Дете на душата ми

Автор: Мария Пеева

Преди няколко години в живота ми се появи Яна.

Първата ни среща беше доста забавна. Бременна в седми месец и кацнала на един стол, се опитвах да вадя някакви кутии с детски дрехи от високите рафтове в гаража. И изведнъж вратата се отвори и се появи Теди с едно слабо, русо, красиво и сериозно, дори бих казала НЕУСМИХНАТО момиче. 

- Мамо! - изкрещя, като ме видя - Слизай веднага оттам, ще се пребиеш.

Изтърколих се някак от стола и стигнах до тях през кашоните по пода, червена, потна и задъхана.

- Запознай се. Това е моята приятелка.

Това ми беше първата среща с нея. Веднага разбрах, че работата е сериозна, не знам как и защо, в крайна сметка не е първото момиче, с което ме запознава. Но беше първото момиче, което толкова много искаше да харесам.

Е, не беше трудно да я харесам, особено когато започна да се усмихва, което отне известно време. Яна не е от хората, които бързо се сприятеляват, но когато те допусне до себе си, няма по-верен приятел от нея.

Но съвсем се уверих, че са един за друг от случката с чорапите няколко дни по-късно. Прибраха се отнякъде двамата, Теди се събу в коридора и забелязах, че е с различни чорапи. Олеле, помислих си, какво ще си каже за него това хубаво, елегантно момиче. Чакай да го оправдая някак.

- Теди, - подхвърлих уж между другото - май си объркал в тъмното чорапите, маме, различни са.

- О, мамо - отговори той - виж и на Яна са различни. Ние така си ги разменяме.

И до днес го правят.

После родих Алекс, а те дойдоха двамата заедно да ни видят и ми донесоха шоколад. Яна първо поиска да го гушне, после малко се притесни, но в крайна сметка го пое в ръце, внимателно, като кукла.

После заминаха заедно да учат в Англия.

После се върнаха заедно.

После се ожениха и тя ме покани с нея да избираме сватбена рокля, едно от най-милите неща, които една снаха може да направи за свекърва си, майка на момчета, която вероятно никога повече няма да избира сватбена рокля.

После ми каза, че е бременна. Дойде една сутрин, притеснена някак, а аз си дърдорих моите обичайни празни приказки, тя си мълчеше както винаги. И изведнъж каза:

- Мими, аз съм бременна.

Плаках от радост.

После се роди Бобче и бях ъпгрейдната в баба, с което животът ми мина на по-високо ниво.

После се оказа, че Бобче е сериозно болен

Тогава за броени дни видях как Яна от младо момиче, от дете, се превърна в жена - истинска, силна жена, на която нищо в този живот не може да се опре. Която е способна да обича толкова много, че да натика болката в миша дупка някъде в сърцето си, да я прескочи и да се пребори с всичко, без сълзи, без драми, без вайкане. Да е силна и смела заради детето си, заради съпруга си, заради всички ни. Яна беше ядрото на нашия малък, семеен кръг, който здраво се затегна около нея и се спои като верига на обичта, за да спаси малкото човече от най-лошото.

Няма да забравя никога Яна в онзи ужасен месец април 2019. Спокойна, гушнала детето, дори понякога усмихната. Яна с престилката и прибраните под найлонова шапка руси коси в реанимация, хванала ръчичката на Бобче, упоен и окачен на сто кабела. Отидох да я сменя, защото не беше спала от 24 часа, а той веднага усети, че не съм майка му и се разплака. И аз щях да ревна, толкова безпомощна се почувствах, така ми беше мъчно за него, а и за нея, със сенките под очите, изтощена. А тя ме погледна и пак с тази нейна блага усмивка на мадона: “Тръгвай, аз ще се оправям, ето, дали са ми дори стол”. Яна, която спокойно го кърми, все едно са си у дома, вече в болничната стая, намествайки внимателно дренажните тръби, така че да не се прегъват. Благодарение на нея и само на нея детето преживя всичкия този ужас сравнително леко, без много плач и травма, зареждайки се от нейната увереност и спокойствие.

Благодарение на нея и ние го преживяхме. Тя и до днес ни казва, че силните сме били ние, но не беше така, мило мое момиче, ти беше силната. Ние с майка ти и цялото семейство следвахме теб. Ти ни даваше сила и вяра, ти ни държеше да не се разпаднем. Ти беше Майката.

Мина и това. Остана зад гърба ни. Животът продължи по старому, понякога напрегнат, понякога радостен, винаги шумен - и в делници, и в празници.

Но днес е празник.

Някога, преди сватбата на Теди написах един текст, в който разказах как съм плакала, че губя сина си.

Малко съм знаела тогава, че ще спечеля дъщеря.

Да ми е жива и здрава.

Честит рожден ден, Яна, дете на душата ми.

76678685 10212938152448668 1716799299813113856 o

Последно променена в Четвъртък, 09 Януари 2020 10:08
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам