На 10 май, в днешното студено и неприятно утро, около стотина майки и бащи, поне половината с дечица, кои - в кенгуру, кои - с колички, се събрахме на Оборище 44. Събрахме се не да пием кафе или да си разказваме вицове, не че това не го можем. Целта ни беше да заявим решимостта си за промяна - коренна, сериозна, трайна промяна в цялата система на яслите и градините.

Ден след като поредният, (надявам се и ПОСЛЕДНИЯТ) случай на насилие в детско заведение беше обявен в медиите, заместник-кметът Дончо Барбалов обеща, че камери в детските ясли ще бъдат поставени. Приемаме, че това е първа стъпка към промяната и най-вече потвърждение, че има желание за диалог с родителите от страна на институциите. Но само камери няма да са достатъчни. Необходима е цялостна ревизия на системата, която изобщо допуска подобни прояви, и то не инцидентно. Такава промяна е в полза и на учителите и медицинския персонал, затова се надяваме да получим и тяхната подкрепа. На протеста присъстваха и медицински сестри, които се надяваме да участват и занапред в работните групи. Каним представители от учителите, възпитателите, директорите и медицинските сестри да се свържат с организаторите на протеста на страницата на събитието във фейсбук и да заявят участие в работната група. Нека не забравяме основната цел на този протест – доброто на децата ни. Това е обща кауза за всички нас и е повод да се обединим, а не да воюваме едни срещу други.

Ето какво споделиха майки, присъствали на протеста.

- Страхувам се да запиша детето си на детска градина. В момента се оглеждам за родителски кооператив.

- Имахме една мила, млада учителка, която децата обожаваха. Заплащането им е толкова ниско, че тя замина за чужбина, където работи същото. Сега назначиха вместо нея една изнервена възрастна жена, която удря децата с пръстен по главата.

- Шляпат децата зад врата, защото не остават белези.

- Детето ми се върна с почти отпрано ухо. Казаха, че се ударил в леглото.

- Директорката на градината ми се обади да не ходя на протеста.

- Приятелката ми искаше да дойде, но тъй като сега кандидатства за прием в ясла, се притеснява, че ще й откажат, ако разберат.

- Моето дете ходи в частна градина, но аз съм тук да подкрепя, защото не бива да допускаме това да се случва с никое дете.

- Искахме в нашата градина да приемат стажанти, но директорката отказа, независимо че те биха помогнали на персонала да се справи с многото деца.

- Детето ми беше наказано да седи затворено в стая самичко цял ден, защото не слушало.

- Не извеждат децата навън, защото не може един човек сам да облече и обуе 35 малки деца. Докато ги облече с якенца, ръкавици и шапки, и трябва вече да се прибират.

Няколко родители бяха донесли записи. Не, не става дума за записите, които вече чухме, съвсем други записи от различни градини и ясли. Някои бяха даже по-ужасни от това, което вече знаем.

Организаторите бяха поканени за разговор в общината, но няма конкретно становище по исканията им. Поне началото е поставено. Следващата сряда е назначена работна среща в разширен състав.

Въпреки че от 400 майки, заявили участие, се появиха не повече от стотина, протестът получи широк медиен отзвук. Както една мила журналистка ни прошепна:

- Естествено, че сме с вас. Все пак и нашите деца са по ясли и градини.

Надявам се наистина да променим положението. Някои родители може би си казват: „Моето дете няма да посещава градина, това не е мой проблем“. Или пък „Моето дете попадна на добри учители, защо да си губя времето?“ А има и такива, чиито деца вече са пораснали. Или пък други, които не виждат смисъл да се включат, защото докато извоюваме промените, децата им вече ще са ученици.

Но дори да си въобразяваме, че сме решили проблема за себе си и сме се спасили поединично, рано или късно той ще ни застигне. Когато детето ни стане жертва на агресия в училище, в мола, на улицата, в киното или в парка. Защото докато сме отклонявали поглед встрани и сме стояли безучастно, под носа ни е израснало поредното поколение на жертви и агресори.

Крайно време е да осъзнаем, че проблемите, с които се сблъскваме всеки ден, тръгват оттам – от най-крехката детска възраст. Когато трябва да научим децата си, че основа на обществения живот са законите и взаимното уважение, а не боят и агресията.

И това е дълг на всички ни.