Абитуриентският бал, откъде да започна?

Имах абитуриент преди 10 години и съответно имах някакви очаквания, а всичко се случи толкова различно. Преди 10 години правих нещо като малка сватба, с всички роднини, част от които дори настанихме в хотел. Беше изискано, елегантно коктейлно парти с тиха музика, дълги рокли и елегантни гости. Прекрасен спомен.

Ето ги - с 10 години разлика

Сегашният ми абитуриент е много различен по характер от батко си и бях сигурна, че съответно и нещо различно ще иска, затова го подхванах някъде от януари за подготовката. Кажи, маме, как да го направим, къде предпочиташ, колко гости, дай да изберем костюм, искаш ли тема на партито, градинско ли да е, ако кажеш и спортно събитие ще ти направя, помниш ли онзи як купон за 10-ия ти рожден ден, където направихме цял мач, със съдия и всичко.

Да вметна тук, че досега съм организирала около 40 детски рождени дни, поне още толкова рождени дни на възрастни, правила съм юбилеи всякакви, сребърна сватба, абитуриентски бал, човек си мисли, че нищо повече не може да го изненада.

А моят 19-годишен успя.

- Маме, каза – аз няма да имам абитуриентска, защото съм канен на абитуриентската на приятелката ми и оттам направо ще се събираме в училището. Това са подробности, нямат никакво значение.

Направо с нож ме прободе в сърцето това дете. Значи 19 години го отглеждаш, водиш го по курсове, плащаш скъпи такси за училища и занимания всевъзможни, плащаш с време и нерви отгоре, трепериш по олимпиади, радваш се с него, плачеш с него, докато изкласи, както се казва. И когато накрая трябва да се съберете с приятели и да полеете приключването на цялата тази одисея, той щял с приятелката да празнува.

Втресе ме чак, но не показах колко съм засегната. Тихо и кротко му обясних, че за него може и да не е важно, но за нас е важно и ще трябва някак да намери време в този ден и да ни намести в сложната си програма.

- Добре, каза, покани гости у нас. На кифлички и кафе сутринта, защото в същия ден имам и матура следобед от два. И оттам отивам на партито на приятелката както ти казах.

Та нашата абитуриентска, мили хора, беше на кифлички и кафе у дома. Хората канят оркестри, ресторанти ангажират месеци предварително. Ние изпратихме абитуриента с кифлички и кафе.

Е, постарах се с кифличките. И за кафето се погрижих да се преглъща гладко с едно хубаво просеко. Изобщо май добре се получи, много неформално, много спокойно.

А за костюма казах ли ви какви приключения имахме? Майко мила…

Значи този ми син е това мое дете, което във втори клас каза, че ще носи само бяло, черно и синьо и други цветове хич да не си правя труда да купувам. Евентуално може червено чат-пат, защото е на Ливърпул цветът.

Костюмът съответно си го избра сам – в тъмносин цвят. (Имахме едно приключение там – оказа се, че си е избрал същия като на баща си ЕДНО КЪМ ЕДНО – в магазин с над сто модела, марки и цветове костюми, той си избра костюма, който баща му вече си беше купил за абитуриентската. В крайна сметка смени с един нюанс по-различен костюм, но пак са двамата като близнаци).

Тайно от него подпитах дамата му, една красива и нежна девойка от съседния клас, с какъв цвят рокля ще е, за да изберем поне вратовръзката да е подходяща. Оказа се, че тя вече е купила вратовръзка за него – в тон с роклята й. Познайте в какъв цвят? РОЗОВА.

А какъв цвят вратовръзка си купи Константин? Тъмносиня, разбира се. Не е като да не му предлагах всякакви варианти с поне малко розово в магазина – категорично отказа.

Но какво прави любовта, нали? И най-тъмносините мъже порозовяват тутакси, когато някоя фея им запърха с мигли. А майките на тъмносините мъже се подхилват някъде отзад и доволно си мислят как всеки си намира майстора. 

Прекрасна емоция беше този бал. И докато гледах десетките щастливи родители наоколо, мислех си колко различно е всяко дете, колко различен е всеки бал и колко еднаква е всяка емоция. Не онази шумната, външната, лъскавата.

А тихото разплакано щастие на майката, чието сърце пее – "виж, това е твоето дете, то вече не е дете, то е голям, красив, умен и добър човек, който поема по своя път, виж го колко е прекрасен, виж как всичко му предстои, виж как светът е негов, виж колко е щастлив.

Виж го.

Ти го направи."

Гордейте се, майки, това е и нашият ден.