора да работят и да развиват технологии, бизнес, култура, индустрия, туризъм, медицина, образование, да плащат големи данъци на големите си доходи и да раждат деца, които възпитават в собствените си ценности, държавата в един момент просто ще се спъхне от повсеместната безпросветност, леност и апатия. Държавата не може да съществува само с правителство и хора на социални помощи и на ръба на оцеляването. Трябва й някой, който създава, който мисли, който развива, който си е задоволил основните потребности и може да надгражда. Най-проспериращи са държавите, в които средната класа е мнозинство.

Второ – разединени са. Политическите им лидери просто отразяват разединението между избирателите. И докато помежду си се дъвчат за незначими казуси и се оплюват взаимно, далеч по-компрометирани лидери и партии влизат в парламента, защото успяват да преодолеят различията си. Явно понякога да си прекалено интелигентен може да се окаже проблем. Някои от тях се предават и влизат в партиите от статуквото, само за да успеят да прокарат идеите и ценностите си. Разбирам ги.

Трето – мнителни са. Още един недостатък на интелигентните хора – те не забравят и не прощават. След като многократно са били разочаровани, им е трудно да се доверят отново на лица, които вече са се изложили по някакъв начин. В същото време новите лица не са чак толкова много. Доста потенциални гласоподаватели увисват в безтегловност и в крайна сметка не дават вота си на никого.

Четвърто – медийна подкрепа. Умните и красивите не обичат популизма. Разчитат само на няколко медии, които са твърде елитарни за „обикновения гласоподавател“ и не успяват да го спечелят. А предвид факта, че са малцинство, за да бъдат парламентарно представени им трябва и част от вота на „грозните и глупавите“. „Грозните и глупавите“ с удоволствие биха се отъждествили с тях, защото и те искат да са умни и красиви. Обаче никой не им дава този шанс. Къде от страх да не изпуснат малкото, но сигурни избиратели, къде от чисто високомерие.

Но ако ви е трудно да говорите на езика на народа, не се учудвайте, когато въпросният народ даде гласа си за друг. И не го ругайте, а се опитайте да го чуете. Казва ви нещо от петнайсет години насам. Щом не го разбирате, може би не сте чак толкова умни и красиви колкото електората ви.

Какво остава за нас, избирателите ви? Зависи дали чашата ни е празна, или пълна. Можем да теглим една майна на всичко и да емигрираме. Такива като нас се справят навсякъде, въпросът е дали ще сме щастливи там. Или да си кажем: какво толкова, можеше и да е по-зле, винаги може. И да продължим напред, пък да видим докога.

Последно променена в Понеделник, 27 Март 2017 09:29
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам